Кой не си пожелава късмет? Тъкмо това е заглавието на книгата на Лорънс Шимел с илюстрации на Хуан Камило Майорга. От каква гледна точка обаче човек има късмет е друг въпрос. 

За двете братчета, герои на книгата, късметът се изразява различно – единият има куче и може да чете в тъмното без фенерче, а другият просто вижда. Всеки е късметлия по своему.

В "Късмет" авторът се докосва до проблемите на слепите деца. Всъщност в книгата никъде няма да срещнем думата "сляп", а косвено ще разберем за това, че единият брат не вижда. 

Така е и с рисунките – разликата между децата е само в това, че едното момче е нарисувано със затворени очи. Тази книга е особено важна с проблема, който засяга и още повече с начина, по който го интерпретира. Защото "да имаш късмет може да значи различни неща".