На 30 август излиза от печат задълбоченият труд „Храната като „майка“, тялото като „дете“, дело на Росица Петрова. Книгата съдържа ценни психоаналитични хипотези за храненето и хранителните разстройства и е предназначена за специалисти от областта на психотерапията, но и за читатели с интерес към тайнствената вселена на човешката психика.

„Храната като „майка“, тялото като „дете“ (художник на корицата: Иво Рафаилов, 456 стр., цена: 30 лв.) ни запознава – от гледна точка на психоанализата и нейните най-изтъкнати радетели – с представите ни за храната и тялото, за храненето и мястото му в структурите на психиката. С отношенията, които сме имали в детството с храната като такава и с психичната храна, получавани от майката, от нашите хранещи фигури. С травмите, нанесени ни от тях и от обстоятелствата в живота ни. С основните хранителни разстройства, техните причини и отражението им върху вътрешния ни свят. С много примери от практиката си на психотерапевт, на които прави подробен анализ, Петрова ни подтиква да се вгледаме в себе си, в миналото и настоящето си, и да осмислим собствената си психична история.

Росица Петрова (р. 1959 г.) е магистър по социология, магистър по клинична социална работа, специализирала е психодинамична психотерапия в България и дълбинна психотерапия в САЩ, има богат, близо 25-годишен клиничен, експертен и преподавателски опит. Член е на Българската асоциация по психотерапия и на Американската асоциация по музика и образност. Има разработки и публикации по базисни терапевтични умения, терапевтични практики, дълбинна психотерапия и др.

„Мисля, че тази книга би била полезна на всеки, който е неуверен, объркан или недоволен по отношение на връзката си с храната, на връзката си с тялото, на това как храненето му се вписва в общата му връзка с тялото.“ – Росица Петрова

Росица Петрова – „Храната като „майка“, тялото като „дете“

Откъс от уводната част

Настоящата книга няма за цел да покрие всички въпроси, свързани с храненето и връзката ни с тялото. На много от тези въпроси е посветена разнообразна литература. Книгата разглежда съвсем тясна и специфична тема: как уникалната връзка с храната, която поемаме, и с тялото, в което живеем, се основава на също така уникалните връзки, които изграждаме от най-ранно детство с родителите си, с останалите хора и със света като цяло. Най-вече с фигурите, които ни хранят.

Връзките, които изграждаме с другите в нашето детство, както знаем, често остават несъзнавани. По същия несъзнаван начин те оформят скрити механизми, отнасящи се до нашата връзка с храната или до отношението ни към тялото. Това, което става с нас, докато се храним, в голямата част от случаите остава несъзнавано. Приемаме храната по различен начин. Попаднали сме в трудна ситуация и несъзнавано се надяваме да ни
дойдат повече сили; несъзнавано изпитваме радост или чисто удоволствие; ядосани сме и несъзнавано искаме да се утешим и успокоим; не осъзнаваме, че ни е скучно, и разчитаме храната да ни разнообрази; несъзнавано искаме да зарадваме някого... Или това е важен за нас ритуал... Храненето не само ни снабдява с хранителни вещества, но изпълнява и специфични функции в нашата психика: подкрепа, удоволствие, утешение, успокоение, разнообразяване, забавление, задължение, контрол... А когато не изпит-
ваме истински глад, храненето изпълнява главно тези наглед допълнителни функции. Понякога отчасти ги осъзнаваме, понякога нямаме никаква представа за тях. Връзката ни с храната се е оформила много рано, през първите месеци и години от детството, когато сме създавали началните си взаимоотношения със света.

Често остава несъзнавана и връзката ни с тялото. Може да не се замисляме много за него, както често правим това и с храната. Можем да си живеем в тялото, да очакваме то естествено да изпълнява телесните си функции. Заедно с това, всеки от нас може да има специфична несъзнавана връзка с него. Приемаме несъзнавано тялото си като слабо, безсилно; или, напротив, за нас то е силно, героично, справящо се с всички изпитания; изобщо не отчитаме, че имаме тяло; несъзнавано възприемаме тялото си като уязвимо към неразположения и болести, като възможен обект на инциденти; не отчитаме, че то има нужди, нито какви; несъзнавано желаем да ни се подчинява... Несъзнаваната връзка с тялото също изпълнява различни функции в психиката: преживяването на слабост, безсилие, сила, героичност, уязвимост, застрашеност, болест, липса на телесност, независимост от телесните нужди, контрол над тялото... Специфичните ни взаимоотношения с тялото също се създават в ранна детска възраст, когато се оформя връзката ни със света около нас.

Книгата разглежда как се изгражда в детството тази несъзнавана връзка с храната и с тялото. Несъзнаваните процеси, които се случват в психиката ни, могат да се вписват естествено в живота ни, да ни позволяват да порастваме, да се развиваме и да остаряваме спокойно и здравословно. Те често са такива, каквито са, и ние живеем с тях. Това се отнася и до отношението ни към храната и тялото. Поради тази причина не можем да кажем, че има сами по себе си правилни или неправилни представи,
нагласи, поведения, свързани с храненето, с отношението ни към тялото, независимо дали са съзнавани, или не, а само такива, които ни помагат да сме здрави и да се развиваме пълноценно, или такива, които пречат на здравето и на нашето развитие.

Кога забелязваме липсата на добра връзка с храната? Тогава, когато посягаме към храна без истински да сме гладни. И се чудим защо. Или имаме усещане, че нямаме естествена връзка с храната. Или по-силното и неприятно усещане, че не зависи много от нас самите с каква храна, в какви количества и колко често се храним. Или направо имаме усещането, че нямаме контрол нито над храненето си, нито над себе си като цяло. Тежко ни е, преяждаме, разболяваме се... Или отказваме храна, лишаваме се от нея и пак се разболяваме. Опитваме се да променим храненето си към по-добро, спазвайки диети или определени предписания за здравословно хранене. Те може да са помогнали на наши близки, но не и на нас. Може да сме чели книги, посветени на храненето, които специално са ни били препоръчани. Но при нас диетите или системите за правилно хранене не са подействали и ние нямаме отговор на въпроса защо те действат при други хора, а при нас – не.

Такъв тип несъзнавана проблемна връзка с тялото също може да се прояви по специфичен начин. Може да изпитваме сложни или смесени чувства към тялото си. Може да ни обърква с различните си реакции, може да не разбираме какво иска. Може да му се сърдим, да имаме усещането, че ни предава, че не ни се подчинява... Като дете в пубертета: ние искаме да бъде послушно, а то иска да отстоява собствените си желания. И ние се чувстваме като провалил се родител, който не може да се справи с детето си, в случая – с тялото си.

Проблемната ни връзка както с храната, така и с тялото, се дължи на вътрешни конфликти, на объркани, неизяснени и неразрешени взаимоотношения между тялото, храната, храненето и останалата част от нас самите. Ако не сме наясно каква точно роля играе храната за нас в определен момент, то трудно можем да си отговорим на въпроси, свързани с това защо, как и колко се храним. И ако имаме проблем, ще е по-трудно да го разрешим. Така е и с тялото – ако не сме наясно какви отношения имаме с тялото си в един или друг момент от живота си, не можем да разберем как точно те ни влияят, объркват или ограничават.

За всеки от нас тези несъзнавани процеси, свързани с храната и тялото, протичат по много индивидуален начин. Размислите, представени в книгата, са някакъв вид обобщение на мои наблюдения по време на работата ми като психотерапевт. Струва ми се обаче, че всеки, който се докосне до темата, така както е описана в настоящата книга, ще я ползва като основа за собствените си разсъждения и те ще са различни във всеки конкретен случай. В книгата описвам голям брой случаи от практиката си, свързани с темата…

Откъс от главата „Несъзнавани представи за храната и тялото“

Нека си представим Максим, 38-годишен любител катерач, работеше в кол-център. Живееше под наем. Дойде на терапия след приключила 7-годишна връзка.

Като дете Максим е бил изключително буен. Майка му, оженила се в София, дошла от малък град, е искала да покаже на свекърва си, че се справя добре като майка. Била строга към Максим, недоволна от него... Бащата на Максим рядко се намесвал във възпитанието му, главно за да го накаже. И двамата родители са го удряли болезнено по лицето и тялото, „за да стане човек“.

За майка му е било особено важно той да се храни добре. Готвела е старателно и е държала той да изяжда всичко докрай. От разкази на свои близки Максим знаеше, че не само като бебе, но и по-късно, много е повръщал. Когато е повръщал, майка му го карала да изяде отново толкова храна, колкото по нейно предположение, „като грамаж“, е повърнал. Използвала е израза „като грамаж“ с гордост. Когато е тръгнал на детска градина, майка му всеки ден е минавала по обед, за да разбере колко е изял. По-късно е минавала всеки ден да разговаря с учителите.

Вкъщи Максим е имал строг режим на учене. Има спомени за безкрайни отегчителни часове, прекарани на масата пред чиния с храна или над учебниците в стаята, докато се е опитвал да чете... Имал е дислексия, която не е била диагностицирана. В юношеството си е бил необуздан и краен в поведението си: катерене по покриви, ограбване на тавани и мазета... Още по-късно екстремни и бойни спортове, близък контакт с рискови ситуации. Сбивал се е при най-малкия повод. Целият живот на Максим е минавал на ръба. Изпитвал е тялото си отново и отново. Катерене, адреналин, екстремни, гранични преживявания...

Разказвам по-подробно за Максим, за да покажа как животът ни е населен от съзнавани и разнообразни несъзнавани представи за себе си и за света. Често остава несъзнаван и самият факт, че имаме несъзнавани представи. При това различни по вид и проявление. В началото Максим беше скептичен относно терапията. Усещаше объркване, безпомощност, безсилие, не искаше помощ. Това бяха съзнаваните му представи за ситуацията. Същевременно той не осъзнаваше тези свои представи.

Несъзнавани оставаха представите му, че не става за нищо (думи на майка му); че трябва да се срамува; че не се справя с този срам; че трябва да се доказва чрез пределните физически усилия, на които подлага тялото си. Че се опитва да се справи със срама и с вътрешната празнота чрез поглъщане на храна... Да се нахрани добре беше нещо, което даваше на Максим усещане за контрол, усещане, че нещо зависи от него. Представи, които също бяха несъзнавани. През целия си живот периодично е злоупотребявал с храна, но след раздялата с приятелката му това се е засилило. Максим е напълнял, черният му дроб е започнал да страда... Опитвал се е да отслабне и да си върне формата без особен резултат. С времето е започнал да спортува по-малко, злополуките са продължили, преживявал е падания отвисоко, счупвания, болки в гърба... Отново се е сбивал и е бил нараняван…

В по-ранните си схващания, според топичната гледна точка в теорията си, Фройд приема, че представите обитават различни психични „пространства“: „Несъзнавано“, „Предсъзнавано“ и „Съзнавано“. В ежедневната употреба и в клиничната практика използваме двете ясно разграничими психични системи и включените в тях психични съдържания и психични процеси, които наричаме „несъзнавано“ и „съзнавано“.

Връзките между отделните психични съдържания в „несъзнаваното“, където действа първичният процес, се характеризират с липсата на измерението „време“, с неотложната необходимост от задоволяването на нуждите, импулсите, желанията тук и сега, по всеки възможен начин, свързан с парадоксалното, символичното и асоциативното мислене. Връзките в системата „съзнавано“, където действа вторичният процес, са свързани с логиката, линейността, условното мислене, способността чрез преценка на реалността, балансиране между отделните части на психиката и вземане на решение да се отложи задоволяването на нуждите за по-подходящо време с по-подходящи средства.

Разликите между несъзнаваната и съзнаваната представа е в това, че „първата се извършва с някакъв непознат материал, а втората се свързва и със словесна представа“. Несъзнаваната представа се състои от „непознат материал“, доколкото тя е част от общия поток на несъзнаваната психична енергия и като такава не може да бъде описана. Съзнаваната представа е свързана с думите. Процесите на възприемане и осъзнаване са свързани със словесните представи. През последните десетилетия е формулирано понятието ментализация, което отразява способността ни към себерефлексия, към осъзнато наблюдаване и осмисляне на вътрепсихичните процеси, на менталните състояния както при нас, така и при другите, като водещи до определени поведения. Максим казваше: „Нищо не мога да направя, нищо не зависи от мен...“. Но и не беше в състояние да формулира съзнавани, словесни представи и оттам разсъждения като: „...мисля, че нищо не зависи от мен... това е особеност на моята психика, на моето мислене... може би мога да мисля и различно...“

- За представяне на книгата по радио и телевизия – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Николета Николова, 885 425 562)