В годината на Джакомо Пучини Софийската опера откри новия сезон с „Турандот“
Спектаклите на 27 и 29 септември бяха тържество на музиката, за което можем да благодарим на диригента Даниел Орен, на певците Анна Пироци – Турандот, Хорхе Де Леон – Калаф, Роза Феола – Лиу, Светозар Рангелов – Тимур, Атанас Младенов – Пинг, Ангел Антонов – Панг, Даниел Острецов – Понг, Емил Павлов – Алтум, Веселин Михайлов – Мандарин, на диригента на хора Виолета Димитрова, оркестъра и хора на Софийската опера и децата от формацията на Димитър Костанцалиев.
Изискани нюанси, пианисими, величествени хорови сцени, приглушен шепот, изумителен контакт в дуетите и ансамблите, абсолютно хомогенен солистичен състав – това преживя публиката в залата.
Анна Пироци днес е на върха на кариерата си, канена на най-големите сцени по света. Харизматично присъствие, глас, който омагьосва, който може да приласкава, но и да пронизва като стрела. Това пролича особено в сцената със загадките и в последния дует, когато раздираната от противоречиви чувства принцеса открива любовта. С много емоция беше изпълнена и встъпителната ария Inquestareggia, която тя превърна в божествен ритуал, наслагвайки емоции и цветове.
Хорхе де Леон, прекрасен, енергичен, с блестящи височини, които веднага покориха публиката – след арията Nessundorma тя дълго не можа да се успокои. Същия възторг предизвика и сцената със загадките, както и триумфът му в последния дует.
Но мисля, че във всеобща любимка се превърна Роза Феола – изискана, крехка, изваяна сякаш от най-фин порцелан. Още първата ѝ ария – Signore, ascolta, предизвика буря от възторг и викове браво. Със затаен дъх продължихме да следваме героинята ѝ, която страдаше, молеше се и ридаеше.
Светозар Рангелов, в роля, която много подхожда на плътния му и топъл тембър, дълбоко трогна с финалния монолог, в който горко оплаква вярната си спътница.
Емил Павлов и Веселин Михайлов, въпреки кратките изяви, блеснаха с чудесните си гласове и сценично присъствие.
Специално внимание заслужават Атанас Младенов, Ангел Антонов и Даниел Острецов като тримата министри – за вокалните им възможности е излишно да се говори, тъй като те са сред водещите солисти на Националната опера, отдавна спечелили признанието на аудиторията. В този спектакъл забележителна беше абсолютната вокална и драматургична симбиоза между тримата, подпомогнати от елегантната пластика на Светлин Ивелинов.
Постановката на Пламен Карталов, чиято премиера е още през 1995 г., продължава да е все така ярка и въздействаща, както и красивите костюми на Йоана Маноледаки. Точно тази „Турандот“ на Софийската опера е представена и като копродукция със Солун – Културна столица на Европа през 1997. Друго важно събитие в историята на „Турандот“ е първото гостуване на Софийската опера в Япония през 2000 г., последвано от още три покани за гастрол – през 2008, 2015 и 2018 г. Японската преса отбелязва: „Софийската национална опера не се уповава единствено на прочутата магия на българските гласове, а има таланта и потенциала да бъде един от първите оперни театри в света – съвременен театър, органично вплел в едно певческо майсторство, оркестър и съвременна режисура, която превръща всички на сцената – и солисти, и хористи, и статисти, в актьори. Те не само изпълняват до съвършенство партиите си, но и играят – както във всеки драматичен театър“.
Историята на тази постановка на „Турандот“ продължи и с отминалите спектакли и забележителната среща на българската публика със световноизвестните солисти и диригент, поканени от акад. Пламен Карталов. Двамата с Даниел Орен работиха заедно за „Аида“ и „Бохеми“ в Салерно през 2023 и 2024 г.
Един от най-акламираните днес диригенти, Даниел Орен сподели: „Много благодаря на маестро Карталов, че ме покани тук. Ние работим заедно много добре. Той е един от малкото оперни режисьори, които обичат музиката. Звучи невероятно, но за съжаление днес е така. Това, което се случва по света, е, че режисьорите не обичат Верди, Пучини, Белини, нито музиката и певците. Това, че намерих човек като маестро Карталов, за мен е богатство. Чувствам се прекрасно с оркестъра. Мисля, че има голяма страст от страна на всички. Без страст музика не може да се прави. Получи се много добър контакт между мен и оркестъра, между мен и хора. Изключителен късметлия съм. Имах невероятен състав. Най-великата Турандот в момента е Анна Пироци, Хорхе има точния колорит за Калаф, защото днес е модерно тенори с цвят на гласа за граф Алмавива да пеят Калаф, както и Роза Феола – Лиу, която сега пя в Скалата и МЕТ. Ролята на Лиу е ангелска. Няма много да пее, но трябва да пее като ангел, трябва да има медзавоче, много цветове, пианисими. Аз държа на цветовете в музиката, а те са повече, отколкото цветовете в палитрата на художника. Лиу трябва да си играе с всички тези цветове“. Даниел Орен продължи: „Верди, мечтаейки за Египет, написва изключителната „Аида“. Пучини, мечтаейки за Америка, Япония, Китай, написва своите шедьоври. Неговият Китай е сън – нереален, приказен, магичен. Това е леден, недостижим свят, светът на Турандот. Но всъщност най-важното при Пучини е любовта, а ние продължаваме да сънуваме заедно с него. Всички добре знаят историята за премиерата, когато Тосканини спира спектакъла със смъртта на Лиу. Евреите казват, че с музика може да се стигне до преддверието на Бог. Този финал, последните ноти, които Пучини е написал, с тях се е доближил до Бог. Финалът след смъртта на Лиу и след смъртта на Пучини е много труден. Трудно е било и на Алфано, не е бил доволен от това, което е написал, и се връща да пренапише финала. Много композитори са писали финал за операта. Но според мен, макар че финалът на Алфано не е на нивото на Пучини, все пак е най-добрият от всички. След смъртта на Лиу не може да се добави друг връх. Liubonta. Liudolcezza. Dormi! Oblia! Liupoesia (изпява фразите) – повече от това не може да се добави. Човек остава безмълвен. Случвало ми се е да не направя финала… Тази изключителна опера на Пучини, която имам честта да дирижирам, е фантастична. Но защо тази опера е толкова велика? Тема на всички опери са любовта, приятелството. А тук всички мразят Турандот. Всички тръпнат да видят как тя ще бъде прекършена. Всички говорят, че е студена принцеса, лоша, че не допуска компромиси. Всичко е точно така. Пучини като гений създава образ на жената, която търси любовта, но знае, че никога няма да я достигне. Пучини навлиза в драмата на жената, която никога няма да почувства истинската любов. А Пламен Карталов е направил нещо голямо, защото според финала на Алфано Лиу напълно изчезва. Никой не говори за нея. Но с неговия финал Лиу е на сцената. Това е прекрасно“.
„Турандот“, фотография Софийска опера
Анна Пироци
„Познавам много колеги българи, всички те с големи гласове. Голяма почитателка съм на Гена Димитрова, от която се учих как да пея великите роли за драматичен сопран. Изключителна чест за мен е да пея в нейния театър. Надявам се да съм на необходимата висота. Даниел Орен те предразполага да пееш. С Хорхе правихме „Турандот“ в Мадрид… Маестро Карталов от много време ме кани в София и най-после това се случи. Много ми харесва тази постановка на „Турандот“. Тя е класическа и високо оцених нейния финал. Не завършва с тържествена брачна церемония. Тук Турандот е натъжена от смъртта на Лиу. Да, намерила е любовта, но тази невероятна жертва я е разтърсила – кръвта, която е проляла Лиу, е по нейна вина. Турандот не е чак толкова лоша. И в постановката на маестро Карталов с този финал се надявам да получа повече аплодисменти. Благодаря на маестрото.“
Хорхе де Леон
„Сърдечно благодаря на маестро Карталов за поканата. Аз веднага приех. Открих прекрасна постановка, която следва изискванията на Пучини, и чудесни колеги, които работят с цялото си сърце. Маестро Орен спомена за премиерата с Тосканини. Първият изпълнител на Калаф е испанец като мен – Мигел Флета. Той е бил учител на бащата на моя учител. Това е поредица от поколения, през които се предават техниката, музиката, гласът на първия Калаф до днес. Всеки път, когато изпълнявам тази роля, усещам радост, но и отговорност, защото тук е една от най-познатите арии – Nessundorma, която е много трудна. Всички чакат тази ария. Фантастичният финал на маестро Карталов ме развълнува.“
Светозар Рангелов
„Много се радвам, че откриваме сезона с тази постановка и с такъв състав. Удоволствието за мен от срещата с колегите, с маестро Орен и маестро Карталов е огромно. Ние работихме операта такт по такт, нота по нота. Операта и музиката са нещо безбрежно и всеки път, когато отвориш клавира, откриваш нови неща. Партията на Тимур пея от двайсет години и продължавам да ѝ се възхищавам.“
Роза Феола
„Пристигнах в последния момент и не познавах никого от останалите солисти. Бях много впечатлена от изкуството на Анна. Гледах я с възхищение, колко е добра и колко е вдъхновяваща, защото има страхотна техника. Като Турандот е много авторитетна, плашеща със огромните си сини очи, магнетична е. Бях сигурна, че и без много репетиции ще бъда в комфортна ситуация с маестро Орен, защото вече съм имала щастието да работя с него и веднага усетих силна връзка, говорим на един и същи език. Постановката на маестро Карталов е прекрасна. Той следва с уважение партитурата, историята на операта, музиката. Всичко е направено по интелигентен начин, така че да е лесно за разбиране. Направих репетиция с асистентката, която обясни характера, а също и отношенията с другите герои. За мен беше радост, че мога да направя според неговите идеи една традиционна „Турандот“. Правила съм и други, но за първи път участвам в традиционна постановка, каквато носиш в сърцето си, каквато сме гледали, когато сме били деца. Всъщност ми се стори като връщане назад във времето.“
Вълнуващо беше присъствието на Райна Кабаиванска във втората вечер. Публиката възторжено я аплодира, а Хорхе де Леон ѝ посвети прочутата ария Nessun dorma, съпроводена с въздушна целувка. Записът, който направи TV1, ще позволи „Турандот“ да стигне до повече меломани.
На 15 ноември Даниел Орен отново ще бъде в София, за да дирижира Реквием от Джузепе Верди с невероятни солисти – Марианджела Сичилия, Екатерина Семенчук, Фабио Сартори и Дмитрий Улянов.