Пада лист от календара.
Времето над нас расте.
Как нещата се повтарят!
Как не се повтарят те!
„Рожден ден“, П. Караангов
На 9 април професор Владислав Григоров отбелязва 80 години. А на 10 април от 18 часа в НМА „Професор Панчо Владигеров“ ще се състои юбилеен концерт в негова чест на Академичния симфоничен оркестър. Солисти са Виктор Теодосиев, Екатерина Маринова, Самуил Златев, Ясен Теодосиев, Теодор Благоевич. Ще прозвучат произведения на Моцарт, Вебер, Щраус, Глазунов, Боца и др.
Кога отлетяха над 30 години от онази лятна вечер, когато цигуларят Боян Лечев ми представи на прочутата „Пиаца дел кампо“ в Сиена група наши инструменталисти, сред които и професор Владислав Григоров. Елегантният валдхорнист, съсредоточен преди началото на концерта, веднага ме спечели със своята непосредственост. Впечатли ме неговият авторитет сред колегите и студентите му, с които работеше заедно в академията „Киджана“. Те се трупаха около него, очакваха с нескрит респект мнението му как е минала поредната им репетиция за курса по обучение на млади диригенти, в който всяко лято участваха. Доверяваха се безусловно на неговия професионален опит. А той е изграждан и обогатяван с десетилетия. Още от студентските години, когато завършилият Пловдивското музикално училище младеж има късмета да попадне в Държавната музикална академия в класа на професор Кирил Карел Стари – чех, поставил основите на българското валдхорново обучение. От него той попива всичко, доразвива най-вече педагогическата му дейност, като внася и свои черти в нея. И днес се носят легенди, че Владислав Григоров е един от преподавателите, скъсал най-много студенти. Неведнъж ми е споделял, че държавата му плаща, за да изгражда стойностни музиканти, а не те да харчат парите на родителите си и да си губят напразно времето в Академията. И въпреки това професорът е обожаван. Неговите заръки за чистота на тона при свиренето и дисциплина на поведението са в основата на преподавателската му дейност.
Владислав споделя опита си в теоретичния труд „Методика на обучението по валдхорна“ (1989). Един от най-важните моменти в него ми се струва новаторската идея за ранната възраст на обучението и без предварителното преминаване през клавишен или духов инструмент. Професорът настоява, че най-добре е обучението по валдхорна да започне в първи клас, на 7-годишна възраст, за да се избегне ненужният стрес от прехвърлянето от друг инструмент.
С наближаването на годините за пенсия педагогът прояви далновидност и отрано подготви своя заместник, един от най-добрите си ученици, Ясен Теодосиев, днес и той професор. В своята книга „Владислав Григоров – поет на валдхорната“ (2014), посветена на 50 години творческа дейност и 70 години от рождението на учителя му, Ясен посочва, че професор Григоров винаги е държал особено много на артистичното въображение. Неговото кредо като педагог е, че фундаментално условие за изграждането на един бъдещ инструменталист е да се развие интерес към инструмента и да се открие свободата да свириш на този инструмент.
Днес учениците на професора свирят освен в България, в Испания, Аржентина, Бразилия, Германия, Мароко, ЮАР…
Аз съм пленена от педагога, но се възхищавам и от солиста, инструменталиста и камерния изпълнител Владислав Григоров. Над 40 години той е водач на валдхорните в Симфоничния оркестър на Българското национално радио, където постъпва с конкурс веднага след дипломирането си. Свири меко, ненатрапчиво, за да постигне красота на изпълнението. Вае образи, стилът му – и в професията, и в живота, е разпознаваем. Всички музикални критици отбелязват виртуозната техника, финеса на тона и гъвкавостта на фразата. Обширният репертоар на професора обхваща всички стилови направления, неизменно е застъпена и българската музика. За валдхорната на Владислав Григоров са съчинявали специално произведения редица композитори, с които той е бил и личен приятел. Един от най-добрите беше фаготистът Марин Вълчанов. Той е автор на „Диалози“ за четири валдхорни и щрайх. Специално за 60-ия юбилей на Владислав Марин написа „Фрагменти за четири валдхорни, щрайх и ударни“. Помня прекрасно разговорите между двамата в Сиена и в София, тяхното разбирателство и съмишленичество. Те, заедно с флейтиста Георги Спасов, кларнетиста Петко Радев и обоиста Георги Желязов, бяха членове на прословутия Академичен духов квинтет, за който Вълчанов създава творбата „Духов квинтет“. Заедно с този състав, както и с други оркестри или пък като солист и преподавател в майсторски клас Владислав е обиколил света – от Япония, през Корея, цяла Европа, та чак до Южна Америка. Но градът, който му лежи на сърцето, е несъмнено Париж. Там е за тримесечна специализация с френска стипендия при Даниел Бург. Гордее се, че е специализирал и в Лятната академия в Ленк, Швейцария, при световноизвестния валдхорнист професор Херман Бауман.
Владислав Григоров е единственият наш валдхорнист, спечелил награди на три международни конкурса – Женева (1969), Мюнхен (1973) и Прага (1974), които му донасят и международна известност. За своя безспорен принос към българската култура и изкуство той е носител и на най-престижни национални отличия – Кристална лира, Кристално огърлие, Златно перо.
Стилът на Владислав Григоров се познава и вписва в афоризма на Римски-Корсаков: „Валдхорната е поетът на симфоничния оркестър“. На многая лета, професоре! Търсенето на поезия в музиката продължава!
Соня Александрова
