Една от първите теми, които обсъждахме в самото начало на нашите срещи, и по която стигнахме до общо решение, беше за миналото.

Първоначално всеки имаше негово мнение. Спорехме много. Едни се бяха потопили в миналото и изобщо не искаха да погледнат настоящето, а още по-малко – бъдещето, втори вярваха в някакви разкази за минало величие и героика и дотолкова се бяха прехласнати в тази си вяра, че също не искаха да гледат настоящето и още по-малко – да се опитат да надникнат в бъдещето. Трети смятаха, че в миналото сме допуснали непоправими и фундаментални грешки и те вечно ще ни тежат, а четвърти се увличаха от различни бомбастични теории и хипотези.

Единственото общо беше, че всички бяха убедени в собствената си правота и не приемаха никакво друго мнение.

На разногласията трябваше да се сложи край. Всички поне с това бяха съгласни. Трябваше компромисно да обединим различните си гледни точки за миналото, за да погледнем към настоящето и бъдещето. След дълги разисквания взехме първото си общо решение. Години по-късно отправихме подобно послание и към гражданите на Нова Евтопия.

То звучеше приблизително така:

“Миналото ни е общо за всички и никой от нас не може да го промени точно защото е минало. Времето върви само напред и никога не се връща назад. Миналото ни е такова, каквото е, и нашите историци трябва бързо да представят на народа ни само доказаната истина за това минало, без значение колко добра или колко лоша е била тя за нас.”

Главната идея е, че миналото не трябва да ни дели. Трябва да се съсредоточим към настоящето и бъдещето, в което да влезем заедно. Защото различната ни гледна точка за миналото създава проблем за настоящето и бъдещето. Тоест, ако искаме да направим максималното за подобряване на настоящото ни състояние и да си създадем обща и правилна визия за бъдещето, трябва да сме единни и за миналото. След като решихме този проблем, вече се опитахме да гледаме само напред…

Из последната ми книга “Евтопия”

Иван Спирдонов