Бивш шпионин на разузнавателната агенция на Съветския съюз, КГБ, твърди, че агенцията е обработвала Доналд Тръмп като „актив“ в продължение на 40 години

Идеята, че настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп е бил компрометиран по някакъв начин от руското правителство, не е нова. Неговият предишен мандат беше помрачен от факта, че според заключение на американските разузнавателни агенции руското правителство се бе намесило в президентската кампания през 2016 г. в опит да помогне на Тръмп да спечели.

По-късно тези обвинения получиха нов тласък с публикуването на 26 януари 2021 г. на книгата „Американски компромат“ на журналиста Крейг Ънгър. В книгата Ънгър се позовава на бившия офицер от КГБ Юрий Швец, за да докаже, че отношенията на Тръмп с руското правителство са започнали десетилетия преди той да стане президент.

Действията и изявленията на Доналд Тръмп веднага след встъпването му в длъжност като 47-и президент на САЩ отново събудиха интереса към тази тема. Затова поместваме мнението на американския анализатор Джон Сифър за книгата „Американски компромат“, публикувано във в.„Вашингтон пост“. Джон Сифър е работил за тайната служба на ЦРУ в продължение на 28 години. Сега той е старши научен сътрудник в Атлантическия съвет и съосновател на компанията Spycraft Entertainment.

Едно от стандартните предупреждения към докладите на американското разузнаване е, че източникът на доклада възнамерява „да влияе, както и да информира“. Предупреждението не означава, че докладът на източника е грешен или трябва да бъде отхвърлен, а че източникът също има цел. Книгата на Крейг Ънгър, „Американски компромат“, трябва да се чете с подобно разбиране, тъй като тя започва с презумпцията, че Доналд Тръмп е, както го описва бившият директор на ЦРУ Майкъл Хейдън, „ясна и настояща опасност“. Ънгър изхожда от предпоставката, че Тръмп е актив на Кремъл, и продължава да развива аргументацията с много подробности.

Ънгър е ветеран в разследващата журналистика и писател, а „Американски компромат“ е продължение на книгата му от 2018 г. „Домът на Тръмп, домът на Путин“, в която той излага доводите за руски сговор. „Американски компромат“ може да се чете заедно с други, които разглеждат слабото място на Тръмп за Русия – включително „Стажантът“ на Грег Милър, „Руска рулетка“ на Майкъл Исиков и Дейвид Корн, „Държавата в сянка“ на Люк Хардинг, „Лудост и слава“ на Тим Уайнър и „Доказателство за сговор“ на Сет Абрамсън – както и с книги на вътрешни хора като Питър Стрзок, бивш заместник-помощник-директор на контраразузнаването на ФБР; Джош Кембъл, бивш специален агент на ФБР и специален асистент на тогавашния директор Джеймс Коми; и Андрю Маккейб, бивш заместник-директор на ФБР.

Тъй като администрацията на Тръмп стигна до грандиозен край, Ънгър сигурно е изпитвал нужда да актуализира книгата си непрекъснато. Ден след ден Тръмп предприемаше действия, които допълваха тезата на Ънгър. През последните седмици от мандата си Тръмп се опита да отклони вниманието от разрушителната руска кибератака, отказа да признае отравянето на водещия му политически претендент от руския президент Владимир Путин и нагло помилва приближени, които отказаха да свидетелстват в руското разследване на Робърт Мюлер. (Да не говорим за това, че се твърди, че е подстрекавал тълпата, която насилствено превзе Капитолия.)

Ънгър очертава десетилетните връзки на Тръмп с руски престъпници и готовността му да съдейства за изпирането на мръсни пари, идващи от Москва, и обяснява защо руското разузнаване би го намерило за лесна мишена. Мрежата от уличаващи връзки на Тръмп и действията му като президент предполагат някакъв вид афинитет към Путин.

Според Ънгър има индикации, че Тръмп е бил използван като канал за съветски кампании за изпращане на тайни съобщения в края на 80-те години на миналия век. Той е направил многобройни посещения в Русия, където със сигурност е бил наблюдаван, посрещан и култивиран.

По онова време той публично изразява мисли, които са далеч извън масовото западно мнение. Например той се оплаква, че съветският лидер Михаил Горбачов унищожава Съветския съюз – предполагайки, че може би поддържа връзки с елементи на КГБ, които споделят подобно мнение.

Ънгър цитира бившия офицер от КГБ Юрий Швец, който по това време служи във Вашингтон, който казва за Тръмп: „Този човек не е сложна „бисквитка“, а най-важните му характеристики са нисък интелект, съчетан с хипернадута суета. Тази комбинация го превръща в мечта за опитен вербовчик“.

Събирайки десетилетия наред съмнителни връзки на Тръмп, тревожни и последователни модели на поведение и необясними контакти с руски официални лица и престъпници, Ънгър излага убедителни доводи, че Тръмп вероятно е компрометиран доверен човек за интересите на Кремъл.

Все пак това не е аргумент, предназначен да издържи на проверката на наказателен съд (това би изисквало доказателства, скрити в досиетата на руското разузнаване). Вместо това имаме контраразузнавателен случай, косвена компилация от модели, връзки и логически изводи.

Въпреки че контраразузнавателните проверки често не водят до арести, залогът на подобни разследвания може да бъде с много по-сериозни последици. През последните няколко години научихме, че много от най-важните защитни стени в нашата демокрация не са непременно записани в правния кодекс. Може да не е престъпление кандидат за президент да се опитва да печели пари от враждебна чужда сила и да лъже за това, но е потенциално много по-сериозно предизвикателство за нашата система.

Накратко, Ънгър твърди, че дългогодишните връзки на Тръмп с руската организирана престъпност, начинът му на живот и бизнес практиките му го правят уникално уязвим за изнудване и шантаж от страна на държавата, която безспорно е най-добрата в света в тези тъмни изкуства. Екипът на кампанията му – със своите собствени необичайни сенчести връзки с Русия – е бил готов да работи с враждебна чужда сила и е искал да приеме материали, откраднати от американци. Никой не се обърна към властите, за да съобщи за незаконните контакти, а много от тях впоследствие бяха арестувани. Когато въпросът за руското участие излезе наяве, всички до един излъгаха и прикриха действията си.

След това Тръмп нападна самите институции, които можеха да му потърсят сметка, и се опита да възпрепятства разследванията, като в крайна сметка помилва всеки, който можеше да предостави доказателства за неправомерни действия. Дори най-пламенните поддръжници на Тръмп не успяха да дадат невинно обяснение защо една вътрешна политическа кампания се нуждае от толкова дълбоко ангажиране с враждебна чужда сила.

Разказът на Ънгър за сговор разчита на натрупването на всякаква уличаваща информация, която може да събере. В някои случаи обаче самият обем на информацията подкопава силата на аргументите му. Президентството на Тръмп беше такова съсипващо фиаско, че е изкушаващо да продължим да добавяме необясними действия към купчината. Въпреки това допирните материали често повече объркват, отколкото изясняват.

Главите, посветени на Уилям Бар, католическата секта Opus Dei, Робърт Максуел, Гислейн Максуел и Джефри Епщайн, са интересни, но малко допринасят за осветляване на перфидността на Тръмп. Например Ънгър свързва Бар с предателя на ФБР Робърт Хансен, като предполага, че Хансен е бил повишен, докато Бар е бил главен прокурор в администрацията на Джордж Буш. Всеки, който има опит в държавната администрация, трудно би обяснил как повишение на средно ниво във ФБР на човек, който все още не е заподозрян в престъпление, би представлявало интерес за главния прокурор.

Освен това Ънгър разчита на сравнително малко източници с пряк достъп до Тръмп или до днешна Русия. Швец и Олег Калугин, неговите източници за методологията на руското разузнаване, са били прочути офицери от КГБ, но са напуснали Русия в края на 80-те години и нямат преки познания за контактите на Тръмп с руски служители. Те предоставят интересен контекст и цвят, но Ънгър би трябвало да се възползва от по-широко разнообразие от източници.

Изборът на Тръмп разкри незабелязан досега недостатък в нашата система за защита на тайните на националната сигурност. На един надлежно избран президент не може да бъде отказан допуск до секретна информация, но Републиканската партия номинира кандидат, чиято алчност, липса на морал и връзки с криминални елементи би трябвало да го дисквалифицират за най-ниското ниво на допуск, още по-малко за най-високия пост в страната. Това, което книгите на Ънгър ни показаха, е, че доказателствата бяха налице за всеки, който искаше да ги потърси.

„Американски компромат“ не разкрива никакви тайни, нито пък разкрива много нови неща, но ни напомня, че все още има какво да научим. Знаем, че Тръмп е компрометиран, но не сме сигурни как точно.