"Видях се в 4 огледала след анализа на първата ми книга от Михаил Неделчев. Митко Новков представи сега втората. Вяра, надежда, благодарност, надежда, обичана, мечта, сънища, деца, смърт. Пиша, защото мълча. Това са едни по-дълги или по-къси стихотворения.

Започнах с литературата и после избягах в изповедността на театъра. Необходимостта да изразиш себе си. Писането винаги е част от работата ми досега. Човек се върти в един кръг. Дори и сюжетите на Чехов са сходни. Темите намират различно измерение във времето. Аз - какво съм? Къде е приятелството, обичта? Къде са стъпките в изкуството, които не искаш да повтаряш?

Истината на написаните думи са по-живи във времето от театралните мисли. Нищо, че постановката ми "Секс, наркотици и рокендрол" се играе 33 години. Ходя вече само на честванията им. Всеки един режисьор, както и поетът, има амплоа, не може да пише за всичко. Неизреченото в театъра се събира в книга."