Съвременната война все повече се дистанцира от едно по-класическо разбиране за войната в Хегелов смисъл: в нея всяко „преди“ все повече надделява над всичко „после“. Днес в Украйна, а и в Близкия изток се водят войни не за настояще, а за минало; кипят въжделения за прекрояване на границите с десетилетия, ако не и столетия назад.
Всяка война е безизходица на Историята. Ако се върнем към Хегеловата версия на войната от времето на Наполеоновите войни, то зад нея поне просветва някакъв смисъл: налагането със сила е съпроводено от вкарването на общото в единичното, на възможното в настоящето; така от битката на смърт се ражда мирът и постепенно изниква някаква обща цел, породена от хаоса. Така освен активната фаза на войната (чрез езика на оръжията), имаме и фазата на сдържане и оразмеряване на насилието (каквато беше Студената война, включително и чрез езика на парите).
Разликата между двете фази намира израз в един термин, който напоследък все по-често влиза в политическа употреба – „икономиката на войната“. Чуваме го на европейските и световни срещи на върха, често присъства в медийните публикации. Нека веднага уточня – „икономиката на войната“ е нещо различно от „военната икономика“ на дадена държава или на група държави. Това е проект, който в мирно време предвижда отделянето на достатъчно финансов ресурс, заради възможна агресия, заплашваща демокрациите. В което е и огромната разлика с военно-икономическия проект на Путинова Русия, към който ще се върна след малко.
Според френския политолог и дипломат Филип Моро-Дефарж терминът възниква от опита на Първата световна война. През 1914 г. всички са се готвели за краткосрочен конфликт, но се оказва, че войната става „тотална“ и ще продължи дълго, което изисква търсене и намиране на допълнителни материални и финансови ресурси. Включително и от страни, запазили неутралитет и не взели пряко отношение в конфликта. Защото, за да спечелиш (с цялата многозначност на термина), се изисква да си в състояние да подготвиш ресурс и да имаш дългосрочна стратегия. Затова и Първата световна война, а и времето след нея, е сериозна „цезура в капитализма“. Да, често държавата е принудена да избира между „маслото и оръдията“, както показва опитът от двете тотални войни през ХХ в. (1914-1918 и 1939-1945). И от същия този опит би следвало да извлечем поуките как неподготвеността за война и отстъпките пред Хитлер на Мюнхенските споразумения от 1938 г. водят до избухването на Втората световна война.
Вече във война ли сме?
В една интересна статия на Джон Кенет Гълбрайт от 2005 г. открих много важни изводи. Гълбрайт смята, че икономиката, по самата си философия, е пълната противоположност на войната, привеждайки класически аргументи, почерпени още от Адам Смит: търговецът трупа, докато военният пилее, в единия случай се гради, в другия се руши и т.н. („Богатството на нациите“). И все пак Гълбрайт прави много ясно разграничение между позициите на „силния“ и на „слабия“ в преддверието на сериозен военен конфликт. Онзи, който е съхранил достатъчен ресурс, задава правилата, по които ще се развие всичко оттук насетне: „слабият“ бива воден от хода на събитията, докато „силният“ ги направлява, включително чрез управлението на бюджета си за отбрана.
Нека хвърлим тогава бегъл поглед към разходите за отбрана в Европа от началото на войната в Украйна. Те са нараснали с около 16% (от 2022 г. до 2023 г.) и са най-високи от края на Студената война, сочат данните на проучване на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI). Така общият размер на отделените за отбрана и сигурност средства достига 552 млрд. евро през 2023 г.: Полша почти е удвоила военния си бюджет от 2014 г., само три страни членки на НАТО – Гърция, Италия и Румъния – не са заделили повече средства за отбрана през 2023 г.
Накратко, военните бюджети в Европа вървят нагоре след 2014 – годината, в която Русия анексира Крим. Най-висок е ръстът на военните бюджети на държавите от Централна и Западна Европа според SIPRI. Прави впечатление, че Великобритания е отделила 2,5 % от БВП, въпреки променливата икономическа конюнктура в страната.
Дори „пацифистка Германия“ масово започна да се превъоръжава и създаде извънбюджетен фонд, който да помогне за достигането на натовския разходен стандарт от 2% от БВП за отбрана годишно. Германският канцлер Олаф Шолц описа като „повратна точка“ нахлуването на Русия в Украйна и оттогава Берлин е един от основните донори във военната подкрепа към Киев.
Новият френски бюджет за отбрана в периода 2024–2030 г. е 413 млрд. евро – с една трета по-голям от последния план за военни разходи в периода 2015–2025 г. Отделените средства ще отидат за модернизиране на ядрения арсенал на Франция, за разузнаване и мобилни оръжия с дистанционно управление.
А къде е България? По източници на НАТО тази година страната ни ще вложи в отбрана 2,18 % от БВП, поне според данни, оповестени от алианса след срещата на държавните и правителствените ръководители във Вашингтон през юли т.г.. Според изчисленията на НАТО България е предвидила за 2024 г. военни разходи в размер на 2, 325 млрд. долара.
И няма как да е другояче, предвид на ескалиращата руска агресия, за която войната си остава „върховен модел на социална организация“, нещо, което според класическия антрополог Торстейн Веблен е характерно само за варварските култури.
Военизираната икономика на Путин
В очите на Кремъл войната е основен мотор на руската икономика и цимент на националното единство. И няма връщане назад, отбелязва руският журналист Андрей Колесников, в момента анализатор към Фонда „Карнеги“.
Причините отново намират своето обяснение в статистическите данни: през 2023 г. ръстът на руския БВП бележи растеж с 3,6 %, а за 2024 г. може да е около 3%. Нивата на безработица в Русия също са спаднали, спрямо данните от последното десетилетие. Дали става въпрос за някакво „икономическо чудо“? Или по-скоро за връщане към военизираната командно-икономическа структура на СССР?
В тази връзка е интересно да се разбере колко точно средства отделя режимът на Путин за военните си разходи. От дискусии на независими руски експерти, които от близо година следя на сайта на Радио „Свобода“, излиза, че съпоставките със СССР не са чак толкова пресилени: може би става дума за около 6% от БВП, тоест руският военен бюджет за 2024 г. ще бъде около 105 млрд. долара. Данните са приблизителни, постигнати чрез засичането на различни източници, тъй като реалната информация е засекретена. Но показателно е и нещо друго: смяната на 12 май т.г. на корумпирания руски министър на отбраната Сергей Шойгу с друг приближен на Путин – Андрей Белоусов, известен като човек на военно-промишления комплекс и привърженик на старите съветски политики в сферата на въоръжаването.
Ала работата е там, че Путинова Русия не е някогашния СССР – нито като икономически, нито като човешки ресурси. И все пак „старите рецепти“ проработват. От репортаж на френското сп. „Експрес“ от град Нижни Тагил, намиращ се в Урал, на около 1000 километра от Москва, научаваме как старите фабрики на „Уралвагонзавод“ димят ден и нощ, произвеждайки военна продукция. Местното население не е на себе си от радост, запуснатата доскоро област наново се е изпълнила с хора; заплатите са вдигнати, работи се на три смени. Ето я временната „панацея“ на руското икономическо възраждане. Но колко дълго може да продължава това – с вливането на огромни държавни средства, дошли от продажбите на енергоносители и други суровини?
В една статия на известния руския икономист Владислав Иноземцев открих понятието „военно-икономически хеликоптер“. Онова, което преди Путин спускаше за преразпределение към населението – прословутият „черпак със социални плащания“ – сега се пропуска през военната индустрия, тъй като руската армия се задъхва от недостиг на въоръжения и окомплектоване в Украйна.
И тъй като в днешна Русия е трудно да се правят независими проучвания, мнозина журналисти, както по съветско време, внимателно четат „битовите съобщения“ и обявите в медиите – оттам също може да се извлече полезна информация. Вижда се например недостигът на работна ръка в Русия, който вероятно се отразява и на военно промишлената сфера: според обявите за работа в Тула (град, известен с оръжейните си заводи и намиращ се на около 200 километра от Москва) спешно се търсят стругари с възнаграждение от 565 рубли на час дневно и 678 рубли на час в нощната смяна. Равносметката ни дава заплата на стругар около 161 000 рубли (1600 долара месечно), доста високо заплащане в руските условия. Сходни са и обявите за фрезисти в районите около Москва (200 000 рубли, тоест около 2 000 долара месечно).
Данните са важни и показателни как ръстът на военното производство дава „глътка въздух“ на Путиновия режим с мерки, които някои определят като „военно кейнсианство“. Накратко, ако преди водеща по заплащане в Русия е средната класа (програмисти, инженерни кадри в енергетиката, хора, работещи в големите чуждестранни компании), сега „инжекцията“ във военната индустрия създава нова и по-широка „работническа класа“, която очевидно ще крепи режима на Путин.
Всичко в днешна Русия е подчинено на войната – не само в оръжейната индустрия, но и в текстилното и във фармацевтичното производство, в селското стопанство и преработвателния сектор. Без да пропускаме, разбира се, огромната пропагандна машина и най-вече медиите.
Най-стряскащ все пак си остава „бизнесът със смъртта“ – „контрактите“ за временна заетост на бойното поле в Украйна, които в случай на смърт или осакатяване носят съответния „бонус“ за жертвата и семейството ѝ. Един войник, пратен на фронта, излиза месечно на руския бюджет около 200 000 рубли (2 000 долара) – три пъти повече от средната месечна заплата в Русия. В случай на тежко раняване, обезщетението е 3 млн. рубли (около 30 000 долара). В случай на смърт е предвиден по-цялостен пакет. Вдовицата, родителите или децата на загиналия могат да претендират за пълно обезщетение, за „военна застраховка“ и допълнителни социални плащания от администрацията на регионите. Накратко – до 14 млн. рубли (около 150 000 долара) – огромна сума, особено за по-бедните региони на Руската федерация.
Излиза, че смъртта на младеж на 30-35 години, който дотогава е безработен или със слаба социална реализация, изведнъж може да гарантира просперитет на фамилията му, която хладнокръвно гледа на подобен „контракт“ с държавата. Дори това започва да се приема като своего рода „рационален избор“, който той извършва целенасочено, мислейки за благото на близките си.
Така войната на Путин дава подтик на тази „индустрия на смъртта“. Не казвам, че хората в Русия започват да обичат войната, но поне на част от тях – тези, които работят за нея в тила – им се гарантира живот, по-добър от „преди“. А за сключилите „контракта на смъртта“ (доброволци или затворници с присъди), тя също е някакъв „шанс“ в лотарията на живота. Ето защо засилващата се „вълна от ковчези“ не променя режима на Путин: цената на човешкия живот в Русия е крайно девалвирана.
По тази причина и мнозинството руснаци, по данни на център „Левада“, не се усещат засегнати или дори застрашени от войната в Украйна. Официалните руски загуби са около 15-20 000 души (независими анализатори ги умножават поне по 20), но предвид на размерите на Руската федерация всичко засега се утаява под повърхността. В телевизионни репортажи от Москва или Петербург виждаме, че кафенетата са пълни с народ, множество културни събития се провеждат на открито, голяма част от хората се готвят за отпуските си. А „някъде“ там в Украйна войната продължава да взима жертви, от атаките с дронове и ракети гинат деца, невинни хора…
Накратко, нищо засега не принуждава Путин да спре войната. Напротив, твърди анализаторът Владислав Иноземцев, режимът на Путин в момента се движи на „принципа на велосипеда“ – щом веднъж си се качил, въртиш педалите и не можеш да спреш. Но би ли могъл да паднеш? Засега Путин не среща никаква вътрешна съпротива: опозицията е смачкана и прогонена, медиите са под пълен контрол, властта, поради изброените вече причини, се ползва с подкрепата на немалка част от хората.
И тук се връщаме към Хегеловото понятие за войната – възможна ли е „вечна война“ или от хаоса на битката за смърт би трябвало да се роди мирът?
В модела на Путин този въпрос е замразен, но не за дълго. „Прегряването“ на руската икономика би могло да продължава още известно време, но не много дълго. И тогава? Сривът ще е неизбежен. Но, както пише анализаторът Андрей Колесников, принципът на Путин, вече навършил 71 години, явно е „след нас и потоп“.
