Burgas International Film Festival (19–25 юли 2024)
Приключи деветото издание на Бургаския международен филмов фестивал, който поне според мен предлага на ценителите на арт киното най-интересното в сферата на дебюта. Показаното в Бургас със сигурност се доближава до преживяванията на авторите, които участват в профилирания европейски фестивал за експериментален арт хаус в Ротердам. Позволявам си това сравнение заради енергията и посоката на филмите, които видяхме тази година, а търсенията на фестивалния екип все по-категорично успяват да намерят значимия според мен профил на публиката – младите зрители.
Две журита оценяваха късометражната и пълнометражната селекции, а младежкото жури категорично избра своя фаворит – „Раят“ на режисьора Енрико Мария Артале. Пълнометражният отличник се оказа филмът от Нидерландия „Сладки сънища“ на босненката Елена Сендияревич. Съвсем заслужено Константин Божанов, Юлиян Вергов, Карло Сирони определиха своя фаворит, защото Сендияревич предлага изключително добре развита история, великолепна експозиция на камерата и не на последно място идва изборът ѝ да работи с Рене Сутендийк, която помним от филмите на Пол Верховен през 80-те. Днес Сутендийк показва изящество в психологизма на своята героиня – съпруга на бизнес магнат. Неговата внезапна смърт в Индонезия провокира разкриването на тайни, които преобръщат съдбата на семейството. Ако пропуснем историческата рамка на колониалното минало, „Сладки сънища“ ни провокира към преосмисляне на идеята за различното – в света винаги ще съществуват хора, които смятат, че са богоизбрани като раса, власт, приоритети, и в това е тяхната трагедия. Елена Сендияревич разширява със своя ироничен усет дилемите им, като ги вмъква в жанра на трагикомедията. Миналата година „Сладки сънища“ бе нидерландското предложение за Оскар, а от Локарно се завърна с награда за изпълнението на Рене Сутендийк.
Наградата на публиката получи пълнометражният дебют на Жосеф Розе и Пабло Котен „Вечна ваканция“, в която участва и българинът Аркади Радев. Тримата бяха гости на фестивала и отговаряха на зрителски въпроси след прожекцията. „Вечна ваканция“ е филм за близостта между хората, за вярата в приятелството и за бездната между миналото и настоящето, която смъртта отваря. През ваканцията учителят по музика Гаспар събира приятелите си от детството на специално място – в заключеното училище. Като учител Гаспар осигурява достъпа до сградата, а приятелите се втурват в коридорите и класните стаи, за да си спомнят ученическите приключения. Така всички се завръщат към мимолетността на детството, разказват си истории и постепенно между тях се заформят малки конфликти… „Вечна ваканция“ бе най-близко до зрителите заради лекотата, с която преминаваше от тъжното към смешното, от болката към любовта.
Като попадения в програмата бих откроила и пълнометражните филми от Испания и продукцията на Виетнам, Сингапур и Франция. Испанският „В движение“ бе представен от Хулия де Кастро – изпълнителка на една от главните роли, съсценаристка и сърежисьорка. Двете с Мария Г. Ройо разказват сюрреалистична история за любовта през road movie, в която като в приказка всяка среща с непознати подрежда пъзела на битието и го преосмисля. Другият филм, „Ку Ли никога не плаче“, предложи аскетично изображение черно-бяло. Героинята в него се опитва да събере парчетата от живота си, за да открие посоката – едно пътуване до Виетнам с непознат младеж, когото тя представя като свой син пред близките си, предопределя бъдещето.
Акцент в програмата беше селекцията на Теодор Ушев. За втора поредна година изтъкнатият аниматор и режисьор показва най-интересното в света на анимацията. Тази година панорамата му Aqanima предложи 8 филма от Естония, Португалия, Япония, Италия, Южна Корея, Франция, Хърватия, които коментират идеята за граница.
Късометражната конкурсна програма включваше филми от Ливан, Франция, Швеция, Великобритания/Литва, Аржентина, България. В българските се усеща проблем с разказа – как да се постигне зряла интерпретация на драматургията и доколко последната е достатъчно адекватна на кинематографичния резултат. В отличие от нашите проблеми, чуждестранните филми като че ли стояха по-уверено. Вероятно заради добре развитата концептуалност и осмислянето на съдържанието най-добрият филм се оказа „И това ще мине“ (Великобритания/Литва) на режисьора Довидас Драксас. Тази година филмът на Драскас – родом от Литва, изучаващ кино в Лондон, бе селектиран за Кан с номинация за наградата на La Cinef – специален приз за студенти по кино. Бих съпоставила филма с късометражните творби на Павел Веснаков, в които конфликтът между най-близките в семейството предопределя посоките на развитие и избухването на ситуациите.
Личният ми фаворит сред късометражните предложения беше доста различният в жанрово отношение филм „Отчуждена“, на ръба между видеоклип и мюзикъл, с великолепна камера, монтаж и две обсебващи с излъчването си актриси Агате Ръсел и Джени Бет. През идеята за музикална поема посланието стига до всеки, особено щом в него участва и Агате Ръсел, която помним от „Титан“ (Златна палма в Кан през 2021). „Отчуждена“ ми напомни за филма „Анет“ на френския режисьор Леос Каракс, но в късометражния всичко бе с мярка и дори с манифестен смисъл.
Фестивалът завърши с прекрасни панорами на съвременно полско кино и любимите филми от Вим Вендерс „Криле на желанието“, „Лисабонска история“, „Париж, щата Тексас“. Бургаският форум смело се насочва към своето юбилейно издание догодина с мисията да приобщава публиката към стойностното кино.
Награди
Най-добър пълнометражен филм: „Сладки сънища“, Нидерландия, реж. Ена Сендияревич;
Специална награда: „Раят“, Италия, реж. Енрико Мария Артале;
Най-добър български късометражен филм: „Огледално докосване“, реж. Роман Песаров;
Най-добър международен късометражен филм: „И това ще мине“, Великобритания, реж. Довидас Драксас;
Награда на публиката: „Вечна ваканция“, Франция, реж. Пабло Котен, Жозеф Розе;
Награда на младежкото жури: „Раят“, Италия, реж. Енрико Мария Артале;
Награда Kараван Фантазия: „Днес всичко има странен вкус“, България, реж. Кристина Спасовска.
Елица Матеева
