„И други надморски височини“, изложба на Невена Ангелова, галерия „Абсент“, 26.09–10.10.2024 г.
Невена Ангелова е автор с характерен визуален език. Нейните илюстрации в детските книги не просто разкриват чувствителността ѝ към разказването на истории, но и изграждат свой собствен текст, който обаче не приглушава книгата, а я съпътства и прави общия им път по-красив. И в това няма нищо случайно – Невена е рожба на думите и тяхната образност: дете на писател и художник. Вероятно и морето край Бургас има значителна роля в композирането на нейния талант, но това би било повърхностен прочит на заглавието на последната ѝ изложба – И други надморски височини. Защото високото в Невена Ангелова е стилизираното пространство на усета ѝ да опитомява публики, които гладуват за искрени светове.
Невена Ангелова, „Пеликанбус“
Условно изложбата е поделена между две срещуположни стени – стената на радостта (рисунки за детски книги) и стената на тъгата. И наистина подялбата е условна, защото платната върху двете стени не са в опозиция, не воюват, не спорят. Те са светлите потвърждения, че нищо не е еднозначно, нищо не е едноцветно и нищо не е докрай разтълкувано, ако не си го видял със сърцето си.
42 са платната в експозицията на Невена Ангелова. Сред словесните входове към тази изложба си открих заглавия, които директно отпращат към любими книги: „Знаци по пътя“ (Иво Андрич) например. И към стихове от големия сръбски поет Васко Попа:
Пътуваме из тялото
С мълчание което влачат
Нашите погледи луди
(„Далеко в нас“, прев. Светлозар Игов)
Невена Ангелова, „Знаци по пътя“
Но най-вече откритията ми са свързани с неизразимото. Невена Ангелова го уголемява, разраства го и това прави посетителят съпричастен тълкувател, независимо от рамките на заглавията. В тези картини има джаз, има поезия („Лична безкрайност“), има и носталгия, която хуманизира. Има някаква красива неопределеност, която ту безпокои, ту усмирява и няма равномерно преживяване сред тези платна – даже точно в синусоидите на емоцията, в нащърбената им траектория се съдържа и онзи момент, заради който според мен Аристотел се вдъхновява да формулира естетиката на катарзиса.
Невена Ангелова, „Малкият антиквар“
„Невена не хитрува, не пести време, не търси лесен начин, няма заучени техники. Вглеждам се във всяка от работите и откривам огромно богатство от техники и подходи на работа, понякога много нетипични начини на използване на даден материал. (…) Но те винаги са свързани в чудесна хармония и рисунък, с внимание върху всяка линия и петънце. Всяка отделна работа е една вселена, изпълнена с енергия, с богатство от цвят, пропорция и много светлина.“ Думите са от откриването на изложбата, изрече ги гл. ас д-р Розина Макавеева, преподавател в Националната художествена академия.
И действително, сплотявайки стената с рисунки към детски книги и стената за тъгуване, Невена Ангелова предоставя пространство за разгръщане на специфичен образен разказ, без да го претоварва. Като жизнен цикъл, в който влизаш като дете и продължаваш с очите на възрастен, или обратно – зависи от коя стена ще започнеш разходката си сред картините.
Невена Ангелова, „Понеделник, вторник, сряда…“
В тази изложба Невена Ангелова затвърждава себе си като изобретателен експериментатор и автор, упорито интерпретиращ художествените си убеждения за един по-смислен и одухотворен свят, в който надморските височини са категория от вътрешните ни дименсии. А далечността в човека е възможно да бъде обходена, независимо от мястото и времето, стига да притежаваш сетивност за дълбокото.
Невена Ангелова (род. 1974, Бургас) завършва „Книга и печатна графика“ в НХА „Николай Павлович“ при доц. Николай Алексиев (1993–1999). Редовен асистент към катедра „Рисуване“ на Академията. Работи в областта на художествената илюстрация, с изявен интерес към играта между рисуван образ и заснет пластичен обект. Картините ѝ притежават абстрактен и полуабстрактен характер, като съчетават рисунка, живопис, колаж, асамблаж. Със самостоятелни експозиции в галерия „Ателие“ на НХА – Филиал Бургас (2024); в ГХГ „Димитър Добрович“ – Сливен (2023); в галерия „Абсент“ (2019) и др. По-значими съвместни изяви: в Медиатеката на гр. Тан-Серне (Франция, 2022); в „l’Art’monie“ (Женева, 2013; 2014); във Фондация Fries Graphic Museum (Joure, Нидерландия, 2004) и др. Води творчески работилници към „La Caravane des ecritures“ (Сен Луи, Франция, 2022); Брюкселски панаир на книгата/Foire du Livre de Bruxelles (2021). Печели Националната награда Константин Константинов в категория „Илюстратор“ (2023); Грамота Златен лъв на АБК (2022). Книгата „Кой припка за рибка“ е включена в престижната селекция White Ravens на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен (2022).
