Непрекъснато чуваме политиците да се оправдават с „комуникационен проблем“. Избирателите не ни разбраха, партньорите ни не ни разбраха, опонентите ни не ни разбраха, вътрешнопартийната комуникация е нарушена…
Гражданите трябва да са търпеливи, за да изчакат разрешаването на комуникационния проблем. Трябва да търпят изричането и извършването на безброй глупости, без да не се разочароват дълбоко, защото става въпрос за малко недоразумение. Иначе всичко е наред. Трябва да не спират да гласуват и да пращат свои представители във властта, където последните, докато взимат големи заплати, да се учат как да общуват помежду си и с електората. Обучението продължава с години, до качествени резултати не се стига, но да не бързаме – изисква се време за изчистване на проблема с комуникацията.
Отново се хвърлят тежки обвинения, после се влиза в съглашение с обвиняемите, говори се едно, прави се друго, крадци викат „Дръжте крадеца“, шарлатани се борят с шарлатанията, корумпирани – с корупцията, провал следва провала, но… Спокойно. Проблемът е само комуникационен, става въпрос по-скоро за недостатъци в общуването.
Защо престъпихте клетвените си обещания?
Не сме ги престъпили, просто не сте ни разбрали.
Защо уж гоните престъпниците, а сами се забърквате в престъпления?
Така ви се струва, понеже не е станало ясно какъв е нашият план.
Защо след ремонта на ремонта се случва ремонт на ремонта на ремонта?
Не сме успели предварително да обясним накъде вървим.
Защо избирате някого, а после влизате в битка със собствения си избраник?
Не си правете погрешни изводи, изясняването на причината предстои.
Нали виждате, че така, както я карате, не се стига до нищо смислено?
Има смисъл, но явно не сме направили необходимото, за да се разбере.
Не, не, не, няма нужда да правите каквото и да било повече, ние виждаме какъв е смисълът – той е описан във филма „Вълкът от Уолстрийт“. Има сцена, в която стар брокер обяснява на млад брокер какво е „ала-бала“. Това е начин да баламосваш клиентите така, че каквото и да става, никога да не изтеглят обратно инвестираните средства, парите им да стоят при теб, ти да се облагодетелстваш, а те да не усещат, че нещо нередно се случва. Примерът е от бизнес сферата, но е точен – у нас политиците употребяват същия израз „ала-бала“ и постъпват по същия начин. Не могат да задържат всички в паяжините си, но поне твърдите ядра все още се връзват на „всичко е наред, не бягайте, проблемът е комуникационен“.
Има стара българска поговорка, която гласи „Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл“. В съвременната политическа модификация мързеливият е корумпиран, а ученето на акъл е в посока комуникация – не другаде, а в нея е проблемът.
Трудно ни е да си представим занимание, в което може да съществува подобно оправдание за недобре свършена или направо несвършена работа. Лекари, учители, архитекти, инженери, артисти, спортисти, оператори на машини, транспортни работници… никой не може да се възползва от „проблемът е комуникационен“.
Защо състоянието на пациента е влошено?
Проблеми с комуникацията.
Защо сградата се срути?
Проблеми с комуникацията.
Защо автобусът катастрофира?
Проблеми с комуникацията.
Защо твърдиш, че си певец, а пееш фалшиво?
Проблеми с комуникацията.
Защо участваш в състезание по плуване, а не можеш да плуваш?
Проблеми с комуникацията.
Да, да, да, разбира се – в началото бе словото, всичко е език. Но не всичко е пиар, не всичко е пропаганда. В много области този номер не минава, а нашите политици се възползват безобразно от него. И ако проблемът е комуникационен, то той се състои в крайното опорочаване на комуникационните възможности – да говориш горди приказки, да демагогстваш и да се надяваш, че винаги можеш да го извъртиш на думи, за да излезе не това, което е, а нещо друго.
Въпросът е докога гражданите ще се примиряват да бъдат правени на идиоти? Някой би хвърлил вината и върху тях – с известно основание, защото те участват в тази унизителна игра. Но нека се опитаме да им помогнем с няколко факта.
Факт е, че партия ГЕРБ се задържа като първа политическа сила, но е уязвима, защото е допуснала в редиците си степен на корупция, която е непоносима.
Факт е, че ППДБ нямат компетентност и собствен морален ресурс да извършат промяна, но заради корупцията в ГЕРБ изглеждат като алтернатива.
Факт е, че ДПС е етническа партия с електорален монопол върху съответния етнос, което поражда и икономически монопол – забранено е и едното, и другото.
Факт е, че БСП губи електорат по обясними с неизбежното ѝ остаряване причини, а нищо ново не се предлага, поради тотална идеологическа несъстоятелност.
Факт е, че „Възраждане“, ИТН и подобни са националпопулисти без реална перспектива, които са фактор само на фона на останалата политическа немощ.
Факт е, че съществуват малки организации с по-категоричен политически профил, но те страдат от минали репутационни проблеми и настояща липса на средства.
Факт е, че президентът беше подкрепен от тези, които сега се пишат за негови противници, но те, ДС и Кремъл са в основата на неговото значително влияние.
Факт е, че геополитическите конфликти и конфронтацията либерално-консервативно докарват споменатите до пълно объркване на кого да се кланят.
Факт е, че ако продължаваме да вярваме, че проблемите са комуникационни на дребно, а не че с комуникацията се злоупотребява генерално, ще става все по-зле.
Има какво да се свърши и от политици, и от граждани. Не като пиар услуги и пропаганда, а по същество – с оглед на фактите.