Джесика Частейн внесе в атмосферата на Берлинале дозата оптимизъм, която всеки фестивал, струва ми се, трябва да излъчва. Носителката на Оскар и Златен глобус за най-добра актриса този път участва в мексиканския филм „Мечтатели“ на Мишел Франко. Самото включване на филма в конкурса вече е политически акт. Едната главна роля е поверена на 35-годишния Исак Ернандес, който е първият мексикански балетист, танцувал в Парижката опера, а другата на Частейн, което би могло да се приеме и като смелост от нейна страна.
Ернандес играе балетист, който преминава нелегално мексиканско-американската граница, за да търси късмета си в Сан Франциско. Това става обаче с парите на доста по-възрастната от него Дженифър (Частейн), която е дъщеря на богат индустриалец и ръководи благотворителна фондация за подкрепа на млади таланти в Мексико. Между двамата още в Мексико е пламнала любов и Дженифър иска да помогне на младия мексиканец да осъществи американската си мечта. Естествено, мечтите се разбиват в реалността, а в настоящата американска реалност това става още по-грубо и болезнено. Богатото семейство на Дженифър ѝ съобщава, че парите ѝ са предоставени да помага на хората, но не и чак дотам, че да влиза в близки отношения с тях. Младият балетист обаче не иска да стои като скрит в гардероба любовник, настоява връзката им да излезе на светло и да е равноправна. Когато във филмите се срещнат богат мъж и бедна жена, краят почти винаги е щастлив за бедната жена. Но срещнат ли се беден мъж и богата жена, на финала бедният мъж може само да ближе раните си. Поне засега. Към това се прибавя и обстоятелството, че жената е с американско гражданство, а мъжът – незаконен емигрант от Мексико, и драмата е налице. Равноправието е мираж, красива мечта. Богатите благотворители могат да бъдат жестоки и често са такива. Така че изначално е ясно, че след цялото действие героите ще са още по-нещастни, отколкото са били в началото му, затова те не могат да бъдат никакви други, освен мечтатели. Тук има малка сюжетна врътка: докато мексиканецът си остава мечтател, американката, подложена на натиск от средата, грубо предава общата им мечта. Но този тъжен филм е много красив за гледане благодарение на прекрасното танцово изпълнение на Исак и на хубостта на Джесика.
Частейн обаче за малко да не успее да събере овациите на фестивалните гости, защото си изтърва самолета от Ню Йорк и пристигна с ден закъснение. „Няма да ми повярвате – разказа тя на пресконференцията – обаче попаднах на шофьор, който беше нов в професията и не познаваше града. Два часа се въртяхме из Манхатън, той просто не можа да открие пътя към летището. Закъсняхме и изпуснах самолета.“ Да, очевидно Америка е друга. Да не познаваш улиците на града по времето, когато Робърт де Ниро беше шофьор на такси, не би могло да се случи.
Разбира се, че ѝ беше зададен въпрос как са избрани дрехите във филма. Във всяка сцена тя е различно облечена, всеки път все по-хубава. Това няма как да остане незабелязано, на зрителя му се натрапва, че тук става дума за жена, която може да има всичко на света. Само не и любовта. „Филмът е независим, така че нямаше пари за перото „костюми“ – отвърна Честейн. – Дизайнерката по костюмите просто порови из моя личен гардероб и избра неща, които и харесаха.“ Ясно, видели сме актрисата, така да се каже, „по бели гащи“. О, не, Честейн подчертава, че няма никакви прилики между нея и образа. Тя самата идвала от бедно семейство и в детството майка ѝ често не знаела с какво да нахрани домочадието. „С удоволствие играя героини, които са много далече от самата мен.“
„Мечтатели“ фотография © Teorema
Честейн каза също така, че е доволна, дето може да даде своя принос към модерната в момента в киното (и в живота) тема за връзката между млад мъж и по-възрастна жена. „В нашия случай разликата между героите е 13 години. Хубаво е, че филмите вече могат да разказват такива истории, без да събуждат възмущение. Стереотипите за женското поведение падат един след друг.“ Как се е получила „спойката“ по време на снимки? „Почти не говорихме. Не защото не си допаднахме. Но Исак се боеше да не би да направи нещо грешно, все пак той не е актьор, а балетист. Но пък това помогна много при секс сцените, защото те са изградени като танц и той можеше да ме води. Исак е свикнал да се изразява чрез тялото и сега нито за миг не се почувствахме неудобно, разказвахме историята главно с помощта на телесното. Но че до Исак изглеждам така необучена, никога няма да простя на режисьора си.“
Въпреки кокетството на актрисата, не може да се отрече, че както диалогът, така и хореографията при секс сцените действително са нажежено еротични и добре направени.
И все пак най-важната тема в „Мечтатели“ е не сексът, а емигрантският проблем. „При Байдън към мигрантите също имаше лошо отношение и бяха насилствено връщани. Само че никой не говореше за това. Но аз все още не съм стигнала до точката, в която да се замисля дали да не напусна САЩ. Защото тогава ще оставя в беда всички хора, които легално или не, живеят там. Ще остана и ще се боря за опазването на гражданското общество. Аз вярвам в САЩ. Просто да си тръгна, би означавало да предам хората. А аз никога не съм била страхливка. Харесвам Ню Йорк, харесвам, че там живеят толкова различни хора, и това трябва да остане така. Движа се из града предимно с метрото и ги наблюдавам. Прекрасно е да живееш сред различни хора. Хм… следващия път и до летището ще ида с метрото.“
