Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни стенописи красят стени в различни части на България, като последната ѝ творба е част от общностно пространство на организацията "Грийнпийс".

В предаването "Нашият ден" Илиева разказва за своята работа и каузите, които подкрепя чрез изкуството си. Един от нейните най-запомнящи се проекти е стенописът "Коса", част от инициативата за борба с насилието над жени "Нито една повече".

"Точка" е псевдонимът, под който повечето хора разпознават Илиева. Тя споделя, че името идва от детската ѝ привързаност към персонажа Точица от книгата "Антон и Точица". Интересът ѝ към рисуването върху стени се проявява още от ранна възраст. "Още от 3-4 годишна рисувах по стените у дома, макар това да не радваше родителите ми", споделя художничката.

Днес творбите ѝ могат да се видят на различни места в София, включително трафопостове в Лозенец и Женския пазар, стената на Гьоте институт и в двора на 22-ро училище. В Сливен тя участва в голям проект за изрисуване на подлез, свързващ квартал "Надежда" с останалата част на града. Това начинание обединява усилията на четирима артисти и създава ново културно пространство в града.

Една от последните работи на Илиева е в пространство за събития "Магнит" – инициатива на "Грийнпийс". Темата на стенописа е природата. "Идеята беше да представя хармоничното съжителство между човека и природата", обяснява тя. Творбата включва изобилие от зеленина и фауна, вплетени в композиция, която предава посланието за устойчиво съвместно съществуване.

Стенописът "Коса", изрисуван в двора на Гьоте институт, е създаден за каузата срещу насилието над жени. Точка Илиева обяснява избора на заглавие с наблюдението, че косата често се възприема като символ на женственост. В различни култури съществуват практики на наказателно подстригване или обръсване.