До последния си дъх, макар страдащ от болестта, той успя да довърши лебедовата си песен - "Вишнева градина" от Антон Павлович Чехов в Народния театър "Иван Вазов". Премиерата на забележителната постановка бе на 31 октомври т.г. А другите части от трилогията на Азарян по Чехов - "Чайка" в Театър "Българска армия" и "Три сестри" в Младежкия театър "Н. Бинев", продължават да се играят - съответно вече трети и втори сезон. Довечера „Три сестри“ ще оживее отново на сцената на Младежкия, а учениците на Крикор Азарян ще почетат паметта му.
Чехов бе любимият драматург на Азарян, той откриваше в него непреходните мъдрости на живота. „Великият Чехов ни е особено нужен днес – каза Крикор Азарян в последното си интервю за българската преса, което той даде за в. „Класа“ преди месец. - Чехов разглежда нещата с очите на лекар, който прави епикриза на обществото. А тази епикриза ни е твърде необходима и днес. Чехов прави нещата предизвикателни - тревожат ни, карат ни да мислим, сами да търсим отговора. Какво по-хубаво от това да накараш хората да мислят и да оценяват сами поведението си.“
Крикор Азарян е роден в Пловдив на 14 март 1934 г. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) през 1966 г., специализира в Москва и Ленинград.
Работил е най-дълго във Военния театър, а също - в Народния, Сатиричния, Театър "София", Пловдив, в театри в Москва, Битоля, Варшава и др.
Незабравими в историята на българския театър освен постановките му по Чехов, остават спектаклите "Януари" и "Опит за летене" от Йордан Радичков, "Дванайсета нощ" и "Крал Лир" от Шекспир, "Дневникът на един луд" от Гогол, "Уестсайдска история" от Лоуръндс и Леман, "Петрол", "Автостоп" и "Кълбовидна мълния" от Иван Радоев, "От земята до небето" от Никола Русев, "Дело" от Сухово-Кобилин, "Последен запис" от Бекет, "Самоубиецът" от Н. Ердман, "Хенрих IV" от Пирандело, "Буре барут" от Д. Дуковски, ""Белградска трилогия" от Б. Среблянович, "Бая си на бълхите" и "Продавате ли демони?" от Боян Папазов, "Трамвай Желание" от Т. Уилямс, "Пътеки" от Николай Хайтов и мн. други.
Носител е на наградата за режисура на Съюза на артистите в България през 2004 г. Режисьор е и на игралния филм "Всички и никой" (1978) по Йордан Радичков. Получава почетен “Аскеер” и орден за вярна служба на театъра.
Ученици на професор Азарян са звезди на театъра като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Петър (Чочо) Попйорданов, Валентин Танев, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Галин Стоев, Койна Русева, Стефка Янорова, Лилия Абаджиева. Негови асистенти в Театралната академия са били Тодор Колев и Иван Добчев.
Проф. Крикор Азарян се готвеше за нова премиера - „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс в Театър „Българска армия“. Имаше намерение спектакълът да е готов през март 2010-а, в навечерието на неговия рожден ден. Вече бе направил разпределение на ролите, а актьорите очакваха с нетърпение срещата с него. Звъняха във Военна болница, за да поговорят с любимия професор и режисьор, да му вдъхнат надежда за „Стъклената менажерия“. Тази постановка проф. Крикор Азарян ще направи на небето.
Съболезнования до семейството на Крикор Азарян изпратиха министърът на културата Вежди Рашидов, Театър "Българска армия" и фондация "Аскеер", близки, колеги, ученици и приятели.
Поклонението пред тленните останки на легендарния режисьор е на 17 декември, от 11.00 часа в Театър „Българска армия“. В театъра нарочно решили да се простят с колоса в четвъртък, деня на неговите премиери.
Милен Миланов, председател на фондация „Аскеер“: Театърът без него е по-малко мъдърТака се случи в живота ни, че всички трудни моменти сме ги преживявали заедно. Непринудена, особена близост ни свързваше не само на професионални основа. Затова в личен план аз загубих много скъп човек. И тази празнота ме завладя веднага, след като Валя, съпругата му, ми се обади късно вечерта, за да каже, че е починал. Издъхнал е в съня си, спокоен, без да усети нищо. Така умират големите майстори на духовността.
А театърът загуби своя мъдрец, своя голям естет. Без Крикор Азарян българският театър ще бъде по-малко мъдър, по-малко весел. Коко бе голям майстор на детайла, той усещаше нещата по неповторим, уникален начин.
Коко бе пристрастен към идеята на фондация „Аскеер“, която създадохме заедно. Подкрепяше ни във всичко, вярваше, че точно наградата „Аскеер“ е най-добрият стимул за днешния актьор. А Театър „Българска армия“ бе мястото, където се чувстваше като удома си. Готвеше се да постави при нас „Стъклената менажерия“. Не успя. Лебедовата му песен си остава трилогията по Чехов.
