В края на XIX век се извършва революция в разказването на истории, която, макар и в началото критикувана като не-изкуство, като по-скоро технологична, отколкото естетическа и образователна, бързо набира сили и още в първата половина на следващото столетие доказва себе си като изкуството на бъдещето. Киното не просто обединява всички изкуства в себе си, то има невероятна сугестивна мощ или казано иначе, успява да предава информация и да предизвиква емоционална и интелектуална реакция с неподозирана лекота. Именно поради тази причина киноклубовете и часовете по кинокултура са толкова важни като метод за преподаване не само в университетите или специализираните учебни заведения, но и в началното, основното и гимназиалното образование. Такова е убеждението на създателите на „Киноклуб София“. Това е проект, зад който стои най-голямата платформа за късометражно кино в България „Кинематограф“.

Гледането на филми и дискутирането върху тях навлизат все по-устойчиво в образованието през последните две десетилетия. Макар този метод на преподаване да е най-развит в САЩ, Обединеното кралство и скандинавските държави, където той вече става обект на национални стратегии и интегрална част от образователния процес, все повече други държави отварят врати за налагането му. В учебната програма се предвижда специален хорариум за развиване на умения за разбиране на киноезика и създаване на визуален разказ. Разбира се, не без определена съпротива от по-консервативната част от учителите и педагозите, кинообразованието вече е неотделима част от учебния процес.

фотография „Кинематограф“

Гледането на филми позволява да се разглеждат важни за съзряването и личностното израстване теми, които иначе са труднодостъпни за голяма част от учениците. Естествено филмите не могат и не трябва да заменят книгите, но съвременният човек живее в информационна и културна среда, която е все по-потопена във визуалното. Днешните деца и младежи гледат изключително много филми, сериали и най-разнообразни визуални форми и тази тенденция нараства. Ние гледаме и ще гледаме все повече кино. Всъщност това не е толкова тревожно, колкото може би звучи за защитниците на писаното слово. Това са две различни медии, които се допълват, две различни среди за предаване на информация, за изразяване на идеи и чувства, но и за формиране на личности. Литературата и киното са две изкуства, които могат много добре да работят заедно. Няма нужда да доказваме, че киното провокира творческото и критическото мислене у зрителя, би трябвало вече да осъзнаваме този факт. Но за да може да бъде разбран един стойностен филм, е нужно да се създаде необходимият понятиен апарат, да се създаде необходимата кинокултура, по същия начин, по който се формират те в литературата и другите изкуства в училище. Имаме часове по музика, изобразително изкуство и литература, а защо нямаме по кинознание?

фотография „Кинематограф“

Предимството на киното в образованието е в непосредствеността на неговото възприятие, в способността му да създава моментална емоционална връзка дори у неподготвения зрител. А както смятат създателите на „Киноклуб София“, още по-подходящо за целта е късометражното кино. Неговата сила се крие в способността му да представя концентрирано и ясно своите теми, така че за кратко време да запознае учениците с дадена идея, и то в относително сериозна дълбочина. Така социално ангажираните сюжети биха могли да насочат вниманието на учениците, което в днешно време е в сериозен дефицит, към съществени и актуални глобални, локални, а защо не и екзистенциални теми и въпроси.

„Киноклуб София“ стартира през 2023 г. с подкрепата на Столичната община и обхваща десетки софийски училища, а към днешна дата училищата, в които се е провел, са над 35. Надеждата на „Кинематограф“ е в съвсем скоро време инициативата да излезе извън пределите на София и да стане част от образователния процес в редица други градове. Основната цел и мисия на киноклубовете е участващите да бъдат въведени в образователния аспект на киното, да се изгради нужната сетивност и понятиен апарат за упражняване на критическо мислене, както и да се засегнат актуални теми и проблематика, които да дадат възможност на бъдещите студенти да се ориентират по-добре в предстоящото им съзряване като възрастни хора и граждани в информационно пренаситения съвременен свят.

Тази дейност не е нова за „Кинематограф“. От 2015 г. до днес редакторският екип е организирал над 30 киноклуба в Априловската гимназия, 9-а Френска гимназия, ЮЗУ, ПГ Христо Ботев – Дупница, 18 СУ и др. Повече за проекта „Киноклуб София“ и образователните инициативи на „Кинематограф“ можете да научите на http://kinoclub.bg.

Проектът се осъществява с подкрепата на Столична община.

Иван Врамин