В рамките на около седмица – от 14 до 20 юли – се състоя четиридесет и първата лятната школа по философска медиевистика в Елена
От страна на преподавателите присъстваха вече утвърдени изследователи, преводачи и специалисти като проф. Цочо Бояджиев, проф. Калин Янакиев, проф. Олег Георгиев, ас. д-р Слава Янакиева и доц. д-р Мартин Осиковски. От ответната страна присъстваха студенти от всички курсове в специалност „Философия“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, както и трима докторанти. Присъстваше и студентка от Нов български университет.
В откриващото си слово проф. Цочо Бояджиев подчерта, че за разлика от скромните начала на школата, изпълнени с най-различни препятствия като липсата на текстове и преводи, на връзка с по-широка научна област и донякъде все още дилетантски и недисциплиниран изследователски интерес към средновековните автори, днес тя се намира в състоянието, което Томас Кун описва като „нормална“ наука. „Нормална“ в никакъв случай не означава посредствена наука. Ако научната революция разклаща основанията на дадена научна практика, поставяйки радикално под въпрос легитимността на методите, проблемите и водещите теории в нея, то в постреволюционния период, белязан от процеси на нормализация и стабилизация, е налице възможността да се правят нови открития, без да се предифинира наново цялото научно поле. Така над учените няма да тегне необходимостта от радикална преоценка – те ще могат напълно свободно, движейки се в границите на установената парадигма, последователно и успешно да разгърнат нейния пълен потенциал, който революционерите не са успели да реализират поради конститутивния си ангажимент към следващите поколения. Съвсем уместна в този контекст би била препратката към сентенцията от XII в., гласяща, че всички ние сме джуджета, стъпили на раменете на великани. Поуката е, че джуджето може да вижда повече и по-далеч от великана, само доколкото е здраво стъпило на него – негова работа обаче е да надгради вече свършеното.
Проф. Цочо Бояджиев също подчерта, че профилът на Школата ни по средновековна философия днес е безпроблемно разпознаваем. Примерът, който той посочи, бе безспорният принос на проф. Георги Каприев по отношение на изследванията върху византийската философия. С това се изтъкна значимостта на усилието българската медиевистика бъде поставена на световната карта.
Докладите, които студентите представиха, бяха изключително разнообразни и най-вече внимателни и отговорни към средновековното философско и културно наследство. Това разнообразие до голяма степен бе възможно и благодарение на главната тема, която те трябваше да следват, а именно: Граничност и трансцендентност. Тя позволи да се установят пресечни точки на няколко нива: темпорално, пространствено и дискурсивно.
Показа се, че твърдите граници между историческите епохи, които историографията все още приема за самоочевидна даденост, са изключително условни и проблематични. Част от докладите се фокусираха върху т.нар. „ранни“ средни векове, показвайки невъзможността да положим категоричен разрив между гръко-римските научни и образователни практики и техните по-късни трансформации в рамките на латиноезичния Запад. Аналогично друга част от докладите проблематизираха горната граница на Средновековието, посредством различни примери за това как т.нар. „ранна“ Модерност диалогизира със средновековните автори. В тази връзка бяха тематизирани и границите на средновековната университетска наука, а с това и беше търсена пресечната ѝ точка с ранномодерното естествознание. Важен беше и акцентът, който се постави върху обмена на идеи, осъществил се независимо от времевата дистанция между някои от авторите. С това се подчерта и приносът на този обмен за формирането на оригинално и евристично философско мислене през Средните векове.
Засегнатите пространствени пресечни точки по-скоро откроиха взаимодействието между различните културни традиции в рамките на средновековна Европа. Наравно присъстваха както латинското, така и византийското Средновековие. Бяха тематизирани също така и арабската, и иудейската философски традиции, без които високата схоластика не би могла да разполага с основополагащи класически текстове и понятия.
Дискурсивните пресечни точки бяха няколко. От една страна, в докладите беше тематизирано пресичането на отделни дисциплини като спекулативна граматика, логика и теология, както и медицина и физиология, оптика и геометрия, физика и математика. Някои от докладите освен възможността за свързване на отделни научни области и дисциплини, трасираха трансформациите в средновековното разбиране за философия, наука и научен метод, а с това и приноса на различни институционални контексти и социални практики.
Присъствието на толкова богати на изследователски потенциал теми в тазгодишната програма още в рамките на първия ден постави пред участниците въпроса „Какво е средновековна философия?“ Разбира се, повечето от студентите са достатъчно добре запознати с основополагащите текстове и автори, с които са работили на лекциите и семинарите. В сърцевината на този въпрос не стои някаква неосведоменост. Сериозният проблем е какво в мисленето си можем да вземем от средновековните автори, при условие че не сме задължени да споделяме техните религиозни възгледи, които за тях самите са неоспорим, безусловен и саморазбиращ се лайтмотив за философските им начинания. Това открои и два основни подхода на интерпретация на и боравене със средновековните автори и текстове. В историко-философските си реконструкции някои от студентите по-скоро направиха екзегеза на разглежданите от тях автори, докато други открито диалогизираха с тях и проблематизираха тезите, аргументите и предпоставките, с които те боравят в текстовете си.
Екзегетичният прочит по-скоро следва и артикулира собствените религиозни убеждения на докладчика, при което се губи способността да разграничим кое в доклада му е от него/нея и кое от разглеждания автор. Още повече по този начин се губи възможността за философска рефлексия върху средновековните текстове и критическа работа с тях. Дискусията повече се превръща в „Какво е искал да каже авторът?“. Другият прочит се опитва през различни съвременни дискурси (психотерапия, модерна наука, политическа теория) да „реабилитира“ средновековното философстване, извеждайки неговата релевантност спрямо проблемите от XXI в. Проблемът с него е най-вече предприемането на директни скокове от един исторически период в друг, без артикулиране на някакъв методологически апарат, който да прави подобно начинание възможно и обосновано. Така то в сърцевината си се оказва по-скоро wishful thinking, макар и безспорно да дава стимул за търсенето на пресечни точки между съвременната и средновековната философия и наука. Междинен между двата е прочитът, при който пребиваваме в текста, без да го осъвременяваме или да му правим екзегеза, а последователно извеждаме ключовите противоречия и проблеми в него. Уви, това не бе най-фаворизираният подход.
Забележителен на тазгодишната Елена е интересът от страна на студентите към изучаването на латински и старогръцки език. Неговото практическо осъществяване би било важна стъпка напред, особено ако след време направи възможна появата на преводи и на непознати досега за българската традиция средновековни автори. Прави впечатление, че и тази година повечето студенти или пишат докладите си изцяло въз основа на вторична литература, основно на български и частично на английски език, или се фокусират върху автори и текстове, вече преведени на български. Тези автори и текстове не са никак малко. Благодарение на усилията на проф. Цочо Бояджиев и проф. Георги Каприев разполагаме с най-важните съчинения на средновековните мислители. И все пак би било важно преводаческата работа, както и базовото владеене на латински език да се превърнат в приоритет за школата занапред.
В обобщение, можем да кажем, че тазгодишната лятна школа по средновековна философия в Елена беше успешна. „Менюто“ от различни автори, теми и проблеми беше богато и със сигурност неговото поднасяне не беше нито твърде специализирано, нито твърде абстрактно. Остава надеждата, че студентите освен че са научили нови неща, също така са обменили идеи, получили са обратна връзка и са вдъхновени да разгърнат и занапред своите историко-философски усилия в широкото изследователско поле на медиевистиката.
Граничност и трансцендентност
гр. Елена, 14–20 юли, 2024 г.
Понеделник, 15.07.
Деян Василев – Опит за генеалогично изследване на понятието „гений“ в гръко-римската култура
Иван Маринков – Времето при Августин
Дара Ценкова – Диалогът между катафатичната и апофатичната теология при Максим Изповедник и Дионисий Псевдо-Ареопагит
Момчил Симов – Властта и как тя трансцендира границите си чрез феодалната система
Богдан Данев – Св. Исидор Севилски за медицината
Борис Чупетловски – Граници и трансценденция в средновековните разследвания на убийства: кратка социална история на круентацията
Вторник, 16.07.
Анна Иванова – Граничният характер на съня в средновековния светоглед
Василен Василев – Scientia и philosophia като гранични понятия на средновековното мислене в периода XII–XIII в.
Олег Георгиев – Хроника на един мит
Минна Йована – За божествената свобода и трансцендентност
Владислав Атанасов – Граничност и трансцендентност във философията на Николай от Куза
Владимир Пачеманов – Някои аспекти на трансцендиране при Майстер Екхарт
Сряда 17.07.
Катрин Петкова – За вечността на света (Тома от Аквино и Бонавентура)
Илияна Стефанова – Проблемът за вечността на света и единството на интелекта – Сигер от Брабант и Тома от Аквино
Георги Миленков – Спорът за универсалиите
Илона Димитрова – Науката и нейната гранична роля в натуралистичния дискурс на Роджър Бейкън
Ангел Семерджиев – Философски перспективи върху природата на небесните тела през Средновековието
Симеон Младенов – Маймонид и границите на интелекта
Четвъртък 18.07.
Десислава Тодорова – Онтологическият аргумент и неговата модална еволюция през философията на Анселм Кентърбърийски, Тома от Аквино и Джон Дънс Скот
Мартин Андреев – Диалектико-спекулативното разглеждане на философия и теология при Анселм Кентърбърийски и Пиер Абелар според Г. В. Ф. Хегел
Мартин Осиковски – Тома от Аквино, Дънс Скот, Едмънд Спенсър и просветеният рационализъм на Милтън
Каролина Николова – За любовта на и към Бога според Тома от Аквино
Николай Василев – Свободна воля, обожание и грижа
Калин Янакиев – Личност и същество
Петък, 19.07.
Слава Янакиева – Отгласи на средновековния театър в Шекспировия „Хамлет“
Мария Ванева – Плотин: за душата
