От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет.

Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на университета, споделя в "Нашият ден", че цикълът лекции се е радвал на много голям интерес и е довел до оживени дискусии. Дискусионно звучи и заглавието на неговата лекция "Непреходната култура и културата на прехода".

Въпроса дали нещо преходно като времето може да роди нещо непреходно, професорът нарича привиден парадокс. "Около него се върти цялата моя лекция. Аз се занимавам с това дали тези 35 години, които минаха, оставят някакви значими наследства и как ние можем да преценим тяхната значимост. Постижения безспорно има – като започнем с "Букъра" на Георги Господинов, романите на Милен Русков, музикалните постижения на Георги Арнаудов, направеното от Недко Солаков и Андрей Даниел в изобразителното изкуство. Въпросът е дали единствено постиженията правят тази непреходност. Онова, което остава "класическо", което ще бъде вечно съвременно и в други времена, не зависи само от постиженията, а и от отношенията между публиката и творците", казва професорът. Проф. Кьосев определя постиженията като "събития между твореца и публиката" – публиката участва в процеса на "смислопроизводтсво", тя създава шедьоврите.

В работата си професорът анализира публиките на прехода и тяхната културна компетентност. Според проф. Кьосев публиките в България се променят в една недобра посока. Това се дължи на комерсиалната популярна култура, хиперболизирана от времето на постсоциализма. Тази култура почти изцяло е изтласкала по-сериозната, а и по-претенциозната култура. Професорът обръща внимание, че още в социалистическо време музикалните, литературни, архитектурни и художествени постижения са маргинализирани, тъй като културата е говорила на идеологизиран, отблъскващ народа език.

Към днешна дата проф. Кьосев наблюдава все по-сериозно капсулиране на всяка профилирана публика. "Отсъства така наречената "образована публичност", заявява професорът.

В последните 14 години проф. Кьосев ръководи изследване, озаглавено "Читателски практики в България". То се занимава с прехода от печатна към дигитална медия, с читателската култура, с компетентностите на читателите. Това, което се наблюдава в тази сфера, по думите на професора, е приложимо и в останалите културни области. 

Проф. Кьосев споделя, че за съжаление наблюдава една ерозия на културната компетентност, която не съдейства на големите постижения да се превърнат в големи, "класически" творби.