Те вече са юноши, но още ги наричат деца. Общото между тях е това, че са отраснали в дом. За тях разказва книгата на Емануил А. Видински "Дом за начинаещи", която преди дни получи първа награда за проза в годишния конкурс на „Портал Култура“. Емануил А. Видински е Човек на деня на Свободна Европа.
13-годишно хлапе се озовава в католически дом в Източна Германия малко след падането на Берлинската стена. Там го оставя баща му. Книгата на Емануил А. Видински проследява преживяванията и порастването на детето в следващите три години.
Донякъде това дете е самият автор, живял в подобен дом през 90-те години: „Всички деца от дома се научаваха за секунди да преминат от бой към спокойно държане, защото това ни спестяваше някое и друго наказание“, пише той.
Част от описанията уж изграждат картина, позната и в комунистическа България, но приликата е измамна.
В книгата си "Дом за начинаещи" Видински разказва една друга биографична опитност, която за хората, израснали в социалистическа България, е коренно нова, непозната територия.
Домовете за деца по време на комунистическия режим бяха далечни места, където хората вярваха, че живеят само нещастни деца, "отписани от живота". Но наградената книга показва друга картина - тя разширява представите ни за "дом". Повдига въпросите: Има ли друго място извън семейството, където може да има щастливо детство или юношество? Може ли това да бъде един Дом?
"Дом за начинаещи" е книга, която работи дълго след прочитането ѝ. Именно тя беше отличена с първа награда за проза в годишния конкурс на „Портал Култура“ за литература и хуманитаристика преди няколко дни.
В дома на литературата
Емануил А. Видински е роден през 1978 г. във Видин. Неговият дебют в литературата идва когато е 27 години. Тогава той публикува сборника разкази „Картографии на бягството“, излезли в издателство "Стигмати".
Оттук нататък, където и да работи, каквото и да прави, той е свързан със словото.
Видински е автор на романа "Места за дишане" (изд. "Алтера", 2008), на стихосбирката „Par Avion“ (изд. "Жанет-45", 2011) и сборника „Егон и тишината“ (изд. "Жанет-45", 2015).
От 2008 до 2012 работи в българската редакция на "Дойче веле" в Бон, а след завръщането си в София става главен редактор на издателство "Панорама" (2013-2016).
От 2016 до 2018 той е преподавател по творческо писане в Академиите "Валери Петров" и "Заешката дупка". От септември 2019 е редактор в "Литературен вестник".
Публикувал е в "Култура", "Литературен вестник", "Капитал light", "Кръг". Номиниран е за наградите "Елиас Канети" и е носител на наградата "Рашко Сугарев".
Освен с литература, Видински се занимава и с музика. Създадената от него и поета Петър Чухов група Par Avion Band има издадени три миниалбума (ЕР) и един сингъл.
"Дом за начинаещи" е вторият роман на Емануил А. Видински. Това е и най-автобиографичната му творба досега.
"Наричаха ни просто деца, независимо, че мнозина бяхме вече тинейджъри, а някои дори пълнолетни. Но заради устойчивото Heimkinder (немската дума за деца от дом или деца от сиропиталище) всички бяхме деца", пише Видински. Той самият е живял в католически дом в Германия през 90-те години.
Книгата излиза през 2023 г. и зарежда литературните среди с очакването, че ще предизвика малка социална революция. Има литератори, които още тогава твърдят, че тя ще попадне в ръцете на психолози и социални работници, че авторът ще пътува за четения и разговори с деца, чийто живот е преминал или преминава в дом. Това все още не се е случило, но може би наградата на „Портал Култура“ ще предизвика подобен интерес към книгата.
Католически дом в атеистичната ГДР
Вероятно, четейки, мнозина ще се запитат какъв е този католически дом в Източна Германия в началото на 90-те и така ли е било навсякъде. Авторът не влиза в подробности, това не е тема на книгата, но би било интересно проучване именно за една нова сравнителна социална история, която книгата би провокирала хората от различните общества да напишат заедно.
Защото в някогашната ГДР съществуват паралелно два вида институции за деца – държавни и католически. Как са се запазили католическите в системата на атеизма? Какво е станало с подобни православни домове в България, каквито вероятно е имало, познавайки активната социална роля на църквата в обществото, преди идването на комунизма на власт?
„Времето, което прекарах в Дома, съвпада с единствения период от живота ми, в който бях наистина религиозен“, пише Видински. Той описва разговорите, които е водил периодично с отеца. Този опит на тийнейджър, отраснал с ненатрапчивата идея за бог в една посткомунистическа държава, е чужда и непозната за българските деца от домове. Или поне за онези деца, за които сме чували в медиите.
Българският медиен образ на такива деца силно се отличава от лекотата, с която е написана книгата на Видински, от деликатната му покана да почувстваш един интимен свят, към който инак не би могъл да пристъпиш. Романът предлага един естествен и незрелищен разказ на парче от живота в един Дом.
Авторът го описва с думи, подобни на тези:"За първи път оставах сам и трябваше да се погрижа за себе си. Бях на тринайсет и трябваше да се справя с тази задача". Сякаш припомня на всички нас, които днес вече сме възрастни – колко силно сме вярвали, докато сме сме били деца, че само от нас зависи да се справим.
Тази книга вероятно би се харесала на покойния писател Цветан Марангозов. Той беше убеден, че добрият писател трябва да е имал трудно детство. Но това е друга тема.
Пълноводното преживяване на живота във всички негови измерения - с тайните, откритията, законите на съвместния живот, е сърцевината на романа "Дом за начинаещи". Това пълноводие, в което порастваме и в което всичко има онзи "начинаещ" мирис, който никога повече няма да се повтори.
