„Случаят Джем“, нов живот

„Случаят Джем“, нов живот
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    17.05.2024
  • Сподели:

В края на април в София бяха представени новите издания на „Случаят Джем“ от Вера Мутафчиева на български и на английски език („Жанет 45“, „Sandorf Passage“). Участие взеха преводачката на романа на английски език Анджела Родел, проф. Мари Врина-Николов, доц. д-р Бойков Пенчев и българският издател Манол Пейков

 

 

 

Бойко Пенчев: За мен книгата „Случаят Джем“ е едно от най-важните заглавия в българската литература. Появила се през 1967 г., книгата е вече на 57 години, горе-долу колкото моите. Безспорно това е едно от много важните събития в българската литература през онова толкова продуктивно десетилетие. Тогава Вера Мутафчиева от османист дебютира в романистиката и е трябвало да се бори за място под слънцето сред една наистина много силна генерация от автори. И тя действително намира своя собствен глас и успява да размести по един неподражаем начин тежките пластове на българската проза. Много е писано за т.нар. деепизация на литературата през 60-те. Става дума за усъмняването в уж обективния третоличен разказвач, носител на голямата историческа истина, онзи разказвач, който знае всичко, знае какво героите мислят… Такава е литературата на 50-те години. 60-те ни предлагат едно откритие, което и досега, мисля, има своята значимост, откритието, че истината е по-скоро  мозайка от различни гледни точки. Точно това конструкцията на „Случаят Джем“ демонстрира по един блестящ начин. Книгата е организирана като сбор от своеобразните показания на онези, които са имали досег с този претендент за престола на султаните. Тук нямаме онзи свръхкомпетентен разказвач, който освен всичко друго, е носител и на истината от последна инстанция. Тук имаме едно изясняване на случая, на човека, на героя, на неговата трагедия през призмата на десетина или петнадесет души, всеки от които по различен начин, от различен ъгъл е свързан, имал е досег с него. В този смисъл книгата е образцова за налагането на една либерална гледна точка към историята и мястото на човека в нея, поглед, който се отказва от претенциите за обективна историческа истина.

Любопитно ми е как книгата ще бъде четена днес, тъй като, от една страна, тя е продукт на един свободен ум, един интелектуалец като Вера Мутафчиева, който не може да търпи митове и клишета, не може да търпи евтините противопоставяния, не може да търпи догмите на националната идеология. Това, с което книгата е много важна и страшно актуална днес, е нейната доста ясно изразена позиция спрямо греховете на – ще си позволя този путинизъм – колективния Запад. От една страна, книгата може да бъде четена като апотеоз на свободната либерална мисъл, от друга страна, в нея действително има едно тежко обвинение срещу Западна Европа от това време, в края на XV век, която буквално заради своята алчност и тънки сметки пропилява историческия шанс да бъде изтикана Османската империя още тогава обратно в Азия. Бил съм свидетел как самата Вера Мутафчиева разкрива кой е скритият подтик за тази нейна позиция, а именно разочарованието от събитията в Унгария през 1956 г., онази ненамеса на Запада, който подхранва надеждите на Унгария да се бори с комунизма, но в един момент се дръпва назад и Унгарското въстание, както знаете, е смазано. Същото нещо имаме през XV век, след това през 1956 г., чудя се дали това не се случва и сега с доста колебливия отговор на Запада спрямо агресията на Русия в Украйна. За мен Джем е образът на интелектуалецът и въпросът, който се поставя в книгата, е позволено ли е на интелектуалеца да се изправи срещу собствената си общност, воден от една справедлива кауза, и да отиде при врага. Това е много труден въпрос, който ми се струва, че не е случаен, той занимава Вера Мутафчиева и в други нейни романи. Мисля, че Вера Мутафчиева изследва трагичните граници на интелектуалеца и неговата свобода. И точно това прави този роман отново актуален дори и 57 години след неговото издаване.

 

 

Манол Пейков: Искам да кажа няколко думи за съживяването на тази книга и за интереса към нея. То започна доста неочаквано за мен преди няколко години, когато хърватският издател и мой близък приятел Иван Сршен ми се обади и каза, че иска да издаде две книги на Вера Мутафчиева – „Случаят Джем“ и „Алкивиад Велики“. Той успя да издаде тези книги и те предизвикаха доста сериозен интерес в Хърватия. Имаше и една много дълга статия от Миленко Йергович, един от големите съвременни критици. И се случи така, че същият този Иван Сршен преди около три години стартира съвместно със свой американски приятел малко американско издателство на територията на щата Мейн. Идеята им беше да издават по около 4–5 до 8 книги годишно, основно от източноевропейски автори. Една от книгите, които решиха да издадат, беше именно „Случаят Джем“. Така книгата излезе в началото на тази година, през януари, на английски и предизвика много сериозен и неочакван за издателите интерес на американския пазар. Първоначалният тираж се продаде за два месеца, което за такова малко издателство е много сериозен успех, и те вече са на втори тираж. Иван ми се обади наскоро и каза полушеговито: „Ние тръгнахме с идеята да издаваме хърватски автори, а се оказа, че най успешният ни автор до момента е български“. За това, разбира се, заслуга има и Анджела Родел, която направи този абсолютно титаничен превод.

Анджела Родел: Аз стигнах до тази книга по доста необичаен начин. През 2005–2006 г., в ранните зори на моята кариера като преводач, помолих мъжа си да ми препоръча някои класически български книги, защото исках да съм по-запозната с канона. Той помисли няколко секунди и каза: „Случаят Джем“. Намерих книгата и започнах да чета, казах си: а, това е нещо различно, това не е обичайният исторически роман, впечатли ме този разчупен поглед пред съда на историята, книгата веднага ме заинтригува и остана в главата ми като много интересна творба, но бърза разбрах, макар да бях все още млада и наивна преводачка, че ще е много трудно да се продаде на пазара. По принцип на английския пазар търсят съвременни писатели…

 

 

 

 

 

Минаха години, в един момент получих мейл от сътрудника на Иван Сршен, който ме питаше дали познавам книгата „Случаят Джем“. Казах, че я познавам, той ме попита искам ли да я превода и аз веднага казах, че искам. И преведох тази книга. Не знаех как ще реагират читателите, но мисля, че книгата е наистина много актуална, не само с авангардния си стил, но също и затова, че поставя въпроса за Изтока и Запада, както и въпроса на кого принадлежи Източна Европа – на Запада или на Изтока. Всички тези въпроси явно предизвикаха у англоезичния читател интерес. Навсякъде в САЩ, където представяхме книгата, имаше студенти, млади хора, читатели, които нямат нищо общо с България, но които бяха чели рецензиите за книгата и се интересуваха от нея, защото тематиката ѝ е много актуална, макар да са минали 60 години от написването ѝ.

Мари Врина-Николов: Човек трудно може да се подготви да говори за тази книга, защото тя е толкова многопластова. Не си спомням точно кога я прочетох за първи път, вероятно се познавахме вече с Вера Мутфчиева, а с нея се запознахме през 1985 г. Спомням си много добре възторга, който изпитах, когато прочетох книгата, той беше провокиран и от езиците, не казвам езика на книгата, защото всеки персонаж си има свой много ярък език, подход, който го има също и в „Аз, Анна Комнина“. С Вера се запознахме през 1985 г., това беше, разбира се, времето на „възродителния“ процес, спомням си ясно мрачната картина от онова време. Спомням си, че по това време бях написала статия за турцизмите в българския език, но ми казаха, че думата турцизъм е забранена, така че трябваше да се говори за ориентализми, така и излезе статията. Та аз изпитах възторг, когато прочетох книгата, но веднага след това и огромно съжаление, тъй като, когато една книга така ни плени, идва почти еротичното желание да е преведем, защото в превода има еротика. Обаче знаех, че тя се превежда в момента или беше преведена вече, не си спомням, с друга заглавие – „Странстващият принц“. Така че за огромно съжаление не можех да преведа тази книга, тя вече беше преведена. След това Вера Мутафчиева ми предложи да преведа „Аз, Анна Комнина“. Вчера, като препрочитах „Случаят Джем“, си дадох сметка, че „Аз, Анна Комнина“ е много женска книга, тя е разказана от жена за жени. Докато в тази книга има само две жени. Така че тези две книги имат доста общо, но заедно с това са и много различни. За мен в „Случаят Джем“ историята е превърната в персонаж.

 

 

 

Портал Култура

Станете почитател на Класа