В „Мадам Бътерфлай“ от Пучини на 14 и 16 март на сцената на Софийската опера ще гостува Кристине Ополайс, една от признатите интерпретаторки на ролята на красивата японка, запленила американския офицер Пинкертон.
Той ще бъде пресъздаден от Липарит Аветисян. Младият певец вече спечели сърцата на софийската публика през март миналата година, когато изпълни ролята на Рудолф в „Бохеми“ от Пучини.
В постановката на Пламен Карталов участват и Кирил Манолов – Шарплес, Весела Янева – Сузуки, Ангел Антонов, Емил Павлов, Стефан Владимиров, Цвета Сарамбелиева, Ангел Христов, оркестърът и хорът на Софийската опера, диригент на хора Виолета Димитрова. След изключително успешните спектакли на „Травиата“ и „Бохеми“ през 2023 и 2024 г. Боян Виденов отново ще бъде на диригентския пулт.
КРИСТИНЕ ОПОЛАЙС е известна с великолепните си интерпретации на героините на Пучини, а записът на „Сестра Анджелика“, в който тя изпълнява централната партия, е номиниран за наградата на BBC Music Magazine. Пяла е Чо-Чо-Сан в Метрополитън опера Ню Йорк, Кралската опера „Ковънт Гардън“, Лондон и в Баварската опера в Мюнхен. „Ню Йорк Таймс“ изтъква: „нейният сладостен, експресивен глас се извисява над плътната оркестрация на Пучини“. А музикалното онлайн списание Bachtrack допълва картината: „Ополайс има изразителен глас, който тя използва умело, за да постигне невероятен ефект… Тя доминираше с изострения си усет за драма и дълбока връзка с музиката. Гласът ѝ понякога следваше контурите на мелодиите, изсвирени от един инструмент с поразително майсторство; сякаш гласът ѝ стана част от оркестъра“.
Кристине Ополайс, фотография Софийска опера
„Не обичам да давам интервюта, но винаги, когато съм за първи път някъде, го правя с удоволствие, защото хората трябва да знаят каква съм“ – каза Кристине Ополайс в специалната ни среща.
Кога разбрахте, че пеенето ще бъде ваша професия?
Мама каза: „Ти ще пееш“. Аз никак не исках. У дома пеех песни на Мадона, на Тина Търнър. А в малкия град Резекне (Латвия), където живеехме, обявиха конкурс „Мис Резекне“ и всички момичета се явиха. Аз написах своя песен и я изпях, а мама каза, че тогава е разбрала, че имам хубав тембър. Така се започна.
Кристине започва работа в хора на операта в Рига и след конкурс получава възможност да изпълни първите си роли – Мюзета в „Бохеми“ и Татяна в „Евгений Онегин“, след което вече е солистка.
В първите две години в Рига направих петнайсет роли. Мюзета, Татяна, Тамара, Лиза, Бътерфлай, Тоска, Фрая, Сента, Катерина Измайлова, Аида, Лиу. В една седмица можех да изпея Фрая, Графинята, Елвира, Тоска, Аида.
Какво ви отведе на големите сцени?
В операта в Рига се запознах с моя бъдещ съпруг Андрис Нелсонс (днес световноизвестен диригент, б.р.). Не само той, но и други около мен ми казваха, че трябва да внимавам какво пея, да си намеря агент и така чрез агента си попаднах директно при Даниел Баренбойм. Във Виена имаше прослушване за Татяна и аз се явих. Изпълних Писмото на Татяна, а маестро Баренбойм поиска да изпея Vissid`arte. Аз съвсем предвидливо носех със себе си няколко клавира, включително този на „Тоска“. Във всяка опера имам ария, която не обичам. В „Тоска“ това е Vissid`arte, в „Мадам Бътерфлай“ – Unbeldivedremo. Той ми благодари и каза, че ще се свърже с агента ми. Прибрах се в Рига, а след пет дни ме повикаха на друго прослушване в Берлинската филхармония. Пак изпях Vissid`arte и се прибрах в Рига. Времето минаваше и всички решиха, че няма да имам ангажимент. А след повече от половин година моята учителка ме повика в операта и ми каза, че Даниел Баренбойм ме кани за „Тоска“ в Берлинската опера и в Миланската Скала за „Играчът“ на Прокофиев.
За жалост след като Кристине отказва да пее Вагнер, двамата повече не контактуват, но пък за нея се отварят други възможности.
Ако бях започнала да пея Вагнер, мисля, че никога нямаше да пея в Ковънт Гардън, във Виенската опера или в Метрополитън опера.
Навсякъде ви определят като изключителна интерпретаторка на Пучини.
Това вероятно е клише, но ето, не ме канят да пея Верди. Имам запис на „Симон Боканегра“ и мисля, че съм много добра. Има роли, за които ме канят, например „Русалка“ от Дворжак. Това е любимата ми опера. След 2006 г. пак се завърнах към „Катерина Измайлова“, която записах за „Дойче грамофон“.
Сега съм в един етап от живота си, в който ми се иска да изпея „Дон Карлос“, но не Елизабет, а Еболи. Много ми е флегматична Елизабет. Иска ми се да бъда огнената Еболи, или в „Йенуфа“ – Клисарката. Предлагаха ми Кармен, но ролята не ми харесва и отказах. Пях Адриана Лекуврьор, дори я филмирахме, а аз все се захласвах по Принцесата. Дори дрехите ѝ бяха по-хубави (смее се). Но ще почакам. Може би ще мога да ги изпълня. Много искам да направя Мини в „Момичето от Запад“. С годините обикновено певиците слизат надолу, но това може и да се избегне, ако подхождаш умно. Идол в това отношение за мен е Красимира Стоянова. Тя е богиня! Едно време пеех всичко. Работех с нея в един майсторски клас и тя ми казваше че трябва да избирам, да изпипвам детайлите, но аз тогава не разбирах. В това отношение обожавам и Райна Кабаиванска, любимата ми Тоска. Как пее само и никога не крещи. Обичам да я гледам, защото всичко е изпипано до най-малкия детайл.
Кирил Манолов, Весела Янева, Липарит Аветисян, фотография Софийска опера
ЛИПАРИТ АВЕТИСЯН се завръща, за да ни представи ролята на Пинкертон, в която той дебютира само преди месец в Арменската национална опера в Ереван и получи най-възторжени отзиви за изпълнението си. Веднага след това той беше във Виенската държавна опера, а в пресата се появи отзив: „Той има ярък, лиричен тенор с хипнотизиращо красив тембър. Арменският тенор удиви публиката с искрящите си високи тонове и убедителното си изпълнение…“ Преди седмица Метрополитън опера в Ню Йорк обяви програмата за следващия сезон, в който Липарит Аветисян ще има дебют на първата американска сцена като Алфред в „Травиата“.
Година след като бяхте за първи път в София, вие отново сте тук.
За което съм много щастлив.
Последния път пяхте със Соня Йончева, сега си партнирате с Кристине Ополайс. Пели ли сте друг път заедно?
Да, защото с Кристине имахме концертни проекти, а сега имаме чудесна възможност за първи път да бъдем заедно на оперната сцена.
Когато се разделихме през март миналата година, ви предстоеше дебют в Лос Анджелис в „Травиата“, както и много нови срещи и най-важното, наскоро направихте своя първи Пинкертон у дома, в Ереван.
Да, знаех, че ще имаме ограничени дни за репетиции в София. Щяхме да разполагаме само със седмица, така че организирах спектакъла в Ереван. Операта е в репертоара ни. Разговарях с артистичния ни директор, за да можем да го направим за времето, когато съм в Ереван, за да имам възможност да репетирам и да пея, да отработя ролята на родна сцена, така че тук, в София, да ми е малко по-удобно и по-малко стресиращо.
Значи сте имали време да се върнете във Ереван за по-дълго, защото казахте, че много рядко пеете там.
Абсолютно права сте. Сега се случи така, че през последната година пях на три или четири пъти в Ереван. С цялата си натовареност определено искам да пея на родна сцена, да пея за моята публика, защото имам огромна публика в родината си. Тя много ме обича, хората ме очакват и затова правя всичко възможно да бъда колкото се може по-често на родна сцена. Този път освен „Мадам Бътерфлай“ направих Дон Хосе в „Кармен“ и Рудолф в „Бохеми“.
Следя ангажиментите ви и много се радвам за всичко, което правите, както и за вашите дебюти. Съвсем скоро бяхте във Виена.
Да, бях в Лондон, във Виена. Натоварена година. Най-накрая направих дебюта си във Виенската щатсопер. Бях там през 2019 г., когато трябваше да бъде моят дебют като Неморино в „Любовен еликсир“. Целият спектакъл беше готов и в деня на представлението разбрахме, че аз и диригентът сме с положителен тест за COVID. За съжаление и аз, и маестро Джакомо Сагрипанти имахме две седмици карантина във Виена и се прибрахме у дома, без да изпълним ангажимента си. След това имаше предложение за „Риголето“, което също заради пандемията беше отменено. И ето, сега пях в една фантастична легендарна постановка на Франко Дзефирели и това беше огромен успех. Партньорка ми беше Айлин Перес, която беше прекрасна. С нея сме играли много в Мюнхен и в Ковънт Гардън. Но това, за което съм най-щастлив, е, че бях с костюмите на Хосе Карерас и бях двойно по-доволен, защото след като свалих много килограми, сега съм много млад и строен тенор (смее се). Когато ми донесоха костюмите и разбрах, че са костюми на Карерас, се развълнувах и ми се стопли душата.
А в Лондон какво изпяхте?
В Лондон имаше нова постановка на „Евгений Онегин“, а след това „Травиата“. През следващия сезон имам покана за „Риголето“. Щастлив съм, защото почти всеки сезон имам покана за Кралската опера. През 2028 г. ще изиграя „Бохеми“ там с прекрасната Кристина Мхиторян, моята любима Мими и много добра приятелка.
Имахте звукозаписни проекти, но все още не съм видяла нищо.
Дискът „Любими арии“ с фирмата „Делос“ ще излезе през лятото. Записах го със симфоничен оркестър с диригент Константин Орбелян. Тук са ариите от италиански, френски, руски опери – Водемон, Дон Хосе, Де Грийо, Фауст. Включихме и ария от арменска опера – „Саят-Нова“ от Александър Арутюнян. Главният герой има три много красиви арии, но ние избрахме първата, която освен това е и много бравурна. Всичко е готово, мастерингът е направен, рекламата продължава, така че компанията вече трябва да пусне диска официално на пазара. Що се отнася до моя самостоятелен диск с арменската духовна музика, който правя в свободното си време, нещата се случват по-бавно. Миналото лято записахме шест парчета, които бяха с един прекрасен хор, чийто ръководител е мой приятел. Можете ли да си представите, че оттогава до днес все още нямам време, за да седна, да ги изслушам, да изберем и направим мастеринг. А все още не говоря за записването на соловите ми номера, които също са избрани, но трябва да имам поне три седмици, за да запиша всичко в студиото. Обичам да изпълнявам духовна музика.
