В началото на април т.г. Портал Култура публикува част от Дневниците на немския политик и юрист Фридрих Келнер (1970), активен участник в политическата съпротива срещу идването на власт на Хитлер и поддръжниците му[1].
През Втората световна война Келнер пише дневници, в които описва престъпленията на нацистите. Записките му, озаглавени „Моята съпротива“, са започнати на 1 септември 1939 г., деня на немското нахлуване в Полша. В дневниците си Келнер рядко пише конкретно за себе си, той се съсредоточава върху политиката и пропагандата на нацистите.
Във въпросното четиво откриваме следните редове:
1 януари 1944 г.
От обръщението на фюрера към германския народ: „Годината 1944-та ще постави сериозни изпитания към всички германци. Гигантската битка наближава критичната си точка. Няма съмнение, че ще преодолеем кризата. В нашата молитва, отправена към Господ Бог, ние няма да искаме от него победа като дар. Ще го помолим да я обмисли внимателно, като вземе предвид нашата смелост и нашия кураж, нашата работливост и нашата готовност за саможертва. Той знае целта на нашата борба. Това е запазването на германския народ, създаден от самия него… Наш дълг е да не изглеждаме твърде несериозни пред него. Тогава ще чуем милостивата му присъда, която звучи като „победа“ и значи живот!“
Четейки тези думи на Хитлер, отбелязани от Келнер, наум ми идват онези слова на Спасителя, които звучат като предупреждение към всички нас: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! Ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен“ (Мат.7: 21).
Ето какво означава да подмениш действителността с пропаганда.
Не знам дали Хитлер е взел наготово тези думи от своя министър на пропагандата Гьобелс (нека отбележим колко трагична е съдбата на членовете на семейството му[2]), или просто е бил повлиян от неговия стил. Осъзнавам обаче, че тези думи са типичен пример за нещо фалшиво и подвеждащо, облечено в красивата форма на изключителността.
Какъв бог е този, се питам, в който вярва фюрерът и на когото призовава да се молят неговите съграждани? Нима това е християнският Бог на любовта, „Който толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан. 3:16)? Какъв друг би могъл да бъде богът на Хитлер освен псевдобог, един своеобразен Марс, бог на войната.
Ще го помолим да я [победата] обмисли внимателно, твърди Хитлер. Вождът на нацистите ангажира провидението да обмисли как да направи така, че нему и на народа му да бъде дадено най-доброто. Тези слова звучат стряскащо и днес. Защото всеки народ или пък човек, който мечтае и счита себе си за най-добър, най-извисен, най-правдив, и смята, че Бог трябва да му даде най-доброто, да изсипе над него благодатта Си, ала не така, както над всички останали, а в пълнота, е изпаднал в прелест и лъжа.
В един от киношедьоврите си – „Зимна светлина“ – режисьорът Бергман ни разказва за драмата в живота на един пастор. Тук има едни думи на главния герой, които поразяват с откровеността си: „Вярвах в свой, неподходящ образ на Бога, Който обича хората, но мен най-вече“. Това „мен най-вече“ е сигнал за всяка претенция за изключителност.
Бог се противи на гордото фарисейство, което пъчи гърди и счита себе си за еталон на поведение. Прочетете притчата за митаря и фарисея, разказана от Спасителя (Лук. 18: 9–14). Там всичко е казано пределно просто и ясно. Христос потвърждава, че всеки, който се превъзнася, ще бъде унизен.
„Ако нещо – пише големият християнски мислител о. Александър Шмеман – лежи в основата на нашия държавен, обществен, пък накрая и частен живот, то не е ли вярно, че това е същото безспирно себепревъзнасяне, себеутвърждаване или казано на стария, но също толкова вечен език – гордостта.[…] Защото фарисейската гордост не е само в едните думи. Тя рано или късно се обръща в ненавист към този, който не е съгласен да признае моето величие, моето съвършенство. Тя се обръща в преследване и терор.“[3]
В цитираните думи на Хитлер четем: Той знае целта на нашата борба. Колко престъпления са извършени и се извършват под флага на религиозността и правдата?Хитлер говори за своя германския народ като за създаден от Бога. Той знае целта на нашата борба. Това е запазването на германския народ, създаден от самия него… Тук всеки непредубеден читател ще си зададе въпроса: добре, а другите народи и съставящите ги уникални личности творение на злото ли са? Нима само германският народ е творение на Бога? А евреите – тези, за чието спасяване и днес кичим паметниците на екзарх Стефан и патриарх Кирил (тогава пловдивски митрополит) – не са ли Негово създание?
Борбата на Хитлер и компания не е за запазване на народа от чуждо посегателство, а за поставяне на германския народ над другите. Което е нещо различно.
Редно е да помним тези думи. Те са предупреждение и към нас. Защото в противен случай може да не наследим живота, за който споменава в края на словото си този човек, стигнал твърде далеч в претенциите си за изключителност.
[1] Келнер, Ф. Дневници, www.kultura.bg, 03 април 2024 г.
[2] Борисов, И. За смъртта на шест ангела, www.kultura.bg, 13 октомври 2022 г.
[3] Шмеман, А. Неделни беседи и статии, С.: Комунитас, 2014, с. 127–128.
Ивайло Борисов