Щастлива среща в предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" с прочутия унгарски пианист Денеш Варьон – един от най-високо ценените изпълнители на международната музикална сцена в наше време.
През юни в Цюрих той беше част от реномираното жури на конкурса за пианисти „Геза Анда“ 2024. Самият той е победител в петото му издание през 1991 г. – тогава Варьон тъкмо завършва обучението си в Музикалната академия „Ференц Лист“ в родната си Будапеща, където учи от 16-годишен - признат за много талантливо дете отрано. Казва, че обича класическата музика още преди да започне да се занимава с нея на 7-годишна възраст. Пее в хор, а родителите му, които не са музиканти, го водят на опера. Затова пък баба му е клавирен педагог и го подканва често да сяда на красивото домашно пиано, когато й гостува.
Денеш Варьон определя за най-важни фигури в израстването си като музикант Дьорд Куртаг и Ференц Радош, както и Андраш Шиф. А Хайнц Холигер нарича свой „музикален баща“. Признава, че има любими композитори: Бетовен, Шуман, Моцарт и Барток. Записал е интеграл с клавирните концерти на Бетовен с унгарски колеги – "Кончерто Будапещ" под диригентстрото на Андраш Келер.
Какво си спомня сега за победата му в Цюрих преди повече от 30 години.
"Да, конкурсът „Геза Анда“ наистина има място в сърцето ми – за мен беше фантастично преживяване, и съвсем навреме – аз бях 23-годишен, в края на месец май беше дипломният ми концерт в Будапеща, а на 14 юни, помня добре датата, беше финалният тур на състезанието, в което спечелих първа награда. Това много помогна на моята кариера и развитие като музикант. Организаторите знаят, че концертите са важни за нас и имаме нужда от време, затова се превръщаме буквално в членове на семейството – госпожа Анда и останалите от фамилията силно ни подкрепяха, идваха на концертите. По-късно, когато идвах да свиря в Цюрих, винаги ме канеха да отсядам в дома на Геза Анда, дори и когато бях със съпругата ми. Можех да репетирам на личния роял на Геза Анда – всичко това са фантастични жестове от тяхна страна, дори сме прекарвали летните си ваканции във вилата им, където има страхотно старо пиано и колекция от партитури. Така че да – невероятно и много важно събитие в живота ми е завоюването на тази победа.“
Беше ли нещо по-специално поради факта, че сте унгарец – като самия Геза Анда?
„Може би да – бих казал особено за госпожа Анда, която е създала този конкурс, за да бъде почитана паметта за големия пианист. Аз съм възпитаник на същата школа, а той е учил с Дохнани и Лео Вейнер, но и моите професори бяха изключителни – Дьорд Куртаг, Ференц Радош и Андраш Шиф. Получава се нещо като верига между нас. А на финала аз изпълних Третия клавирен концерт от Барток, който е емблематична творба в репертоара на Геза Анда. Сигурен съм, че за съпругата му е било допълнителна емоция, но иначе те подкрепяха еднакво всички нас, финалистите. И след това ми осигуриха три години мениджънт, дори четири, защото имах доста ангажименти. И сега продължавам да имам прекрасна връзка с членовете на семейство Анда.“
Попитах Денеш Варьон как се чувства сега като член на това изключително жури, рамо до рамо с Марта Аргерич, проф. Робърт Левин и други лауреати на конкурса – Констанце Айкхорст, Рико Кастро.
„Вече съм бил в тази позиция веднъж, през 2006 г. – изглежда ще журирам във всяка генерация, защото тогава бях на 37 и ето че почти 20 години по-късно се завръщам. Наистина е фантастично преживяване за мен – дори и музикално, защото много от шедьоврите, които участниците изпълняват пред нас, са ми добре познати, свирил съм ги, и въпреки това винаги ги следя с партитура – за мен тази връзка е много важна. Трябва да отбележа, че нивото е много високо – харесва ми да откривам най-силните им страни и това колко са различни. Естествено, един пианист е по-добър в интерпретацията на определен композитор, друг – на друг. Слушайки ги часове наред изисква и от нас, журито, огромна концентрация, така че работихме много отдадено и се радвам, че се създаде прекрасна атмосфера.“
Денеш Варьон е пианист от световна класа, израснал сред изключителни музиканти от различни поколения – той не само попада от години в класациите на най-ангажираните пианисти в света, но и често свири в ансамбли с подобни на него елитни изпълнители като сър Андраш Шиф, Стивън Исерлис, Джошуа Бел, Табеа Цимерман и др. Професор е в Академията „Ференц лист“ в Будапеща, а от 2018 преподава и в академията Кронберг в Германия.
Какво, според Денеш Варьон, отличава различните генерации пианисти?
„Трудно е да се каже, светът се промени изключително много. Естествено, когато аз бях млад, нямаше социални мрежи и живеехме в напълно различно време – с много по-малко информация, не можехме да слушаме толкова много концерти или компактдискове, за секунда да намираме каквото търсим в YouTube, както сега. Особено в Унгария, където аз съм отраснал. Някои записи можех да си ги купя само тук, в Швейцария, когато идвах за концерти. Така че беше много различно по наше време. Но някои неща си остават същите, според мен, защото човешката природа сякаш не се мени. Има очевидни типажи сред музикантите и е много важно да се знае, че някои хора се развиват рано и бързо, докато при други е по-бавно, но пък може би по-консистентно и това си има преимущества. Смятам, че всеки трябва да открие своя път на развитие, но определено мисля, че трябва малко повече да се осланяме на миналото. Точно това, според мен, е посланието и на конкурса „Геза Анда“ – че можем да се учим много от големите музиканти в миналото. Например, когато учим произведение от Барток, можем да чуем неговата собствена интерпретация - това е най-добрият източник на информация. Трябва да слушаме! Също и другите велики майстори – като Анда, като Дохнани, който е феноменален, Серкин, Корто… Ако слушаме Мария Калас, ще свирим пиесите на Ференц Лист по съвсем различен начин – с усещането за свобода на фразирането и на дишането, свързано с изговарянето на текста – толкова много можем да научим от певците, както казва и Геза Анда. Това е важно, защото техническото ниво се разви изключително много – смятам, че е много по-високо, отколкото беше преди 20 години. Но определени цели може би не са така във фокуса на младите музиканти и трябва да работим повече в тази насока.“
