Според някои е много положително, че британският изпълнител Ед Шийрън напълни стадион „Васил Левски”. Мнозина не можаха да се вредят за билети. Според други – какво толкова е този Шийрън, нищо особено, не е нормално да събира толкова публика в България.
Слушах няколко парчета на Ед Шийрън докато ходех през парка в деня преди концерта – имаше репетиция. Познах само едно, което съм чувал. На другите не съм попадал по радио, а пускам 4-5 радиостанции в колата. Може и да не съм ги запомнил, може да съм сменил станцията.
Не изпадам в чудене, като някои от моето поколение, какво му харесват на тоя Шийрън или на тая Тейлър Суифт, и т. н.
Съвременната поп музика е различна от тази отпреди 20 –ина години, а за по-назад във времето различията стават още по-големи. Макар че Тейлър Суифт я разпознавам като чуя. А Шийрън може би дължи успеха си, че има балади в стар стил.
Всяко поколение си има кумири. Шийрън е набрал е популярност сред 20-30-годишните, те ще го слушат в следващите 20-30 години и
ще се оглеждат в него как остаряват
Може някъде през 2054 Шийрън (да е жив и здрав, че в тоя бранш не живеят дълго), да направи пак концерт на стадион „Васил Левски“. Ако стадионът още го има, и ако Шийрън може да го напълни, може да му отредят по-малка зала. И днешните фенове да се радват, че са били на концерта му и преди 30 години.
Това се случва с динозаври като „Ролинг стоунс“ и техните фенове. Те винаги пълнят стадиони. Феномен – 60 години на сцената, още могат.
„Дийп Пърпъл“, които бяха кумири за ученици и студенти през 70-те, сред 1990-а са идвали три пъти в България (ако не и повече), с разлика от 20 години. Остаряването на любимците и на феновете е процес, който има други измерения днес – всичко е добре заснето, всяка бръчка във времето е документирана. Ян Гилън си загубил гласа, не може да изпищи във фалцет „Чайлд ин тайм“. Промяната на любимците се следи и преживява непрекъснато, със стари и нови видеозаписи, снимки, тв интервюта. Не всички доживяват и т. н.
Привърженици на динозаврите, се чудят какво толкова им харесват на много от днешните звезди. Чувствителността, манталитета и усещането за музика са различни. Преди 200 години са слушали симфонични оркестри, а на улицата – „чалга“, с певец и няколко инструмента.
Поп музиката от 1960-те до 2000 година ще си заеме мястото в историята, ще я слушат като нещо от миналото, ще правят нови и нови кавъри, ще я преоткриват. Винаги ще има нови изпълнители и нови звезди. И един ден остарели фенове ще си казват – каква е тая нова звезда измислена, дето пълни стадиона, ние слушахме Ед Шийрън.
Впрочем, репертоарът на Ед Шийрън е главно поп фолк. Техен си поп фолк. Как звучи това в България, а?
У нас поп фолка го наричат чалга
Не се опитват да правят разграничение между песни с ориенталски музикални форми и съвременен български поп фолк. В Гърция ефирът е пълен само с такива песни, аналогични на българския поп фолк, никой не демонстрира презрение към тях, не се тупа в гърдите, че мрази чалга.
У нас този вид песни са безкраен дразнител и замеряне с епитети „чалга”. Има нещо като движение „анти-чалга”, което слага под един знаменател всичко от поп фолка. И се гневят защо ученици слушат такава музика и т. н. Получава се разминаване и после привържениците на ДБ и подобни, които са основно ядро в това движение „анти-чалга”, се чудят защо са ограничени като секта, с незначителен успех на изборите.
Впрочем кой може да се обзаложи, че младите, които напълниха стадиона на концерта на Ед Шийрън никога не слушат български поп фолк? Няма кой да направи едно социологическо проучване, да се види каква част от тази публика слуша и това.
Такива противоречиви мисли навява Ед Шийрън с концерта си в София.