„Весталка на операта“, Ангел Антонов, изд. „Гея Либрис“, 2024 г.
Това е необикновена книга. Книга, която те облагородява и възвисява. И открива пред очите ти една непреходна музика, сцена, глас, личност, артистичност – всичко, което е Райна Кабаиванска в оперното изкуство.
Райна Кабаиванска ще стане на 90 години. И това житейско и творческо дълголетие е белязано от бляскавия ѝ път в света на операта. Път, който невинаги е лек, път, белязан от борба и самодоказване. Но и път, извървян с достойнство, с високо вдигната глава и винаги напомнящи за себе си балкански дух и издръжливост. Самата Райна Кабаиванска е споделяла, че много пъти си е патила от тази нейна „балканска глава“. Казва още, „че е изпуснала много влакове“.
Но и другото е също толкова вярно – думите, които казва несравнимата и велика Мария Калас за нея: „Когато Райна Кабаиванска излезе на сцената, всичко останало е без значение – декорите, хореографията, музиката. Тя е олицетворение на самата опера“. Мисля, че няма по-точни, по-верни и по-вълнуващи думи от тези.
Книгата на младия талантлив оперен певец, а както се вижда, и талантлив писател Ангел Антонов отговаря на много въпроси, които витаят около личността на Райна Кабаиванска. Но може би отговаря и на най-важния от тях – как природната даденост и талант, съчетани със смелост, упоритост и къртовски труд се увенчават с това да се превърнеш в дивата, която цял свят обожава.
Ангел Антонов ни представя Райна Кабаиванска, колкото божествена професионално, толкова и земна. Подхода си при написването на тази книга авторът разкрива много ясно още в началото: „Аз не мисля, че да се превъзнася една личност е полезно. Напротив, това намалява нейната стойност. Дори пътят на великите не е белязан само с възходи. Да се идеализира един артист, означава да не се разбират истинските му постижения. Целта на моята книга е да опиша заслугите на българската прима отвъд суперлативите и празните приказки – това, с което тя е станала силна фигура на оперното шахматно поле“.
За да създаде тази книга, Ангел Антонов години наред събира материали, прослушва записи, подбира изказвания. Но много е важно, че този млад автор изразява и собствената си гледна точка за примата и за оперното изкуство като феномен и въздействие. Това е неговият ценен дар за юбилея на Райна Кабаиванска – направен с обич, пиетет и преклонение пред таланта ѝ. Богатата обща и специална култура на този млад човек е гаранция, че книгата е промислена дълго, написана талантливо и е принос в българското изкуствознание.
Ангел Антонов бавно и последователно извайва образа на Райна Кабаиванска страница след страница, като не просто изрежда фактите, но създава една биографична книга, която е много четивна и насочена към широк кръг читатели. Книгата има подходяща за целта стройна структура, тя съчетава събитийното, подчинено на хронологията и усъвършенстването на артиста, което в много случаи е белязано от закономерни, а понякога и случайни стечения на обстоятелствата.
От биографичните данни още в началото на книгата ни привлича това малко момиченце, което расте в дом, изпълнен с култура и достойнство. После авторът сполучливо и в логична постройка изгражда житейския и творчески път на певицата в два раздела: Вердиеви роли и Пучиниеви роли. Открояват се в отделни глави също белкантовият и руският ѝ репертоар.
Много издирвателска, събирателска и съставителска работа е извършил Ангел Антонов, за да създаде помощния апарат в края на книгата. Направен е пълен списък с ролите на Райна Кабаиванска и нейната дискография. Много обогатяващи са и думите на нейните ученици от цял свят. И още допълнителни факти, които са една особено ценна добавка за такава биографична книга. Затова може да се каже, че тази книга изследва стриктно и скрупольозно личността на Райна Кабаиванска.
Това, което веднага се откроява в книгата, е фактът – за мнозина читатели информация, която чуват за първи път – че Райна Кабаиванска през певческата си и сценична кариера е работила без импресарио цели 25 години. В тези среди се знае, че това е колкото добре, защото си независим, но и изисква много труд, време и сили да поддържаш този стил на работа и да организираш всичко сам.
Всичко, което Ангел Антонов пише, е интересно и интригуващо. Това не е книга просто за Райна Кабаиванска, а изследване, потапящо ни изобщо в света на оперното изкуство: отношения, принципи, случки, технически въпроси в една гилдия, която, разбира се, има своите закони.
От книгата ще научим през какви перипетии например преминават отношенията на Райна Кабаиванска и великия австрийски диригент Караян. От разногласия в началото на тяхното запознанство до това, че когато Райна Кабаиванска запява, Караян спира да дирижира, затваря очи и само… слуша и кима с глава. И това са не един или два неповторими, възвисяващи мигове, които бележат живота на Райна Кабаиванска, когато видни представители на оперния свят се докосват до дивата.
Незабравим е и фактът как американци от старата генерация обикалят Европа, за да гледат спектакли с участието на Райна Кабаиванска, нещо, което понякога им струва смяна на четири самолетни полета. С каква магия, с каква харизма ги привлича българската певица? Самата прима припомня, че е започнала кариерата си с партньори като Марио дел Монако и я завършва с Джузепе Сабатини. „Три поколения тенори съм прегръщала на сцената…“ споделя Кабаиванска.
През 1973 г. в Торино се поставя „Травиата“, режисирана от самата Мария Калас. За Райна Кабаиванска в ролата на Виолета критиците пишат: „Нейното пеене, наситено с драматизъм, обхваща една рядка гама от вокални модулации, даващи на персонажа възхитителна автентичност“. Ако, когато затворим книгата на Ангел Антонов, се запитаме наистина ли Райна Кабаиванска е „изпускала много влакове“, отговорът отново ще ни го даде авторът: „Бих казал, че Райна Кабаиванска не е изпуснала влакове. Тя е успяла да съхрани твореца в себе си, който светът на парите можеше да заличи“. Райна Кабаиванска оставя и школа от млади талантливи ученици след себе си – това е още един щрих от нейната кариера.
Дебютирайки през 1959 година, Райна Кабаиванска половин век шества по световните сцени. А това е пример как може да се измине един човешки и творчески път, пример за балканско упорство, издръжливост и победа, за славянска чувствителност и топлота. Победа с едно невероятно човешко и творческо достойнство.
