"На Алеко Константинов може да съперничи единствено славата на неговия злополучен герой. Няма български писател с такова огромно присъствие в българската култура, с такова влияние върху самосъзнанието и самооценката на българина, върху самочувствието на интелигенцията ни, играл толкова успешна роля не в областта на виртуално-литературното, а в реалната сфера на живота. Сякаш без Алеко Константинов България и българинът щяха да бъдат различни." 

Това са думи от предговора на Иво Милев, автор на книгата "Алеко Константинов. DAS WUNDERKIND". 

Като вундеркинд го определя Константин Иречек, но отношението към писателя е противоречиво, дори и след смъртта му. 

В тази биография на Алеко, в която подробно се проследява и изследва жизненият му и творчески път, Иво Милев се спира и на този феномен.

Да припомним думите на Илия Бешков: "Той трябваше да бъде убит, защото без смърт няма възкресение. И пак бихме го убили! Мъртвият Алеко е по-необходим от живия."