През месец юни диригентът Константин Илиевски съобщи в Цюрих името на пианиста, който ще солира на Симфоничния оркестър на БНР в първия концерт от новия творчески сезон – това е Дмитрий Юдин, 23-годишен руснак, който учи в Manhattan School of Music в Ню Йорк при именития кубински пианист и педагог Орасио Гутиерес. 

Името на Юдин се появи в афиша на Радиооркестъра ни веднага след финалите на престижния клавирен конкурс „Геза Анда“, когато той изпълни зашеметяващо Втория концерт за пиано от Бела Барток с оркестър „Тонхале“ – Цюрих, ръководен от знаменития диригент Пааво Ярви. Дмитрий спечели втора награда в състезанието, която журито подели поравно между него и латвиеца Даумантс Лиепинш. Маестро Илиевски посочи именно Дмитрий Юдин като свой фаворит за откриването на сезона, а заедно с предложението за участие, му посочи и избраната творба – Концерт за пиано и оркестър от Роберт Шуман. В програмата са още "Земя на рози" от Георги Андреев и Симфония №1 от Йоханес Брамс.

На 27 септември е откриването на сезона в зала „България“, а Дмитрий Юдин вече започна подготовката с оркестъра в Първо студио на БНР.  

Разговаряхме по телефона преди да отпътува за България и той ми сподели, че никога не е бил в София, затова ще му е интересно да види и града, не само залата и сцената. Когато се срещнахме в Цюрих през юни, тъкмо беше получил награди и внимание, той сякаш беше в очакване – как ли ще се промени животът му след конкурса „Геза Анда“. Попитах го как му се струва сега, поглеждайки назад, това приключение. Промени ли се нещо?

Най-важното, което се промени за мен, може би е още по-голямото чувство за отговорност. След като постигнеш толкова добър резултат на толкова важен конкурс, ти започваш да се чувстваш длъжен да оправдаеш гласуваното доверие и всичките надежди, които идват с наградата. Това добавя още отговорности, каквито съм нямал досега. Мисля, че това промени до известна степен и подхода ми към нещата, които правя. И сега, в тези концерти след състезанието, имам чувството, че трябва да докажа, че през онези две седмици в Цюрих не е било въпрос само на късмет, а това е нещо, което умея да правя редовно.

Наградата Ви беше напълно заслужена, а аз мисля, че музикантите се учат да бъдат отговорни още в ранна възраст. В Цюрих Вие бяхте най-младия от тримата финалисти. Смятате ли, че има още какво да научите за музикалния бизнес, например?

Да, за музикалния бизнес вероятно да. Защото аз бих разграничил музиката и музикалния бизнес. Бих казал, че пред музиката всички сме равни – всеки от нас ще продължава да учи до края на дните си. Но за музикалния бизнес аз лично знам малко, не съм се сблъсквал досега с нуждата да се развивам в тази сфера. Имал съм концерти тук-там, но не съм наясно с бизнес страната на нещата. Затова сега се налага да се науча – тъкмо навлизам и е много интересно, но ще видим какво ме очаква в бъдещето.

Вие сте млад музикант, още студент в Ню Йорк. Как се промени артистичният Ви живот напоследък? Имате ли много ангажименти след конкурса „Геза Анда“, когато едноименната фондация пое отговорността да Ви менажира в следващите три години?

Все още имам малко ангажименти. Според мен развитието е малко по-бавно, защото при мен има визов проблем – той като съм от Русия, ми трябва виза почти при всяко пътуване. Затова не съм така мобилен, както би трявало, за да изнасям концерти по света. Започва бавно, но вече имам някои покани. Първо в София, после и на клавирния фестивал в Маями през март – там ще бъда със солов рецитал. Също така имам специална награда, която се изразява в изнасяне на концерт в Цюрихската консерватория, където бяха първите два тура на конкурса през юни. Там ще свиря през юли догодина. Така че постепенно нещата започват да се случват.

А имате ли проблеми заради политическата ситуация, войната в Украйна, която продължава толкова дълго?

Не. Никога досега не съм имал проблеми и не съм усещал неразбиране или враждебност, да речем. Лично аз не съм се сблъсквал. В повечето случаи хората изразяват по-скоро съжаление, но никой не ме е нападал и не ми е създавал неприятности.

Разкажете ни за подготовката си за гостуването в София и за мястото на Концерта за пиано от Роберт Шуман в неговия репертоар.

Учил съм този концерт, но никога не съм имал шанса досега да го свиря с оркестър. Така че това ще е дебют за мен и по този показател. Затова сега се старая да се подготвя максимално добре – опитвам се да слушам различни интерпретации, различни записи, и да си съставя моя идея за творбата, как я виждам и как искам да я свиря аз. Иначе не мисля, че подготовката за този концерт е по-различна от всеки друг. Вече съм минавал по този път.

А харесвате ли музиката на Шуман като цяло?

О, да. Обичам я! Често казано, не съм свирил много негови произведения досега, но наистина го харесвам като автор. И сега се старая да навляза в музиката му стъпка по стъпка. Затова изпълнението на клавирния концерт е много важен момент за мен.

Това ли е Вашият предпочитан начин на подготовка – първо да слушате чужди интерпретации? Кого предпочитате да слушате – майсторите от миналото, или по-новите звезди?

И едните, и другите. Няма значение, търся различни интерпретации, различен подход. И тогава, измежду тях, аз вероятно мога някак да открия моя собствен. Аз мисля, че е по-лесно да откриеш собствения прочит след слушане на много други чудесни пианисти, отколкото да разчиташ само на себе си. Защото имам чувството, че когато разчиташ само на себе си, и в музиката, и в живота, може нещо много важно да липсва.

А смятате ли за важна работата на солистите с диригентите? По време на конкурса „Геза Анда“ имахте огромния шанс да работите с големи личности като Михаил Плетньов и Пааво Ярви. Те промениха ли вижданията Ви по някакъв начин, или следваха Вашите изисквания, тъй като все пак е състезание?

О, не, знаете ли – свиренето с всеки диригент е преди всичко комуникация. Затова, когато свиря с оркестър, аз, противно на това, което много хора биха казали, не мисля за себе си като за солист от първата до последната нота, а по-скоро как да си партнирам с диригента и оркестъра по толкова органичен начин, че да бъде в интерес на музиката, така да се каже. Защото усещам, че фокусът е малко изместен. Ако мислиш през цялото време за себе си като за солист, това е най-вече заради егото. Тук не става дума за музиката. Вярвам, че егото може да пречи на правенето на музика понякога, ако мислиш по този начин. Така че да свириш с който и да е диригент, особено такива страхотни като двамата, с които аз имах шанса да се сещна по време на състезанието в Швейцария, това е още един завой, още една стъпка в обучението по комуникация, в посока да можеш да правиш по-добра музика. Така че, да, вярвам, че това е много важна стъпка и беше прекрасно изживяване за мен. Научих много.

Имате ли идоли? Кои са любимите ви пианисти?

Имам много любимци, но те вече спряха да се превръщат в мои идоли. Един не мога да посоча, защото вкусовете ми са доста разностранни. Но ако ми позволите, ще ви кажа кой е мой идол по отношение на интерпретацията на Концерта за пиано на Шуман. Това е записът на Дину Липати с Караян. Връщам се към него отново и отново. Това е може би най-любимият ми запис и едновременно с това най-вдъхновяващият за мен. Но за музиката като цяло – трудно ми е да посоча едни фаворит.

За конкурса „Геза Анда“ през юни искаха от Вас да имате близо шест часа подготвен репертоар. При това толкова различни стилово пиеси. Интересно ми е, след края и след като си починахте малко от напрежението, кое беше произведението, което най-много Ви се искаше да засвирите?

Честно казано, това беше Вторият концерт на Бела Барток. Защото не бях го свирил никога преди това с оркестър и бях много развълнуван, че на финалния тур ми се падна да свиря него. Това беше може би най-върховият момент за мен в този конкурс.