Обръщам се към всички вас с гореща молба: не ни правете атеисти! Не ни правете анархисти! Защото колкото по-упорито настоявате, че вие сте Църквата, толкова по-чудовищна ще бъде вашата църква.
Трите статии, които (в последните три месеца) написах за изборите в Сливен, по-наблюдателният читател ще асоциира с триптиха на Василий Верешчагин „На Шипка всичко е спокойно“. Защото първата трябваше да е алюзия за добре екипирания войник, който въпреки снежната буря стои на поста си; втората да е за предвкусването на бялата смърт, а третата… третата трябваше да е за снега, затрупал всичко. Ето защо е сигурно, че утре (или вдругиден) Варненският владика – също като генерал Радецки – ще докладва, че в Сливен всичко е спокойно. Още повече че войната на Пловдивския владика вече е спечелена. Категорично и безусловно! Пък и щом войникът лежи мъртъв под снега, явно, че пушката му няма да гръмне и че революция няма да има. А и нали победителите не ги съдят… И никой няма да разбере, че парите за провизии и за зимни шинели генералът ги е проиграл на хазарт. Ще се знае, че той е герой, който (сам-самичък) е победил двайсет и шест хилядната армия на Вейсел паша. Историята ще запомни Фьодор Радецки като велик пълководец. Почти гръмовержец. Ще му връчи георгиевски и владимировски кръст.
Арсений Знеполски, първи викарен епископ на Пловдивския митрополит Николай, е най-вероятният следващ митрополит на Сливенската епархия, снимка © Димитър Марков, „Капитал“
А така също златна шпага с инкрустирани диаманти. Ще го направи почетен доктор на Николаевската военна академия. Ще го направи почетен гражданин на Санкт Петербург, дори член на Държавния съвет, но… кой знае защо Лев Николаевич Толстой винаги ще си го представя като граф Алексей Каренин. Дори ще напише[1] книга за това. Същата метафора (или притча) ще се появи и при Достоевски[2]. Само че там Фьодор Радецки ще бъде не съпруг, а баща. Ще бъде Фьодор Карамазов и всеки ще иска да го убие[3]. Ето защо – убеден съм в това – победата на митрополит Николай ще остави лош послевкус. След избора на новия Сливенски митрополит ще се появят хора, които ще вярват повече на БДЖ, отколкото на БПЦ. Ще се появи толкова много атеизъм, колкото никога не е имало в българската история. Защото както Анна Каренина няма сили да обича граф Каренин, така – многоуважеми архиереи – и на нас ще ни става все по-трудно да ви вярваме и да ви обичаме. И съответно потребността да ви изневерим, ще бъде все по-неистова.
Обръщам се с тези думи не само към Варненския и към Пловдивския владика. Обръщам се и към говорителя на Св. синод – Старозагорския митрополит Киприан, и към рекламното лице на църквата – Западноевропейския митрополит Антоний. Обръщам се към всички вас с гореща молба: не ни правете атеисти! Не ни правете анархисти! Защото колкото по-упорито настоявате, че вие сте Църквата, толкова по-чудовищна ще бъде вашата църква. Вярно, че думите „чудно“ и „чудовищно“ са от един и същи корен, но не смесвайте значенията им и не се правете на богове. Не си играйте на „Междузвездни войни“ и не влизайте в ролята на Дарт Вейдър. Устрашете се – поне малко – от „дълбоката“ църква, която създадохте и не забравяйте, че „дълбоката“ държава и „дълбоката“ църква са реалност, зад която стоят едни и същи хора, дърпащи едни и същи конци. Не влизайте в колаборация с тях. Защото след прилива, издигнал ви на върха на хранителната верига, ще последва и отлив. Вероятно тогава ще проумеете, че сте играли в друга игра, ще проумеете колко пошло е било всичко, ще проумеете, че сте били не играчи, а играчки… но какво от това?!
[1] Преди Толстой да напише „Анна Каренина“, ген. Радецки се прочува с покоряването на Кавказ (сюжет, към който Толстой ще върне към края на живота си с „Хаджи Мурат“).
[2] Достоевски и ген. Радецки се познават още от детските си години (от 1834 г.), или от времето, когато са съученици в Главното инженерно училище.
[3] Интересна подробност е, че докато пише „Братя Карамазови“, Достоевски започва преписка с ген. Радецки, в която му припомня откъде се познават и настойчиво търси повод за срещи и разговори.
Христо Попов