Казва, че най-трудният урок е да се научиш да бъдеш себе си. Не вярва, че славата е цел. Вярва, че има добри и лоши герои. Сред неговите са Брайън Мей, Ноам Чомски. Застава зад публични каузи и му е важна свободата. Том Йорк, който пя в София с бандата си, е Човек на деня на Свободна Европа.

Свири на четири инструмента, но му е трудно да чете ноти. Не е искал да бъде певец, но е в класациите като един от най-добрите гласове на музикалната сцена за времето си. Започва да композира от 11-годишен, но никой не е можел за пресъздаде вокалите. Налага се да го прави сам.

Текстове също пише сам, влиза от проект в проект, а последната му банда се казва The Smile. Но не става дума за усмивката от радост, а за онази "на човека, който те лъже всеки ден", обяснява сам.

Том Йорк само преди няколко дни подари глас, саунд, емоция и усмивки, но от блаженство, на феновете на алтернативната арт рок и пост-пънк музика за първи път в София. Ако изобщо това, което прави британецът заедно с колегите си, може да бъде побрано в някакви рамки.

Роден е през 1968 г. в Уелингбъро, в семейството на баща ядрен физик и майка учителка. Ражда се с дефект - "парализирано око". Претърпява серия от операции още като съвсем малък. Последната се оказва неуспешна и клепачът му остава прихлупен. Тогава взима първия урок по това да бъдеш себе си - не иска повече операции, примирява се, че едното му око ще е различно от другото. И "оттогава си го харесвам".

Йорк знае още откакто е на 7 години, че ще един ден ще бъде рок звезда. Решава го, когато за първи път вижда китариста на Queen Брайън Мей по телевизията. Иска да бъде като него. Получава и първата си класическа китара скоро след това, започва да свири и да пише музика, а вдъхновен отново от Мей си прави и китара.

Научава се да свири и на бас, и на пиано, и на барабани, но никога не се е учил да чете ноти.

На 11 години вече има и първата си училищна банда. Вече като гимназист се събира с повечето от останалите момчета от това, което по-късно ще качи и него, и тях на върха - Radiohead. Но първото им име е On A Friday - просто защото са можели да репетират само в петък.

Славата го застига с Radiohead в началото 90-те години на миналия век. Песента е Creep, написана заради несбъдната любов. После следват 9 албума с бандата, няколко солови проекта, The Smile, чийто втори албум се очаква, милиони продажби и място в Залата на славата на рокенрола.

Но Том Йорк всъщност никога не е искал да бъде певец. Това ще е вторият важен урок как да се научиш да бъдеш себе си, който получава. Като младеж съвсем за кратко посещава музикален педагог - колкото да научи как да ползва тялото си, за да извади най-доброто от гласа си, и да го опази.

Отнема му години - както сам казва, за да разбере, че не трябва да се опитва да пее като някой друг от любимите си музиканти. Когато е на 18 праща на местна радиостанция свои демо записи. Печели конкурс с тях, а отзивът е, че звучи като Нийл Йънг. Реакцията на самия Йорк: "А Кой е Нийл Йънг?"

Приликата е във високия глас, мек, на моменти наивен - неща, които Том преди това се е опитвал всякак да прикрие. Тогава решава: "Може би няма нужда да го крия". И се примирява, че ще бъде певец.

Заради високия си теноров тембър и големия диапазон октави той е не просто сред най-разпознаваемите гласове, а е в топ 100 на най-добрите певци в класацията на Billboard.

В годините често пъти Том Йорк и момчетата от Radiohead чуват, че музиката им е депресивна. Йорк не го разбира и до ден днешен. "За мен депресивната музика е просто гадна музика. Тя е като освежител за въздух - просто една малка гадна отрова във въздуха", казва той пред Rolling Stone.

Но текстовете, които пише, често са социални, понякога биографични. Тежка катастрофа, която той и приятелката му преживяват преди години, е в сърцето на няколко парчета на Radiohead. Йорк е чувствителен, признава, че светът го впечатлява и вълнува, често просто го наблюдава и това е част от творческия процес. Разбира, че за разлика от повечето хора, които нямат това време, успехът му дава нещо много ценно - да се оттеглиш и да наблюдаваш, но без да участваш.

Като млад работи за кратко в клиника за душевноболни. Сам е изпадал в състояния, в които има нужда от помощ. Просто в началото славата не му понася. Не я признава много и досега.

Сега казва най-често, че му е най-важно да е здрав. Вегетарианец е. Пази гласа си. Не вярва, че хората правят неща, за да бъдат обичани, а заради себе си. И прави точно това.

Йорк обаче не се пази от политически и социални послания - ангажира го опазването на околната среда, бунтува се срещу Брекзит, когато Великобритания решава да напусне Европейския съюз и е сред активистите, които искат тогава повторен референдум. През 2017 г. се появява на срещата на Г-8 заради кауза - да бъдат опростени дългове на най-бедните страни.

Но не вярва в крайности и това показва реакцията му, след като Radioheadса критикувани, че ще изнесат концерт в Израел от друга група музиканти, които подкрепят Палестина. Това се случва преди актуалната война в Газа.

"Музиката, изкуството и академичните среди са за пресичане на граници, а не за тяхното изграждане, за отворени умове, а не за затворени, за споделена човечност, диалог и свобода на изразяване", отвръща тогава Йорк на един от основателите на Pink Floyd - Роджър Уотърс.

А когато стане въпрос за критично мислене, обича да цитира друг от своите добри герои - Ноам Чомски, който завършва лекциите си така: "Не вярвайте на думите ми! Отидете и научете сами!"