Впечатления от грандиозния симфоничен киноконцерт в памет на Ален Делон в Париж, озаглавен DELON, LE DERNIER SAMOURAI (ДЕЛОН, ПОСЛЕДНИЯТ САМУРАЙ)

Видях го два пъти през живота си. Макар че винаги той е бил с мен.
Неведнъж съм казвал, че двама мъже са били моята пътеводна звезда в живота ми още от дете. Единият бе големият ни футболист Георги Аспарухов – Гунди, а вторият – също големият артист Ален Делон. За първия написах книгата „Сини сърца”. За втория – пиша цял живот въображаема книга.
И двете книги с образите на двамата мои любимци са в сърцето ми. Докато дишам.
Когато съпругата ми каза, че макар и един-два месеца след моя юбилеен рожден ден ми е направила още един подарък, който ще ме накара да изтръпна, аз не предполагах, че наистина ще се окаже права. Но когато разбрах, че е купила билети за концерта-възпоменание на 8 ноември 2024 г., да, на 89-ия рожден ден на Ален Делон, всъщност единствената възможност човек да се прости със своя любимец, понеже роднините му изрично бяха помолили неговото погребение да бъде в много тесен семеен кръг, аз наистина трепнах. Ще имам възможност да се простя с моя кумир! Ще бъда сред най-близките му хора!

Концертът в памет на Ален Делон. Снимка: Димо Райков

Аз вече се бях докосвал до Ален Делон. По време на президентската кампания през 2017 г. моята съпруга като член от екипа на щаба на тогавашния кандидат Ален Жупе имаше специална покана за митинга му в зала „Зенит”. Тогава почти до нас се оказа… о, Господи, самият Ален Делон. Два часа аз гледах само него, моята мечта… Пазеха го много, а и тогава още много се притеснявах, не бях се понаучил на парижкото симпатично нахалство в подобни случаи да се доближа до него…
Но все пак бях цели два часа с… него… Само на няколко метра…
И сега пак ще го „видя”. Ще го изпратя.
И ето – вечерта дойде.
Залата на Двореца на конгресите в Париж е една от най-представителните и също така с една от най-големите и модерни сцени – на нея бяха разположени 80 елитни музиканти от Националния симфоничен оркестър на Франция, а в дъното бе огромен екран.
Всъщност организаторите и вдъхновителите на концерта – синовете на Ален Делон – Антъни Делон и Ален-Фабиен Делон, бяха избрали двете велики изкуства – киното и музиката, чрез които да изпратят своя баща.
И всичко бе сторено по блестящ начин!
Двадесет откъса от филми с Ален Делон, сред тях имаше кадри, които и синовете му май дотогава не бяха виждали, камо ли пък аз, на фона на съответната музика от филма!
Гледах зашеметен! Парадокс – откривах част от моя Ален Делон чак сега, няколко месеца след неговото отлитане, благодарение на този вълшебен концерт…

Ален-Фабиен Делон и Димо Райков

Радост за окото и изтръпване за сърцето на пълната с вдъхновени погледи зала! Тук бяха най-близките приятели, воглаве със семействата на двамата братя – Антъни бе с двете си пораснали дъщери, Ли и Лия, съответно на 28 и 23 години.
30-годишният Ален-Фабиен, който бе много мил и с когото си направихме селфи преди да започне концерта във ВИП-зоната, където по негово изрично настояване бях допуснат и аз, бе пък с приятелката си – модела-инфлуенсър Лаура Бенсадун.
Малкият син на Ален Делон бе с шапката тип Борсалино на баща му. И облеклото му бе като на Делон, сив костюм и черно палто, същински Ален Делон на млади години! Всички го гледахме със светнали очи, една възрастна и много изискана госпожа до мен не се сдържа и се разплака… Да, генът…
Известни артисти, политици, певци, артисти…, всички бяха дошли да почетат рождения ден и паметта на големия майстор, който тъкмо в този ден, 8 ноември 2024 г., щеше да навърши 89 години. Именно този символичен ден бе избран за грандиозен симфоничен кино-концерт в Двореца на конгресите в Париж. Вечерта в памет на актьора, озаглавена „Delon, le dernier Samouraï” в Palais des Congrès бе пълна с красота, емоции и с… Ален Делон! Зашеметяващи кадри, гласът на Майстора, познатите мелодии…
Един невъобразим калейдоскоп от един богат и толкова красив живот на сцената!
Вечерта беше открита от 77-годишната бивша телевизионна водеща Вероник дьо Вилел, която е била 20 години асистент и почти цял живот близка приятелка на Ален Делон. Думите ѝ разлюляха залата: „ Аз няма да ви казвам какъв страхотен актьор беше той, защото вие знаете много добре това, няма да ви казвам, че беше и най-красивият мъж на света, защото всички и това го знаем. Ще ви кажа, че той беше честен, много честен, лоялен човек, който мразеше онези, които не държаха на думата си и променяха решението си. Беше верен, имаше култ към приятелството”.
После госпожата разказа за благородството на Ален Делон, как той е подкрепил от раз нейното предложение да участва във Фондацията за изследване на Алцхаймер, създадена през 2004 г. Делон е бил неин почетен президент в продължение на 20 години и нито веднъж, по думите на госпожа Вилел, не бил отсъствал от нейна проява или събрание и редовно е дарявал големи суми, без да иска никаква гласност.
Всъщност забравих да спомена, че тази фондация беше в центъра на вниманието цялата вечер, тъй като приходите от концерта бяха определени за нейно дарение.
Концертът бе наистина едно красиво преживяване. Публиката бе като омагьосана. А
оркестърът така съпроводи откъси от филмите „Plein Soleil“, „La Piscine“, „Zorro“, „Borsalino“, „M. Klein“ „Гори ли Париж?“…, че думите са безсилни да предадат емоцията и вибрациите в залата.
Концертът бе в две части. И в края на първата се случи нещо разтърсващо.
Известният певец Даниел Гишар изпя любимата песен на Ален Делон „Mon Vieux“, песен, която накара и въздухът в залата да застине. Всички знаехме за болката на живота на Ален Делон. В едно от последните си интервюта на въпрос на водещия, ако той срещне Господ, какво би поискал от него, големият и богат актьор, който обаче от съвсем малък е останал без баща, отговори с тъга, безмерна тъга – бих го помолил да повика мама и татко, за да ги видя за първи път заедно…
А в песента се разказваше за един баща във вечно оръфания си балтон, който от сутрин до вечер е работел за прехраната на сина си… Синът много-много не се е замислял за непосилния труд на баща си, дори понякога се ядосвал, че не е богат. Но накрая, когато баща му умира, той, синът, прошепва над гроба му – татко…
Гледах очите на залата, които просветваха в сълза в тъмнината.
Сигурен бях – всеки един от хилядите зрители в този миг търсеше своя… баща.
Да, вълшебна и много красива вечер!
Вечер за и на обичащите Ален Делон!
Всъщност той и това е искал, когато са планирали този проект в негово присъствие през последните му дни.
Ален Делон е казал – аз съм дете на киното и публиката. Аз съм днес Ален Делон благодарение на тях! Искам така да се сбогувам, не с почести, не с присъствието на високи гости, а с ръкоплясканията на моята публика, на тези, заради които се борих с тъмнината на света…
Така и стана. След всяка проява на актьора на екрана в 20-те откъса, след всяка негова реплика, след всяка песен, изпълнена от оркестъра, залата потъваше в ръкопляскания, най-ценната награда за един актьор-мечтател…
Наблюдавах хората около мен.
И изтръпвах неколкократно.
Хората около мен бяха добри.
Те искаха, поне в минутите на тази вълшебна вечер, да бъдат добри.
И бяха наистина добри.
Добри.
Заради себе си. Заради момчето от екрана. Тяхното момче. Тяхната надежда. Техният живот.
Да, от екрана ги гледаше тяхното момче. Момчето, което живееше и ще живее заради тях и заради което зрителите от няколко поколения от целия свят пълнеха киносалоните, поемаха светлината от красивото лице на екрана, скатаваха я в душата и сърцето си и я носеха у дома и навсякъде из планетата…
И мечтаеха! И летяха през преградите на живота.
Защото Светлината на Ален Делон няма, не може да има граници, тя имаше и има такава помитаща сила, че и оградите, издигнати от демоните човешки, от идеологическите и религиозните предразсъдъци, от всичката лошотия на света, не можеха да издържат на стихията и рухваха. Красивата, добра стихия на голямото изкуство на Ален Делон, момчето с ангелското лице, което постигна и даде всичко на света, но поиска от Господ едно-единствено нещо – да събере разделените му родители, за да ги види поне веднъж в живота си… заедно…
Там, горе.
Един от най-успелите, от най-богатите, от най-желаните мъже на света, поиска от Господ да осъществи онова, което му е носело болка през целия му иначе бляскав живот – да види своите майка и баща заедно. Заедно! Тримата. Семейството.
Тъгата на Ален Делон. И мечтата му.
Урокът на Ален Делон.
Да го запомним!