Носорог. Плешивата певица и други пиеси

Носорог. Плешивата певица и други пиеси
  • Публикация:  classa***
  • Дата:  
    11.10.2024
  • Сподели:

На 11 октомври, в рамките на „Бисерната поредица“ на издателство „Колибри“, излиза дългоочаквано ново издание на сборника с пиеси на Йожен Йонеско „Носорог. Плешивата певица и други пиеси“ в превод на Бояна Петрова.

„Плешивата певица“, „Носорог“, „Столовете“, „Урокът“ и „Кралят умира“, събрани в настоящото издание (368 стр., 28 лв., твърди корици),са без съмнение най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йонеско - родоначалник на театъра на абсурда и негов най-бележит представител редом със Самюел Бекет. „Плешивата певица“ е дебютната пиеса или „антипиеса“ на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър „Ноктамбюл“. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско превръща експерименталното безсмислие в композиционен похват. Клишетата и труизмите на разговорния език се разпадат и произвеждат пародиен ефект. В комичната драма „Урокът“ търпението на един учител, непреклонен в убеждението си, че „от испанския език са родени всички неиспански езици“, се изчерпва винаги в един и същ момент и всяка следваща негова ученичка е обречена да стане жертва на извратения му нрав. В „Столовете“ - трагичен фарс, в който абсурдът е изведен до крайност - двама старци решават да спасят душите си, като спасят света. Без да е мизантроп, Йонеско не крие разочарованието си от лицемерието на буржоазното общество след Втората световна война, от задълбочаващата се алиенация и покруса от неоправданите очаквания. Но и не се опитва да убеди публиката, че баналната глупост и жестокост са изкореними. Така се раждат пиесите шедьоври „Кралят умира“ (1962) и „Носорог“ (1959).

Йожен Йонеско (1912-1994) е роден в Румъния от майка французойка и баща румънец. До тринайсетгодишната си възраст живее във Франция, след което завършва образованието си в Румъния и става учител по френски. През 1938 г. се установява окончателно във Франция. Дванайсет години по-късно публикува първата си пиеса, „Плешивата певица“, с която разчупва всички норми на класическия театър, отхвърляйки изискванията за логика в действието, в психологията и езика на персонажите. Следват „Урокът“ (1951), „Столовете“ (1952), „Жертви на дълга“ (1953), където комизмът все така се обляга на абсурдността на ситуациите и речта.

В по-сетнешните пиеси на Йонеско абсурдът придобива трагичен оттенък, а погледът му се обръща към големите теми на времето и битието – фанатизма, страданието, смъртта. През този период се появяват шедьоврите му „Носорог“ (1959) и „Кралят умира“ (1962). В последните пиеси на Йонеско все повече преобладава метафизичната тема, действащите лица стават все по-символични, а декорът – все по-фееричен. „Въздушният пешеходец“ (1963), „Жаждата и гладът“ (1966), „Игра на убийство“ (1970) увенчават драматургичната кариера на ненадминатия майстор на театъра на абсурда.

В настоящото издание е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0aaaaswm

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Йожен Йонеско, из „Плешивата певица“ (Откъс)

ПЪРВА СЦЕНА
Английска буржоазна обстановка с английски кресла. Английска вечер. Господин Смит, англичанин, седи в креслото си, обут в английски пантофи, пуши английска лула и чете английски вестник край английска камина. Има английски очила и английски мустачки. До него, настанена в друго английско кресло, госпожа Смит, англичанка, кърпи английски чорапи. Дълго английско мълчание. Английският стенен часовник отмерва седемнайсет английски удара.

Г-жа СМИТ: Я виж, вече е девет. Ядохме супа, риба, картофи със сланина, английска салата. Децата пиха английска вода. Добре си хапнахме тази вечер. То е, защото живеем в околностите на Лондон и се наричаме Смит.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)

Г-жа СМИТ: Картофите са много вкусни със сланина, олиото в салатата не беше гранясало. Олиото на бакалина от ъгъла е много по-доброкачествено от олиото на бакалина отсреща и дори е по-добро от олиото на бакалина долу до реката. Но не казвам, че тяхното олио е лошо.

(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)

Г-жа СМИТ: И все пак олиото на бакалина от ъгъла е най-добро.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)

Г-жа СМИТ: Тази вечер Мери добре е сварила картофите. Последния път не ги беше сварила добре. Обичам ги само добре сварени.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)

Г-жа СМИТ: Рибата беше прясна. Облизах си пръстите. Два пъти си сипах. Не, три пъти. Сега ми се ходи до тоалетната. И ти си взе три пъти. Само че третия път си сложи по-малко, отколкото първите два пъти, докато аз си сипах много повече. Аз се нахраних по-добре от тебе. Че как така? Обикновено ти ядеш повече. Никога не ти е липсвал
апетит.
(Господин Смит цъка с език.)

Г-жа СМИТ: И все пак май супата беше малко пресолена. Дори повече от твоите шеги. Ха-ха-ха. И празът беше много, а лукът – малко. Съжалявам, че не посъветвах Мери да сложи малко кимион. Следващия път няма да забравя.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)

Г-жа СМИТ: На малкия му се иска да пие бира, ще има да се налива, като порасне, на теб се е метнал. Видя ли го на масата как гледаше бутилката? Но аз му налях вода от гарафата. Беше жаден и я изпи. Хелън прилича на мен: добра домакиня е, пестелива е,
свири на пиано. Никога не иска да пие английска бира. И тя е като малката, която пие само мляко и яде попара. Личи ѝ, че е само на две годинки. Казва се Пеги.

Паят от дюли и зелен фасул беше чудесен. Може би щеше да е добре с десерта да си налеем по чашка бургундско от Австралия, но не го сложих на масата, за да не даваме лош пример на децата. Трябва да ги учим на въздържание и умереност в живота.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)

Г-жа СМИТ: Госпожа Паркър познава един бакалин румънец на име Попеску Розенфелд, който е пристигнал от Константинопол. Той е голям специалист по киселото мляко. Има диплома от школата за производство на кисело мляко в Одрин. Утре ще
ида да купя от него една голяма тенджера румънско фолклорно кисело мляко. Такива неща не се срещат често тук, в околностите на Лондон.
(Господин Смит продължава да чете и цъка с език.)

Г-жа СМИТ: Киселото мляко е много полезно за стомаха, бъбреците, апендицита и апотеозата. Каза ми го доктор Макензи-Кинг, който лекува децата на съседите ни Джонсови. Той е добър лекар. Човек може да му има доверие. Никога не препоръчва
лекарства, които не е опитвал на себе си. Преди да оперира Паркър, сам си оперира черния дроб, без да му има нищо.


Г-н СМИТ: Тогава защо докторът се отърва, а Паркър почина?

Г-жа СМИТ: Защото операцията при доктора беше успешна, а при Паркър – не.


Г-н СМИТ: Тогава Макензи не е добър лекар. Операцията трябваше да бъде успешна и при двамата или пък и двамата трябваше да умрат.


Г-жа СМИТ: Че защо?

Г-н СМИТ: Всеки съвестен лекар трябва да умира с болния, щом не могат да се излекуват и двамата. Капитанът загива с кораба си във вълните. Не го надживява.

Г-жа СМИТ: Болният не може да се сравнява с кораб.


Г-н СМИТ: Защо не? И корабът си има болести. Освен това твоят доктор е здрав като кораб. Ето защо той трябваше да загине с болния си, както докторът със своя кораб.


Г-жа СМИТ: А, това не ми е идвало наум... Може би си прав... И какво ти е заключението?


Г-н СМИТ: Че всички доктори са мошеници. А и всички болни. В Англия само флотата е почтена.


Г-жа СМИТ: Но не и моряците.


Г-н СМИТ: Естествено.
(Пауза.)

Г-н СМИТ (без да оставя вестника): Има нещо, което не разбирам. Защо във вестника дават винаги възрастта на покойниците, а никога на новородените?

 

 

 

 

 

 

 

 

За представяне на книгата по радио и телевизия Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)

За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Юлия Петкова, 899 330 444

За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - 
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Николета Николова, 885 425 562

 

Станете почитател на Класа