Нейното свирене е красиво омагьосване, не буди тъга, а нежно, тихо чувство на блаженство – усещания за една по-висша хармония като тези, които трептят в добрите души в красива лятна лунна нощ. Под нейните пръсти стъкленият тон узрява и умира сладко като тон на славей, който заглъхва в полунощ в красива местност.
Шуберт за Мариане Кирхгеснер, една от най-значимите виртуози на стъклена хармоника[1]
На 22 юни, в дъното на спускащите се стълби в Триъгълната кула на София, в затъмнена атмосфера, обагрена от сини проблясъци, тоновете и акордите на Бах, Моцарт, Дебюси, Чайковски започват да се разтапят във въздуха – несравнимо нежни, леки, фини, изпълващи пространството със звън, едновременно мек и дълбочинно проникващ. През затворените очи на слушателя кристализират образите на различни музикални инструменти: цигулка, преливаща в арфа, сетне флейта и челеста. Към тях препраща звученето на стъклената арфа – инструмент, който по-често се среща на фестивал, понякога в комбинация със струнен квартет, по-рядко със симфоничен оркестър и почти никога в редовната културна програма, дори в тази на столичния град. Като пера, разпилени от вятъра, над него се носят двама музиканти, които повече от две десетилетия експериментират с границите на музиката и формите на общение, които тя осъществява с публиката.
Преди да започнат да се представят на сцената като Глас Дуо, Анна Шафранец е цигуларка, а Аркадиуш Шафранец – тромпетист. Силното им желание да свирят като дуо обаче се оказва първият тласък, който постепенно ги откъсва от формата на класическия симфоничен оркестър и ги отвежда до стъклената арфа.
Анна Шафранец: Свиренето на стъкло започна като възможност да се откъснем от конвенционалното и в началото не го приехме твърде насериозно. Въпреки това директорът на филхармонията в Гданск прояви голям интерес към това, което правим. Вероятно неговото насърчаване превърна нашия музикален експеримент в далеч по-сериозно артистично намерение. Щом скоро след това получихме предложение за солово изпълнение с оркестров съпровод, разбрахме, че нашето очарование от звука на стъклената арфа не е просто субективна наслада, а нещо по-универсално, което резонира и в нашите слушатели…
За пръв път двамата излизат на сцената като Глас Дуо през 1997 г. Макар уличните „стъклени“ артисти да не са изключение, Анна и Аркадуиш остават сред малкото професионални такива в света.
Анна Шафранец: За нас качеството на звука е от първостепенно значение, затова внимателно подбираме репертоар, който отразява ефирната природа на звука на чашата. Избягваме парчета, които служат само за да демонстрират, че може да се изсвири всичко на комплект чаши. Очарователното е, че създаваме музика от нещо на пръв поглед тривиално. Асоциацията с чашата, алкохола и крехкия, прозрачен материал сама по себе си поставя определени очаквания, които след това оказват влияние върху изживяването на слушателя. Телата ни се настройват към музиката. Това, че свирим по памет, освобождава сетивата ни и създава впечатлението за танц. Важно е също, че изпълняваме този танц не само като дует, но и като двойка близки спътници, които са приятели и се обичат повече от 25 години.
Целенасочено или не, Анна и Аркадиуш Шафранец предизвикват установените възприятия на слушателя и провокират нова, нестандартна чувствителност към класическата музика и концертното изживяване. Същевременно двамата продължават традицията на инструмент, който макар и днес да се смята за екзотичен, не винаги е бил такъв.
Противно на най-общите ни разбирания, съществува период, когато свиренето на стъкло се откроява с неоспорима музикална и социална значимост. Идеята за „стъклена“ музика успява да достигне въображението и да го плени в залеза на барокова Европа. Способността на инструмента с ефирни тонове да произвежда внушителни мелодии го издига в символ на културна изтънченост. В даден момент разговорите за общественото благоустройство, живописта, поезията и свиренето на стъкло се поставят на една плоскост – тази на добрия вкус. Стъклената арфа започва да се появява в концертните зали през 40-те години на XVIII век. За пръв път такава е аранжирана от Ричард Покрич. Изпълнението му на Хенделовата „Музика на водата“ я облива със слава и признание най-напред в Дъблин, сетне и във Великобритания. Покрич остава във времето и като първия „стъклен“ виртуоз.
Двадесет години след неговия дебют Бенджамин Франклин (известен като един от бащите основатели на САЩ – б.р.) ще се озове в концертна зала в Лондон, където ще чуе стъклената арфа на Покрич и запленен от звуците на стъклото, ще я нарече „ангелският орган“. Впоследствие ще разработи своя механизирана версия – стъклените чаши няма да са подредени изправени, една до друга, а ще легнат хоризонтално, така че музикантите да могат да свирят с десетте си пръстта едновременно, и настройването няма повече да зависи от водата, а от формата и размера им. С проектирането на механична стойка, наподобяваща шевна машина, Франклин ще се стреми към това инструментът да позволява по-сложни музикални изпълнения. Така ще се роди стъклената хармоника.
Днес Анна Шафранец обяснява: Поглеждайки назад, може да се помисли, че въртящият механизъм не е допринесъл за обогатяването на звуковите възможности на инструмента. Предполага се, че що се отнася до израза и артикулацията, стъклената арфа остава по-изтънчена. Чашите вибрират индивидуално, съобразно характера на музикалното произведение. Единствено на стъклената арфа пулсиращото стакато и прекрасната романтична фраза се чуват. Инструментът не е много силен, но динамиката му очарова с изразителност.[2]
Постепенно стъкленият звън се разнася и над Германия, където служи за вдъхновение и естетическа наслада на композитори като Кристоф Глук, Йохан Фридрих Науман, Йохан Адолф Хасe и др. Лудвиг ван Бетовен го въплъщава в кратка мелодрама за пиесата на Фридриn Дункер Leonore Prohaska. През 1762 г. английската музикантка Мариан Дейвис става първият човек, свирил публично на стъклена хармоника. Благодарение на нея Моцарт за пръв път познава инструмента. Не тя обаче, а сляпата виртуозна изпълнителка Марианe Кирхгеснер ще го вдъхнови да напише своя известен квинтет за стъклена хармоника, флейта, обой, виола и виолончело – K.V.617, и своето Адажио до мажор, K.V.617a.
Стъклената музика разцъфва и постепенно започва да мигрира от малките салони към концертните зали по цяла Европа – разцвет, който продължава около сто години. Постепенно оркестровият състав се разширява и фокусът от деликатните инструменти се измества върху експресивните солови изпълнения. Към средата на XIX век модата ѝ увяхва със същата внезапност, с която и покълва век по-рано.
Оттогава историята свидетелства за спорадични опити стъкленият инструмент да бъде изваден от ролята му на музейна експозиция. Ако през ХХ век пример за това е Бруно Хофман, който се посвещава на идеята да възроди интереса към небесния звук на стъклото, то през XXI век това е полското Глас Дуо, което изнесе концерт в София.
Концертът на стъклена арфа на Глас Дуо беше част от фестивала КУЛТУРАМА и се осъществи с подкрепата на Полския институт. Програмата включваше: Едвард Григ, Пер Гинт (Сутрешно настроение, Танцът на Анитра); Йохан Себастиан Бах, Токата ре минор; Волфганг Амадеус Моцарт, Адажио за стъклена хармоника до мажор; Й. С. Бах, Badinerie; Пьотр Чайковски, Танц на феята на захарните сливи; Клод Дебюси, Rêverie; Витолд Лютославски – Буколики; Ерик Сати, GnossienneNo.1; Аркадиуш Шафранец, Songueira; Кшищоф Комеда, Люлякова песен, Спи на сигурно и топло; Астор Пиацола, Libertango.
[1] Bruno Hauptmann, Glasharmonika, https://cdn1.site-media.eu/images/document/1548626/MGG_Alt.pdf.
[2] Anna Szafraniec, Played on the glass, https://glassduo.com/images/gd/pdf/PLAYED_ON_THE_GLASS.pdf.
Елена Георгиева
