„Аз не мога да попреча на това, но не мога да го премълчавам…“ Фрагмент от новия сборник със статии на популярния руски писател, изданието е на „Сиела“, преводът на Здравка Петрова
Три години след началото на руската инвазия в Украйна на български език излезе сборникът със статии и коментари „Ние. Дневник на падението“ от популярния руски автор на антиутопичните поредици „Метро“ и „Граничен пост“ – Дмитрий Глуховски.
Обичаният от милиони читатели по света писател беше обявен за издирване и включен в списъка на Русия с чужди агенти през 2022 г. заради антивоенните си текстове и критиката към режима на Владимир Путин.
В сборника Глуховски събира свои политически статии от последните близо 15 години, обогатени с допълнителен исторически контекст и изводи от съвременна гледна точка. Подредени в хронологичен ред – от 2012 г., когато федералната служба Роскомнадзор започва да се става ключов инструмент на цензурата; през анексирането на Крим през 2014 г., до нахлуването в Украйна през 2022 г. и всички ужаси след това – статиите на Глуховски съставят своеобразен бордови „дневник на падението“.
В мозаечно пано от смразяващи факти пред читателя се разгръща мрачната реалност на съвременна Русия, в която свободата и демокрацията изчезват, призраците от СССР се завръщат, а насилието става все по-често използвано оръжие от органите на реда.
„За нас няма друго бъдеще освен миналото“, пише Глуховски, търсейки отговорите на редица въпроси, най-централният от които е: „Какво се случи с Русия и как се стигна до тук?“
Със смущаваща яснота тази дълбоко лична книга прави „диагностика“ на Русия отвътре и отправя мрачно предупреждение към руското общество, което се е озовало в историческа задънена улица. А пътна карта за изход от нея може да предостави единствено истината.
„Ние. Дневник на падението“, Дмитрий Глуховски, превод от руски Здравка Петрова, „Сиела“, 2025 г.
2 октомври 2022 г.
Контекстът
В началото на войната властите в Русия заявяваха, че не смятат да изпращат в Украйна срочнослужещи, камо ли да обявяват мобилизация. Вярно, на 21 септември 2022 г. Путин все пак подписа указ за мобилизация, която наистина нарекоха „частична“. Но и преди това властта не се задоволяваше само с контрактници – регионите формираха доброволчески отряди, властта активно предлагаше на мигранти да участват във войната в замяна на гражданство, а в колониите затворници бяха вербувани за ЧВК с обещанието за помилване, снемане на съдимостта и добро заплащане.
Властите обясняваха „частичността“ на мобилизацията с количеството на мобилизираните – уж били нужни само 300 хиляди души, а в нета дори се появиха клипове, сравняващи броя на хората, пратени на фронта, само с едно желирано мече от цяла опаковка лакомства – сиреч виждате ли колко са малко. Вярно, в текста на указа част от подробностите беше засекретена, включително реалният брой хора, подлежащи на мобилизация, което доведе до предположения за много по-широк мащаб на мобилизацията, а липсата на указ за нейното прекратяване навеждаше на мисълта за „пълзяща“ мобилизация, която продължава и днес.
По-късно властите приеха редица поправки, установяващи наказателната отговорност за доброволно предаване в плен, мародерство, самоволно напускане на воинската част, неявяване на учение, дезертьорство, отказ от изпълняване на заповед, отказ от участие в бойни действия и операции.
Когато обявяваше мобилизацията, Владимир Путин заяви, че Русия е в състояние на война с „колективния Запад“. Заяви, че мобилизацията е необходима за защитата на суверенитета и териториалната цялост на Русия, обвини САЩ и Европейския съюз в „ядрен шантаж“ и заплаши с използване на ядрено оръжие. Заяви, че целите на Русия в Украйна не са променени.
След обявяването на мобилизация стотици хиляди граждани напуснаха страната.
За какво воюваме?
Призовават те да защитаваш Родината.
Но нима Родина са тези ояли се обирджии? Приятелите на Путин и приятелите на приятелите, подставените лица, присвоили цялото народно достояние, цялата отечествена промишленост, недрата, транспорта, медиите… Крадците в креслата в Думата, бандитите в креслата в Съвета на Федерацията, назначенците, които са си въобразили, че са избрани, които се държат с народа като със собствени крепостни. Те ли са Родината?
Нима са Родината тези муцунести росгвардейци, дето по шестима смачкват студентки на митингите, наглите милицаи, които завличат случайни хора в отделенията и ги изтезават до смърт, ефесбейците, въобразили си, че са опричници – всички построили върху лъжа, подкуп и страх в Русия страната на своята мечта?
Нима са Родината тези безразлични чиновници, насукани в корупционни схеми, които живеят под страх от разобличаване и затова послушно изкряскват „Зиг хайл!“ в отговор на най-канибалските инициативи на върховната власт? Които с готовност подкарват хората като добитък ту на фалшиви избори, ту към фронтовата месомелачка просто за отчет, за нужните цифри?
Или тяхната безсъвестна прислуга – пропагандистите, които смятат народа за идиоти, циничните и презиращи „простите“ хора пиари, продажните социолози, които рисуват за властите възторжено мнозинство – в страна, където мнозинството винаги е мразило властта и се е страхувало от нея? Те по-често от другите говорят, крещят, пищят от името на Родината; но просто лазят в краката на властта – за милионите, за милиардите откраднати от народа и щедро раздадени на държавните обирджии пари.
Нима са Родината тези невярващи попове, които призовават мъжете да отиват на смърт, които обещават на православните рай срещу убийството на други православни, срещу покорство на измамническата и крадлива власт, която, за да не скучае, от обикновеното обирджийство е решила да се позабавлява с кървава война? Не трябваше ли Църквата да спре тази война, не трябваше ли да осъди тази власт? Трябваше, но тя не може, защото самата е създадена от тази опрична власт, защото се храни с краден хляб и човешко месо, поднесени от нейната ръка.
Именно всички тези хора са днешната държава Русия. Именно те те призовават да вървиш на фронта, именно те те напъхват в месомелачката.
Те се прикриват с нашата Родина, молят и настояват да я защитиш. Но нашата Родина не се нуждае от защита. Никой не е нападал нашата Родина; виж, нашата държава нападна друга страна. Страна, в която живеят същите хора като теб. И от твое име ги убива, насилва, руши техните домове.
Сега силите на тази държава се изчерпиха, тя получи удар по муцуната, уми се в кръв и ето че трябва да се подкрепи с човешко месце, та отново да се нахвърли на нашите съседи и да ги глътне. Чуваш ли, държавата реве! Теб призовава. С теб смята да се подкрепи. От твоя труп да направи заграждение, зад което да се скрие в украинската степ. А после да го зареже там, в степта, защото е сигурна, че излъганият и сплашен народ никога за нищо няма да ѝ потърси отговорност – нито за теб, нито за другите убити. Тях дори никой не ги брои, както никой никога в нашата страна не е броил убитите.
Но е имало време, когато хората са се сражавали и са загивали за Родината. Когато са защитавали своите домове и своите семейства. А сега ти трябва да отидеш и да загинеш за тях – за оялите се обирджии и затлъстелите опричници, за бездушните бюрократи, за поповете сатанисти, които търгуват с душата ти, за невярващите пропагандисти, които търгуват със смъртта.
Насъскват те срещу хора, които сега защитават семействата и домовете си, и искат да ги убиваш. Да ги убиваш, за да може държавата да заграби земята им и да установи и там своите людоедски правила.
А защо?
За да не разсъждаваш защо си беден. Защо си безправен. Защо живееш в страх. Защо държавните обирджии тлъстеят. Защо муцуните на опричниците са сити. Защо чиновниците те имат за добитък. Защо онези, които трябва да спасяват чуждите души, са продали своята на дявола. Защо телевизорът всеки ден те залива с различни лъжи и всеки ден трябва да вярваш в днешната, а вчерашната да забравиш.
За да си зает с убиване. За да си омърсен с убийство.
Защото тогава не ще можеш нищо да промениш и тях ще ги има вечно.
6 април 2023 г.
Контекстът
През май 2022 г. Дмитрий Глуховски беше обявен за федерално, а после и международно издирване по обвинения в „разпространяване на явно лъжлива информация за действията на Въоръжените сили на РФ в Украйна“ с отегчаващо обстоятелство – „по мотиви на политическа омраза към президента на РФ“, член 207.3 от НК на РФ, едно от цензурните нововъведения в Русия във връзка с войната в Украйна.
Обвинението се е градило върху многобройните антивоенни изказвания на Глуховски в социалните мрежи, YouTube предавания и интервюта.
За последен път Глуховски е бил в Русия през януари 2022 г., месец преди войната. Процесът премина в Басманния съд в Москва в негово отсъствие. Защитавалите го адвокати поискаха Дмитрий да напише писмо, в което да изложи позицията си за съда. Привеждаме писмото по-долу.
За какво е нужен на човека законът?
Законът е нужен, за да пази слабите от посегателства от страна на силните, а силните да предпазва от изкушението да посягат на слабите. Законът е нужен, за да накаже престъпника и да предотврати нови престъпления. Да оплеви най-лошото от човека, а на доброто да позволи да цъфти.
Няма нищо по-важно и скъпоценно от вашия живот. Вашият живот принадлежи само на вас и на никого другиго. Никой няма право да ви го отнема. Никой няма право да погубва хора, които обичате. И никой няма право да ви заповядва да убиете невинен човек.
Ако се приеме закон, който ме задължава да убивам невинни, мой дълг е да наруша този закон. Ако се приеме закон, който ме задължава да прикривам убийства на невинни, аз трябва да наруша този закон. Ако се приеме закон, който забранява да се казва истината, че други убиват невинни, никой не е длъжен да спазва този закон.
Няма значение дали убийците са войници на нашата страна. Няма значение дали са изпълнявали заповед на командирите си, дали са изпълнявали заповед на главнокомандващия. Войник, убиващ невинен човек, е престъпник и е по-страшен от обикновения престъпник, защото зад него е застанала организирана сила, на която жертвата не може да се съпротивлява.
Писмо до Басманния съд
За какво е нужен членът на Наказателния кодекс „За разпространяване на явно лъжлива информация за използването на Въоръжените сили на Руската федерация“?
За да се забрани говоренето на истината за убийствата и зверствата, които вършат наши войници на украинска земя. За изтезанията, за изнасилванията, за извънсъдебните екзекуции. Тези изтезания и изнасилвания са документирани. Телата – с ръце, вързани зад гърба с бели ленти, които руски войници са наредили да носят цивилни украински лица – са ексхумирани. Това са факти. Това вече се е случило. Истината не може да бъде забранена. Можем само да се опитваме да я скрием, за да продължаваме да убиваме, измъчваме и насилваме – безнаказано.
На Русия отдавна не се е случвало нищо по-разрушително и разчовечаващо от войната против Украйна. Моята страна нахлу на територията на съседната страна, която някога ни беше братска, без причина и повод. Изпрати танкове да завземат столицата на Украйна. Изпрати самолети да бомбардират нейните градове. Погуби безмерно много човешки живот. Разруши до основи десетки населени места. В нарушение на международното право завзе и обяви за свои украински земи.
Тази война с нищо не може да се оправдае. Нейният ужас и безсмисленост са прекалено очевидни. Но хората, които наредиха тя да започне – Владимир Путин и неговото най-близко обкръжение – не могат да отстъпят. Защото според всички човешки закони истинските престъпници тук са те и защото те се страхуват, че ще понесат наказание за своето престъпление.
Но в Русия днес властва силата. В Русия днес силата прекършва гръбнаците на хората, силата изкривява закона и така издейства от съда правото да продължава да прекършва гръбнаците на слабите, да продължава да изкривява законите в своя полза. Ето защо в Русия законите са античовешки.
Забраняват да наричаш войната война, а нареждат да я наричаш специална военна операция – та ни пред чуждите, ни пред своите да не се отчиташ колко украинци са убити без вина, колко руски войници са загинали напразно. Запушват устата на онези, които посмеят да заговорят за нея. Определят им десет години затвор, определят им петнайсет години затвор.
Забраняват да наричаш истината истина, а лъжата – лъжа. Въвеждат това определение в самото наименование на закона с настояването доказани факти да се наричат „явно лъжлива информация“. Заповядват те да се прикриват. Отменят наказанието за престъпници. Поощряват ги за нови убийства.
Властта ни принуждава в много кратък срок да повярваме, че едно невъобразимо зло е нормално и желателно. Тя ни кара да се отречем от основни морални принципи, които мама и татко са възпитали у всекиго от нас от детинство. Приучва ни да лъжем и да убиваме.
Забраната истината да се казва на глас, и изискването публично да се декламира лъжата, имат смисъл. Този смисъл се заключава в унищожаването на самоуважението у новото поколение жители на Русия. В пречупването на човешкия им гръбнак, в подтика да плюят на себе си от страх пред несправедливо наказание, сами да стъпчат у себе си моралните основи, естественото разбиране какво е човешки закон.
С Русия отдавна не се бе случвало нещо по-разрушително и разчовечаващо от войната против Украйна. След като не съумя да разчовечи украинците, руската власт разчовечава собствените си граждани. И макар че разрушенията в Украйна се виждат с невъоръжено око, виждат се дори от Космоса – разрушителните процеси, които властта в Русия заради самосъхранението си задейства сега в народната душа, в тъканта на нашето общество, макар и невидими, поставят под заплаха самото съществуване на Русия.
За да запази себе си днес, властта в Русия разрушава чудесната цветуща Украйна и унищожава Русия, моята Родина. Аз не мога да попреча на това, но не мога да го премълчавам.
Убеден съм, че казвам истината, като изобличавам престъпленията на руската армия в Украйна. Убеден съм, че Министерството на отбраната и върховното ръководство на РФ лъжеха и лъжат, оправдавайки тази чудовищна, безсмислена война. Убеден съм, че престъпление против Русия и нейното бъдеще извършвам не аз, а те.
Има закони, които никой не е длъжен да спазва. Няма да ги спазвам и аз.
Дмитрий Глуховски
