Министърът на културата Мариан Бачев е излъгал депутатите от Комисията по култура, че България изостава с организацията на домакинството на 47-мата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Това стана повод страната ни официално да се откаже от него, както и да плати милиони на Париж за провеждането ѝ във френската столица. “Гласове” разполага с писмо от директора на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО Лазаре Елонду-Асомо, в което той благодари на Министерството на културата за “продължаващата отлична подготовка на предстоящата сесия от 6 до 16 юли в София”. Писмото е от 4 февруари, т.е. три седмици след встъпването в длъжност на министър Бачев. Похвалите на ЮНЕСКО очевидно са за работата, свършена от неговия предшественик Найден Тодоров, който се пребори за това домакинство.

Ето какво още се казва в писмото:

“Екипът на ЮНЕСКО, който посети София през ноември 2024 г., проведе много ползотворни срещи с всички заинтересовани инстанции и посети определеното за провеждане на сесията Пространство (“Националния дворец на културата”)…….Освен това на този ранен етап преди началото на Сесията обсъжданията по Споразумението с държавата домакин и Информацията за потребностите са напреднали значително. Като имам предвид постигнатия до момента напредък, съм убеден, че 47-ата сесия на Комитета за световно наследство в София, България, на която всички държави-страни по Конвенцията очакват с нетърпение да присъстват, ще бъде много успешна”.

Припомняме, че министър Бачев представи пред депутатите точно обратната картина:

“Има значително изоставане в организацията на домакинството на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли месец”, заяви преди две седмици Мариан Бачев пред Комисията по култура в парламента в отговор на депутатско питане. И още:

„Просто предишният кабинет в лицето на г-н Найден Тодоров доста прибързано е взело решението да приеме тази покана, след което не са предприети в продължение на месеци никакви действия. И ние сега, когато встъпихме в длъжност през януари, установихме това забавяне, което се опитваме да наваксаме”.

Изключително удобното извинение обаче е опровергано в писмото, подписано от директора на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО Лазаре Елунду-Асомо, получено в Министерството на културата още на 4 февруари – 23 дни преди въпросното заседание на Комисията по култура.

В него г-н Асомо изказва благодарност към проф. Николай Ненов и към Министерството на културата за свършената работа и уверява, че организацията върви по план и дори изпреварва очакванията.

Нелепо звучат и обвиненията, че има забавяне на обществените поръчки, защото всеки, който се занимава с това, знае, че обществена поръчка не може да бъде обявена, докато няма подсигурено финансиране в бюджета. Екипът в Министерството на културата е бил подготвен за тази ситуация и е знаел, какво да направи.

“Гласове” публикува писмото, което министър Бачев скри от българската общественост, заедно с превод на български език:

Уважаеми господин председател,

С настоящото бих искал да ви благодаря за участието ви в онлайн панела за международна помощ на 22 януари миналия месец. За мен беше истинско удоволствие да се срещна с Вас по този повод, който, вярвам, е бил от полза за разбирането на предоставянето на молби за международна помощ, получени от държавите – страни по Конвенцията, както за помощта в областта на подготовката, така и за Помощ за опазване и управление.

Бих искал също така да използвам тази възможност, за да изкажа своята благодарност на всички Ваши колеги от Министерството на културата и Националната комисия на България за ЮНЕСКО за продължаващата отлична подготовка на предстоящата 47-ма сесия на Комитета за световно наследство, от 6 до 16 юли в София.

Екипът на ЮНЕСКО, който посети София през ноември 2024 г., проведе много ползотворни срещи с всички заинтересовани инстанции и посети определеното за провеждане на сесията Пространство (“Националния дворец на културата”). След провеждането на тази мисия моите колеги проведоха многобройни срещи с колегите си от държавата домакин и постигнаха голям напредък по отношение на подготовката на всички дейности, свързани със сесията (Форум на младите професионалисти, Форум на мениджърите на обекти; Списание „Световно наследство“; Карта на световното наследство, създаване на уебсайт на Страната – Домакин и система за регистрация и т.н.). Освен това на този ранен етап преди началото на Сесията обсъжданията по Споразумението с държавата домакин и Информацията за потребностите са напреднали значително.

Като имам предвид постигнатия до момента напредък, съм убеден, че 47-ата сесия на Комитета за световно наследство в София, България, на която всички държави-страни по Конвенцията очакват с нетърпение да присъстват, ще бъде много успешна. В случай на необходимост, искам да ви уверя, че целият Секретариат е готов да окаже всякаква необходима помощ или съвет, тъй като организирането на сесията на Комитета за световно наследство е едно действително съвместно начинание, което всички ние желаем да осъществим по най-добрия възможен начин.

Моля, приемете, уважаеми господин Председател, най-дълбокото ми уважение.

С най-добри чувства,

( ръкописно)

Лазаре Елонду-Асомо

Директор

Копие до: Постоянно представителство на България към ЮНЕСКО

Министерство на културата на Република България

Национална комисия на Република България за ЮНЕСКО

Историята с проваленото председателство на ЮНЕСКО бе описана от журналиста Явор Дачков на 28 февруари във Фейсбук:

Това е възмутителна история за българската простотия, българския мързел и малоумния български политически манталитет, който е пример за всичко останало в България, която се движи 50 години назад и още 100 встрани. Линк в коментарите тук.

Преди повече от половин година Найден Тодоров, който бе служебен министър на културата, уреди България да бъде домакин на сесията на ЮНЕСКО през лятото на тази година. За България това е международен престиж, но има и много практически ползи за културния обмен и туризма. Такава сесия тук не е имало никога, дори по времето на Людмила Живкова (там е частично домакинство). Това наистина е голямо събитие, а не просто протоколна среща, ако съответната страна има ум и може да извлече големи ползи.

Впрочем Найден Тодоров го направи, за да запази презастроения Несебър в обектите на Юнеско, защото щяха да ни извадят, но при страна домакин на световна среща това не е прието да се прави. Тук Найден удари с един куршум два заека, което рядко се получава при професионалните политици.

Бях свидетел и знам какво струваше на Найден Тодоров да убеди собствения си премиер Главчев (който напълно отговаря на името си), за да приеме тази кандидатура. Правилно четете. Главчев да я приеме, а не ръководството на ЮНЕСКО, което Найден успя да убеди при посещението си в Индия за два дни.

Всичко стана много бързо, а Юнеско очакваше официалната заявка на България за домакин буквално за ден два. Главчев, вместо да го подпише, накара Найден Тодоров да събере подписи на съгласие от шефовете на всички партии в парламента. За да избяга от отговорност и ангажимент. Още една малка щета от промените в Конституцията, които направиха от служебния премиер мъпет без реален политически гръб. Разбира се, че тук става дума и за личните качества на Главчев, който просто се скри зад депутатите.

Понеже Найден имаше буквално около 12 часа, лично обиколи по нощите някои от шефовете на партии, за да получи подпис, други му го пратиха по мейл. Всички се отзоваха без никакви възражения.

След като положи тези титанични усилия, Найден Тодоров успя да изпрати молбата на България в дадения срок и тя получи одобрение.

Тук започва по-лошата част. Главчев от самото начало започна да саботира кандидатурата на България за домакинство, неподписвайки и непридвижвайки необходимата документация. Знаете ли защо? Защото във Външно министерство, както и в други ведомства ги мързеше да работят. Не искаха да се занимават с организацията. Това е България. Всички започнаха да мрънкат и да се тюхкат, че било скъпо, било трудно, нямало време (една година за организация им се видя малко) и прочие.

Но нещата ескалират и затова пиша този пост. Сега чета, че новият министър на културата Мариян Бачев обвинил Найден Тодоров за липсата на организация и евентуалния провал на домакинството на България на световната среща на ЮНЕСКО.

Това е много долно и Мариян Бачев го знае, ако и да е тъповат треторазряден халтураджия, който театралната мафия за източване на държавни пари качи на този пост. Тук знам, а не говоря празни приказки.

Вместо да се бори България да организира домакинството на Юнеско, Бачев хвърля вината върху Найден Тодоров, който направи всичко по силите си и отгоре, за да постигне този български успех.

Сега, поради халтураджийската простотия на министъра на културата Бачев и общия мързел в българските институции, България може да се провали в организацията на домакинството на Юнеско.

Още по-зле. В такива случаи сесията на ЮНЕСКО ще се проведе в Париж, но България ще покрие всички разноски там (по две от досегашната сума), защото вече се е заявила като страна домакин. Ще ядем и солта, както се казваше в стария виц.

Това всичко от мързел, простотия и не знам още какво прилагателно да употребя. Нямам думи!

Найден Тодоров бе отличен министър, който говореше с колегите си на три езика и общуваше с тях по света от името на България без никакви комплекси и което е по-важното – познаваше отлично как работи системата, какво е законодателството и какво трябва да се промени. Като директор на Софийската филхармония Найден Тодоров върна България на европейската сцена в буквалния смисъл (гастроли в легендарните зали Мюзикферайн във Виена, Берлинската филхармония, турнета в Германия САЩ и т.н.) и докара в България най-големите майстори от световната класическа музика.

Когато предложи ясна и стройна концепция затова как трябва да се спре източването на театрите и каква генерална реформа трябва да се направи в управлението на културата, театралната мафия го махна с помощта на новото начало в културата. Знам и това как стана, но сега не му е времето да го разказвам.

Само ще добавя, че Христо Мутафчиев бе най-големия привърженик на сегашната система за субсидии на билети, която е безобразна схема за източване на държавния бюджет чрез долнопробни халтури, която бе въведена от ГЕРБ преди повече от десетилетие.

Не понесоха един нормален, компетентен и високо културен човек да управлява и да има власт. Това е българската реалност. Простотия и чалга на ума. С кайма и малко лук за кюфтетата вместо хемисфери в главите на хората, които вземат решения за бъдещето ни.