Традиционният Вагнеров фестивал в Софийската национална опера започна на 13-и юни с поредната великолепна премиера на вагнерова опера. След “Рейнско злато“ /2010/, “Валкюра“ /2011/, “Зигфрид“ /2012/, “Залезът на боговете“ /2013/, “Тристан и Изолда“ /2015/, “Парсифал“/2017/ и “Летящият холандец“ /2022/, осмо заглавие беше инкрустирано със златни букви в репертоара на Националния ни оперен театър – “Лоенгрин“.
Вагнеровият фестивал започна традиционно с публика от цял свят и с поредни възторжени отзиви за красивите, верни на оригинала постановки на акад. Пламен Карталов и за оркестъра на Софийската опера, който израсна изключително много през годините по отношение на стилното и бляскаво изпълнение на вагнеровата музика. Вагнеровият фестивал започна с вълнуващи дебюти на български оперни певци, които продължават да се присъединяват към грандиозния вагнеров проект на акад. Пламен Карталов и Софийската опера.
Аз ще започна разказа си отзад-напред към откриването, но неслучайно тръгвайки от второто заглавие в програмата - тетралогията “Пръстенът на нибелунга“, която е сърцето на целия грандиозен проект. През 2010 г. той стартира с премиерата на “Рейнско злато“ – първата опера от “Пръстена“, в първата цялостна българска постановка на творбата, при това изцяло с български оперни певци. Както обича да казва акад. Карталов, важно е да се изгражда “българският национален оперен отбор“. Освен на сцената на Софийската опера, първата българска постановка на “Пръстена“ беше представена на различни европейски сцени и най-важното – в родината на композитора Германия, в прекрасния баварски град Фюсен, където също израсна цял фестивал. Миналата година заедно с вагнерианци от цял свят гледахме и втората българска постановка на “Пръстена“ – най-напред на летния Вагнеров фестивал в Софийската опера, а след това втората опера от тетралогията – “Валкюра“, беше представена с огромен успех и във фестивалния театър “Нойшванщайн“ във Фюсен. Снощи “Рейнско злато“ отново напълни с почитатели от цял свят залата на Националния ни оперен театър, а тази вечер оперната сага за борбата на доброто и злото в подземните владения на нибелунгите, сред земните хора и в небесните владения на боговете продължава с “Валкюра“. Както казах, отново срещнах вагнерианци от цял свят, които идват за първи път в България, специално за “Пръстена“, и които си тръгват от залата щастливи, че някъде по света, а именно в България, все още може да се гледа красива постановка, вярна на авторовите идеи.
“О, много ми хареса! Наистина се насладих на спектакъла! В днешно време, когато има толкова много екстремен режи театър и на сцената се показват неща, толкова отдалечени от написаното от Вагнер, преживяване като тазвечершното е изключително освежаващо! Художественото осветление и мултимедията бяха много добре решени. Всички певци бяха много добри! За първи път сме в София и тук наистина ни харесва!“ казаха гости от Шефилд, Великобритания, които са членове на вагнеровите общества в Шотландия и в Манчестър. Те изразиха голямо удовлетворение от постановката, и то, за разлика от новото “Рейнско злато“ на прочутия режисьор Бари Коски, което гледахме в началото на тазгодишния кино сезон на “Ковънт Гардън“ – те в кино салон във Великобритания, а аз – тук.
Следващият ми събеседник се оказа музикален критик от Ню Йорк. “О, да, спектакълът, много ми хареса! И скоро ще напиша отзиви за две американски издания: The Italian Tribune и “Вагнериано“ . Постановката е много интересна. Харесаха ми певците – някои повече, други по-малко. Най-много ми хареса Вотан! Ще гледам цялата тетралогия “Пръстенът на нибелунга“. Това е най-зрелищното платно в целия оперен репертоар и е най-големият тест за всяка оперна компания. Много се радвам, че България има своя Пръстен и смятам, че Софийската опера е свършила чудесна работа!“
На мен също най-много ми хареса Вотан. Това беше завладяващият дебют на баритона Веселин Михайлов в ролята на върховния бог. Мога да кажа само суперлативи за него: великолепна осанка, сценично присъствие и великолепно вокално изпълнение. Веселин Михайлов притежаваше и мощта на гласа, и отличното произношение, и красивото фразиране. Мога да изразя само възхищение и огромна радост, че след Мартин Цонев имаме нов величествен български Вотан в националния ни оперен отбор.
Още един дебют – на американския диригент Евън-Алексис Крист в цялата тетралогия “Пръстенът на нибелунга“, ще продължава да следи публиката на Вагнеровия фестивал в Софийската опера. Сега е време да се върна към откриването на форума – на 13-и юни, с премиерата на операта “Лоенгрин“ под диригентството на германския маестро Константин Тринкс.
Истинска фестивална атмосфера се усещаше още при влизането в театъра – с червените килими, посрещането с фанфари и няколко минути разговори на вагнерианци от цял свят на чаша с шампанско. Гледахме още една красива вагнерова постановка на акад. Пламен Карталов, за която режисьорът е изучавал задълбочено и се е придържал към всяко изискване на автора, в която всяко духовно послание е внимателно премислено и убедително изведено на сцената. Маестрото е работил в екип с художниците на сценографията Ханс Кудлих, Свен Йонке и Гудрун Гайблингер. Автор на костюмите е дизайнерът Марио Диче, чийто стил вече познаваме от премиерата на операта Медея от Керубини. Художественото осветление е дело на Зак Блейн, лазерните ефекти – на Микаел Золингер.
“Лоенгрин“ има славата на най-висша изява на немския романтичен дух в оперната литература. Кой е Лоенгрин? Както се разбира в края на творбата, това е синът на Парсифал – единият от рицарите на Кръглата маса в двора на Крал Артур, пазител на Светия Граал. Затова прекрасна режисьорска идея е връзката, която се прави по време на оркестровото въведение, с най-красивата сцена в българската постановка на “Парсифал“. Тук отново ще повторя, че смятам “Парсифал“, освен за най-дълбоката мистична творба на Вагнер, също така и за най-съкровената режисьорска творба на акад. Пламен Карталов.
Освен с красивата постановка – чудесно съчетание на съвременност и класика в една оперна продукция, премиерата на “Лоенгрин“ ще се помни дълго с два великолепни дебюта на български певци във вагнерови роли – на баритона Венцеслав Анастасов като брабантския граф Фридрих фон Телрамунд и на сопрана Габриела Георгиева като неговата жена Ортруд. Те пресъздадоха толкова силно и завладяващо силите на злото, че групата на предаването “Каста дива“ в социалната мрежа фейсбук е пълна с признания за изключителното им въздействие. Журналистът Христо Николов е написал: “Като се прибирах вечерта, имах чувството, че ще ми изскочат отнякъде и ще впият поглед в мен“. Венцеслав Анастасов разкри мощен вагнеров глас с тъмен металически блясък, а Габриела Георгиева несъмнено е на върха на своята певческа и артистична кариера. Неслучайно международната публика заля сцената с най-огромните вълни финални аплодисменти при техните поклони.
Вече познати членове на националния оперен отбор във вагнеровия репертоар, и останалите певци осъществиха дебюти в нови вагнерови роли. В навечерието на юбилея си баритона Бисер Георгиев прибави ролята на германския крал Хайнрих Птицелов. Сопранът Цветана Бандаловска в ролята на Елза фон Брабант и тенорът Костадин Андреев в заглавната роля представиха силите на доброто и отправиха посланието, че Бог, който е любов и светлина, винаги е верен на хората, но човекът се изкушава от злото, греши и така неволно избира не любовта, а смъртта. Баритонът Атанас Младенов в по-малката роля на Кралския вестител ще запомним отново със стилно пеене и благородна осанка.
В постановката на акад. Пламен Карталов на операта “Лоенгрин“ Хорът също е основно действащо лице. Към хора на Софийската опера в тази продукция се присъедини и Мъжкият хор на Българското национално радио. “Това със сигурност е голямо признание и висока чест! Както виждаме сега на премиерата, нашият хор стои съвсем достойно на сцената и се справя много добре“каза директорът на “Музикалната продукция и състави“ на Радиото Марио Ангелов. “Много съм горд, че БНР прие поканата да се включи с Мъжкия си хор в тази голяма продукция на “Лоенгрин“! Те показаха една голяма отговорност, професионализъм и мисля, че това ще продължава и в бъдеще!“ каза директорът на Софийската опера и режисьор на спектакъла акад. Пламен Карталов.
В звуковия файл чуйте впечатленията на голямата българска режисьорка със световна кариера Вера Немирова, както и на италианския критик Андреа Мерли.
Вагнеровият фестивал в Софийската национална опера продължава с третата и четвъртата опери от тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ – “Зигфрид“ /на 18-и юни/ и “Залезът на боговете“ /на 20-и юни/. Форумът ще завърши отново с “Лоенгрин“ /на 23-и юни/, когато на диригентския пулт ще бъде маестро Евън Алексис Крист, а към българските оперни певци ще се присъединят новозеландският тенор Саймън О’Нийл в ролята на Лоенгрин и австрийският баритон Томас Вайнхапел в ролята на Фридрих фон Телрамунд.