Маестро Пааво Ярви: Класическата музика е в положението да трябва да се извинява, че съществува

Маестро Пааво Ярви: Класическата музика е в положението да трябва да се извинява, че съществува
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    05.07.2024
  • Сподели:

През месец юни организаторите на престижния конкурс за пианисти „Геза Анда“ привлякоха в Цюрих някои от най-значимите фигури от света на класическата музика. Сред тях беше и големият естонски диригент Пааво Ярви, който ръководи изпълненията на тримата избраници на реномираното жури във финалния тур, заедно с оркестър "Тонхале" – Цюрих, на който маестрото е музикален директор вече шест сезона. 

Пааво Ярви е една от водещите фигури сред диригентите на нашето съвремие. Той произлиза от истинска диригентска династия: баща му е прочутият Нееме Ярви, а брат му сме аплодирали и в България – екстравагантния и емоционален Кристиян Ярви. Само след седмица започва 14-ото издание на фамилния фестивал в Перну, Естония, където участва цялото семейство Ярви. 

Пааво Ярви е основател на Естонския фестивален оркестър, но водещите му позиции в момента като музикален директор са в оркестър "Тонхале" – Цюрих, и вече 20 години в Германската камерна филхармония - Бремен – състав, който печели все повече внимание и почести и наскоро получи най-значимия германски приз "Опус Класик", а преди това беше провъзгласен и за "Оркестър на годината 2023" на наградите "Грамофон" във Великобритания.

Пааво Ярви дирижира финалния тур на конкурса „Геза Анда“ и това постави състезанието на още по-високо ниво, а няколко дни преди него маестрото проведе своята Диригентска академия. За предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" той сподели:

„Много съм доволен, защото това е възможност да споделим част от това, което сме научили в продължение на десетилетия, с нашите млади колеги. Всеки сезон правим по една академия с "Тонхале" – избираме шестима измежду 300-400 кандидати; с тях работим около седмица и правим финален концерт. Започва да се превръща в традиция и съм щастлив да споделя, че вече имаме отлична организация и ни следват онлайн много, много хора по целия свят, защото има излъчвания на живо. Има награда на публиката и стипендия, осигурена от мен. Наградата е участие в моя фестивал в Перну, в Естония, където също правим майсторски класове за диригенти.“

Разговаряхме с Пааво Ярви вечерта преди финалния тур на 8 юни, по време на прием в дома на Геза Анда, наследен и стопанисван сега от сина му Грациан Анда, който не е последвал баща си в музиката, а е известен швейцарски индустриалец. Къщата на Геза Анда е запазена до голяма степен каквато е била, докато той е бил жив, включително и кабинетът му с много ценни произведения на изкуството и рояла, на който е свирил. Дори няколко именити членове на журито не издържаха на изкушението и седнаха да посвирят. Но маестро Ярви направи този голям жест да отдели няколко минути за слушателите на "Алегро виваче" в красивата градина, на фона на изпъленията на типичен унгарски оркестър, за да сподели какво е мнението му за тримата финалисти на конкурса в Цюрих тази година – Иля Шмуклер, Даумантс Лиепинш и Дмитрий Юдин, с които вече ви срещнахме в предаването. Точно беше минала първата важна репетиция за състезателите с един от най-реномираните оркестри в Европа, в една от знаменитите концертни зали.

„Много са талантливи – каза маестрото – и, разбира се, накрая изявата им на концерта ще е нещото, което ще има значение за определянето на наградите. Но това са много талантливи музиканти и много различни, което ми харесва. Радвам се, че имат много различна енергия и индивидуалност. Възлагам големи надежди и на тримата.“

 

Диригентът Пааво Ярви (вдясно) и финалистите на конкурса в Цюрих

 

 

Попитах маестро Ярви вижда ли разлики между поколенията – и при пианистите, и при диригентите, които обучава.

„Разбира се, че има разлики. Не е възможно да се подражава на типа музициране, който идва от стария свят. Харесва ли ни, или не, ние самите отразяваме света, в който живеем сега, в нашите интерпретации и начина, по който разбираме музиката. Естествено, ние можем и се учим от старите майстори, но онази автентичност, която идва от епохата и по-голямата близост до времето, когато композиторите са живели, не може да се постигне реално в наши дни. Плюс това, да погледнем към очакванията от музикантите и реалността – в какво състояние е класическата музика – толкова различно е отпреди един век. Просто живеем в различен свят. 

Класическата музика е в положението да трябва да се доказва, едва ли не да се извинява, че съществува – нещо, което масмедиите и широката аудитория не съзнават. А ние съществуваме в най-съкровеното пространство, където очевидно има много ценности и което има много важна роля в човешката история. И същевременно болшинството от хората не ги е грижа за него, точно както не ги интересува нищо, в което има дълбочина, красота и мъдрост – всички искат лесни и моментални удоволствия. За съжаление, това е светът, в който живеем. Аз мисля, че класическата музика е толкова важна за човечеството, защото съхранява истинските ценности, а не изкуствените, с които се търгува и сред които, най-общо казано, живеем в момента.“

Ако се върнем към конкурса „Геза Анда“, смятате ли, че конкурсите са важни за израстването и кариерата на младите музиканти?, попитах диригента Пааво Ярви. Той отново беше много откровен.

„Конкурсите са възможност да бъдеш забелязан. Изобщо не е най-важното да спечелиш – прекрасно е, ако някой победи и го заслужава. Но основното е да влезеш в полезрението на някоя влиятелна личност, която особено много да те хареса и да се опита да ти помогне. Често се случва не този, който спечели първа награда, да направи най-голямата кариера, обичайно е вторият или третият, ако погледнем статистиките и историята. Но фактът, че някой някого забелязва – това е ценното, защото не е спорт или точна наука – доста е субективно. Да успееш да омаеш жури от 8 или 10 души е направо невъзможна задача. Дори обикновено се търсят хората, които се отличават с нещо и не са универсално харесвани от всички – това ги прави интересни. И именно тези търсения водят до резултати, които винаги правят нещата малко съмнителни. Но е важно конкурси да има, защото те са платформата, на която младите музиканти се качват, за да бъдат забелязани.“

В този смисъл – кои са качествата, които маестро Ярви цени най-много, когато избира млади солисти за оркестрите, които ръководи, съставяйки новия сезон?

„Ние носим отговорността да разпознаваме, да търсим и да откриваме талантите, които ще продължат напред и ще бъдат звездите на бъдещето. Имал съм късмета да присъствам на първите стъпки в кариерата на някои от важните артисти днес, като например цигуларката Джанин Янсен, пианистката Хатия Буниатишвили и много други. Фактът, че някой има потенциал и следва да завладее сцените в бъдеще време, това е донякъде и наша отговорност. Всеки се чувства щастлив да работи с утвърдените големи майстори, но също както с публиката, с младите диригенти и солисти ние трябва да мислим какво следва занапред.“

Съвсем логично по темата за изявата и това да бъдеш забелязан, в разговора идва и моят последен въпрос – каква е атмосферата в Бременската камерна филхармония (оркестърът, който Пааво Ярви ръководи вече 20 години) сега, когато той беше титулуван за "Оркестър на годината 2023", в жестока конкуренция с още девет много ярки формации, сред които Берлинската и Лондонската филхармония, Симфоничния оркестър на ББС и др. А междувременно и германските награди "Опус Класик" обявиха Германската камерна филхармония - Бремен за носител на отличие в оркестровата категория. Маестро Ярви отвърна:

„Ние сме много щастливи, целият оркестър, защото той винаги е бил донякъде аутсайдер, а това е много специален състав. Затова да бъде признат и възнаграден по този начин, беше голяма и важна крачка в историята. Тя помага за много неща – като например да убеждаваме местната общост и ръководство и занапред, че залагат на "правилния кон", така да се каже.“

 

 

 

Станете почитател на Класа