32-рото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" среща публиката си с моноспектакъла на Светлана Янчева "О, щастливи дни" по Бекет. Тази вечер, 5 юни, актрисата ще го изиграе два пъти за зрителите във Варна – от 18.00 и от 20.30 часа на сцената на Драматичен театър "Стоян Бъчваров". В спектакъла с режисьор Маргарита Младенова се разказва за затъналата до кръста в земята Уини, която макар и почти неподвижна и неумолимо потъваща надолу, не губи възторга си от най-дребните неща и си спомня за щастливите дни.
"Уини е поставена в някаква изключителна ситуация, гранична, общо взето в контекста на смъртта. Интересното е вече тръгнала по този път, тя как приема живота, как се отнася, какво е отношението ѝ към света, накъде пътува мисълта ѝ. Цялото това ограничение при нея – заровена до кръста в земята, после полека-лека тази земя я поглъща - тя нито за секунда, дори в моментите, в които изпада, потъва в някакво отчаяние, не позволява това отчаяние действително да ѝ се случи. Веднага излиза и се хваща за нещо. Има една много хубава реплика, в която казва: "Нямаш ли чувството, че нещо те засмуква нагоре, не ти ли се налага понякога да се държиш здраво за нещо?". Някакво достойно пътуване, с пълното съзнание за това, без да пропада – напротив, тя непрекъснато се издига нагоре", разказва актрисата за своя персонаж.
Край Уини е и нечленоразделно говорещият Уили, изигран от Рашко Младенов.
"Дали е Уили, дали е Бог – винаги има нещо, с което ти говориш и към което отправяш молитвите си", обяснява Светлана Янчева.
Бекетовата Уини, на която тя вдъхва душа, се е превърнала в един от иконичните образи за театъра на абсурда и на неговия възглед за човешкото съществуване. За тази си роля Светлана Янчева получава през 2023 година наградите "Икар" и "Аскеер" за водеща женска роля, както и наградата в същата категория от Фестивала на малките театрални форми във Враца.
"Аз не гледам на Уини като на някакъв персонаж, просто някакъв образ, който трябва да изградя, с някакъв специфичен характер. По-скоро гледам на това същество като на някаква душа, която витае някъде, и се чувствам като проводник и на самия текст, и на това, което е заложил Бекет в него. Мисля, че границата между актриса и персонаж се размива и така трябва да бъде. Този текст е нещо, което ти трябва да направиш като лично твое преживяване. То идва от теб, от актьора. Няма как той да не бъде вътре с неговата душа, неговата идея за това какъв трябва да бъде света, с неговото отношение въобще към света", казва още Янчева.
За нея този текст е изключителен, макар и тежък. Актрисата е на мнение, че "човек трябва да се радва непрекъснато, че е жив и точно той е на този свят… Той трябва да знае, че не е застрахован за нищо и всеки един миг, всеки един момент му е подарък". Тъкмо това ни казва и Уини от сцената.
А Светлана Янчева допълва:
"Може би трябва по-леко да стъпваме на тази земя и малко над нея. Някак си да се оставяме на тази река, без агресивна съпротива. Да оставяме нещата просто да се случват и да правим това, което можем да правим, без да очакваме някакъв резултат. Правиш нещо толкова – колкото можеш, с всички сили, и тогава нещата имат по-голяма вероятност да ти се случат."
