Въображението трябва непрекъснато да бъде смущавано, смята художникът и калиграф Дамян Дамянов. За да ни напомни, че именно въображението е това, което ни отличава като разумен вид, през 2016 година той започва графичен и социален експеримент, който вече има продължение. "Под езика: част втора" изследва и трансформира познатите ни букви в своеобразни идеограми. Всяка от тях подсказва, илюстрира и поставя началото на различна дума. Тази игра с буквите, но и с думите и символите е искрено обяснение в любов към българската писменост.

"Това е едно връщане назад за това колко са тежки думите, колко дълбок смисъл имат и как трябва все пак да бъдем внимателни с употребата им. Друг интересен поглед е това как думите променят своя смисъл, своята конотация през годините. Дори в наши дни думата "патриот" вече невинаги е разбирана като нещо съвсем положително, макар че би трябвало да е така. Различни думи пък са извадени от своето съдържание, технически термини. Станахме свидетели в последните месеци на думи, които придобиха ново значение. В крайна сметка това е един разговор за езика - езика, който ни определя като българи, езика, който споделяме уж, но понякога той ни разделя. Един език, който понякога строи Вавилонска кула, в която май трудно се разбираме, и мисля, че е добре повече да говорим и по-малко да крещим на този език, опитвайки се да се разберем", каза Дамян Дамянов в "Артефир".

Сред страниците на новото му типографско издание откриваме 90 позабравени, често произнасяни думи, но и чуждици – думи номади, които са навлезли в територията на речника ни сравнително наскоро. Те обогатяват езика и ни напомнят, че той е жив, дишащ организъм. Изданието от своя страна е една провокация, която цели споделянето на целия този голям, много богат и колоритен речников запас.

"В тази втора част на проекта и книгата "Под езика" избраните думи и идеограмите, които илюстрират тези думи, варират от архаичните, позабравените, които нашите прадеди са използвали, до такива, които имаме буквало от вчера в нашия речник. Целият проект бих казал, че е и интересен пейзаж или портрет на света, в който живеем", обяснява Дамян Дамянов.

Думите, поместени в "Под езика: част втора", той портретува чрез превръщането на първата им буква в илюстрация. Предизвикателството, което отправя към себе си, е именно да намери графичен, опростен знаков еквивалент не тези думи, които иначе би следвало да се обяснят с цяло есе. Казва, че всеки път резултатът е различен, защото в думите намираме пластове, които понякога са просто археологически и интересни от културна гледна точка. Друг път са тектонични, вулканоопасни. Всъщност първата форма на общуване между хората е била тъкмо простата рисунка, която предшества появата на буквените знаци.

"Проектът "Под езика" опитва да свърже тези два типа комуникация: този изобразителен, който е наистина най-опростеното графично изображение за дадено понятие, и буквата, която е абстрактен знак и която се повява доста късно през Античността, а по нашите земи вече в IX век имаме собствена азбука", разяснява художникът. Той описва тази връзка като "игра на въображението, която много от нас позабравят като че ли с времето, а е добре да се връщаме към нея".

Според Дамянов "Под езика" е отворен към хора от всички възрасти, защото могат да открият и себе си, и свое кътче в тази къща от език.

Въпросът е, разбира се, и как се грижим за къщата. Тук художникът е на мнение, че всички имаме еднаква отговорност към езика и към това как да го потребяваме с целия му потенциал.

За употребата му в случая спомагат хората, които дефинират думите в изданието - световноизвестни и български мислители, поети, писатели, творци, журналисти, художници, преподаватели. Често с афоризми или сентенции, те завършват цялата картина и правят проекта важен. В този своеобразен тълковен речник на съвремието ни, или буквар за големи, внимателно подбраните думи и графичната трансформация на буквите са прозорец към реалността, в която живеем. Реалност, в която символните значения се менят постоянно.

"Надявам се тези изображения да отключват асоциации, голяма част от тях са на ръба на абстрактното и могат да бъдат четени по повече от един начин и има пътища за това. Наистина рисунката понякога казва много повече от просто една буква, от просто една написана дума. Първо, в това, което изразява чрез своя смисъл като дума, която буди асоциации, като символ чрез своята семантика. Второ, по начина, по който тя е изобразена - с графиката, която притежава, със своята тежест, лаконичност или пък със своята немарливост, или дори циничност", допълва още Дамян Дамянов.

Макар "Под езика: част втора" да предава смисъла на думите на езика на образите, проектът играе не само с буквите. Той играе и с миналото, за което според Дамянов имаме поне две мнения.

И все пак "езикът е моментна снимка на нашето настояще и след време, гледайки тази снимка, ние наистина ще съдим за предишните поколения, както следващите ще съдят за нас".