Дипломация в зоната на кактуса“, бестселър на Богомил Герасимов, излезе в превод на испански език в Мексико. Припомняме, че първото издание у нас е през 1998 ма и излезе с логото на КК „Труд“.
Книгата бе представена в НДК лично от автора пред многобройна публика. Всъщност става дума за творба, чийто инициатор е Пламен Каменов – главният редактор на тогавашния „Нощен Труд“. Той предостави на Герасимов страници от вестника, където излязоха големи откъси от книгата и породиха огромен читателски интерес. Преводът на исапнски е финансиран от Националния фонд „Култура“ по предложение на издателката Алина Караханова. Появата на нашумялата книга на испански бе включена в календара на Програмата с дейности на Министерството на външните работи и на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина в областта на публичната, културната и дигиталната дипломация и стратегическите комуникации за 2024 г
Българското посолство в Мексико, съвместно с Асоциацията на мексиканските дипломати, представи изданието на 21 ноември м. г.. Дипломати, български граждани, мексиканци, работили и учили в България уважиха събитието, организирано от нашия посланик в Мексико, г-жа Милена Иванова. . Тук бяха и личният адютант на президента Луис Ечеверия, секретарят на протокола в администрацията на президента Лопес Портийо по времето на мандата на посланик Герасимов в Мексико, както и българка, работила в Мексиканското посолство в София. Преводачите Елвира Попова и Доротея Зунига споделиха впечатленията си от работата по книгата и прочетоха кратък откъс от нея. Господин Хорхе Нуньо, адютант на президента Ечеверия, разказа за срещите си с посланик Герасимов и за топлите взаимоотношения между президента и българския посланик. Г-жа Лус Ердман, временно управлявала Посолството на Мексико в София, сподели спомени от петгодишния си престой в България. Мексикански дипломати, посланици в Унгария, акредитирани за България, коментираха свои впечатления от посещенията си в България и изразиха желание за скорошно възстановяване на дипломатическото присъствие на Мексико в България.
„Дипломация в зоната на кактуса“ излезе в Мексико и благодарение на посланик Милена Иванова, която лично се познаваше с Богомил Герасимов и бе негова домакиня по време на последната му визита в Мексико през 2011 та.
Ето какво пише в „Есте Паис“ Хуан Пабло Калдерон Патиньо зо „Дипломация в зоната на кактуса“: „Един дипломат от кариерата ни предложи спомените си за престоя му в Мексико под формата на интелигентна проза. Трябва да му благодарим. Той възкресява моментите, описвайки предизвикателства, възможности, вкусове, предложени на всеки дипломат, поел по пътя на професионалната йерархия. За да коментираме качествата на книгата трябва да сме наясно, че Герасимов гледа с очите на професионален дипломат. Всеки спомен ситуира в рамките на историята, на обстоятелствата, на времето и пространството. Става дума за годините на Студената война. Тогава романите за шпиони завършваха с едно убождане с отровен чадър на КГБ в лондонското метро. Кодовите думи „Да ида да пия кафе в съветското посолство“, за които говори авторът, са истина. Точно там, при съветския посланик, е трябвало да получава и изпраща тайна информация до политическите комисари на Комунистическата партия, които бяха навсякъде. Самият Герасимов неведнъж е влизал в съветското посолство в Мексико, така, като го правеше и Лий Харви Осуалд, както и много други. Явно не е страдал от параноята, че го следят, от която са страдали много негови колеги. В този смисъл читателят не бива да наблюдава епохата, в която се развива действието с днешния си поглед. Защото ако го направи, ще рискува да не оцени „Дипломацията“ в нейното време, пространство и форма. Да представляваш страна – сателит на съветската орбита, не беше лесно. Герасимов обаче си дава сметка, че мисията му трябва да бъде възможно най-професионалната, вслушвайки се в думите на българския премиер: „Дипломатът трябва да владее много умения, за да му се отварят много врати“..
Посланик Герасимов успява да създаде атмосфера на приятелско общуване, за да представи родината си в положителен план и да я защити в условията на комунистическия диктат. . Достъпът му в два президентски кабинета в двореца „Лос Пинос“ поражда завист и ревност у колеги. А началниците му в София са озадачени от високото равнище на общуване в Мексико, което той е постигнал… Перото на Герасимов е леко. Благодарение на неговата брилянтна дипломатическа работа България става позната и близка на мексиканците. Учудва късогледството на страната ни да няма в момента свое посолство в София.
