Палеографията е приложна наука, която изучава стари ръкописи. Улавя онези тънки моменти от мрачната средновековна атмосфера, в които кописти на светлината на свещ са преписвали старите текстове, за да множат знанията, вярата и да положат основата в красотата на писаното слово. 

Много старание и култивирани умения са отличавали тези преписвачи на книги, правейки ги съавтори на всеки един уникален сборник. Те са превръщали средновековната книга в произведение на изкуството без аналог за своето време. Цялата им отдаденост на това богоугодно дело издига самите текстове на ново ниво, а книгата превръща в безценна валута.  

За съжаление много от писаните текстове от 9 до 11 век не са се запазили до нашето време и имената на преписвачите са отдавна изгубени, но пък делото им е продължено и това е дало възможност за появата на нови текстове, писани със същото майсторство по-късно в Средновековието.

По темата в "Нощен Хоризонт" разказва проф. д-р Елисавета Мусакова от Отдела за ръкописи и старопечатни книги в Националната библиотека "Свети Свети Кирил и Методий". Тя е с много висока експертиза в областта на средновековната ръкописна книга.

На празника на буквите разказваме още за тези автори на средновековните книги с фокус върху делото на някои от тях, създавали ръкописни книги в 14 век.

В рамките на това изследване на процеса на създаване на средновековните ръкописни книги е проучена работата на осем български и осем сръбски кописти, оставили имената си в книгите. 

Част от проекта е и изложба в градинката пред Кристал в столицата, която можете да видите до 27 май. Проектът и изложбата се реализират с финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" и в сътрудничество с община София.

"Южнославянски кописти и скриптории от 14 век" -  така е озглавен международен изследователски проект, осъществен от учени от Кирило-Методиевския научен център при БАН в сътрудничество с Института по математика и информатика при БАН. В проекта участват дванайсет учени от България, Сърбия и Италия.