След като пресъздаде в балетна постановка безсмъртния роман „Ана Каренина“ от Лев Толстой, хърватският хореограф Лео Муич поставя друга вечна класика – „Великият Гетсби“ на Франсис Скот Фицджералд
Вече повече от година едно от най-търсените заглавия в репертоара на балета на Националната опера е „Ана Каренина“. Възторжените отзиви на публиката продължават след всеки спектакъл. Много от зрителите са гледали всички състави, многократно посещавайки Операта.
За мен най-голямото богатство във всичко това, което се случва на трупата, е работата с човек като Лео Муич. Той има много високи изисквания, не поставя граници пред даден танцьор и иска още, и още. Дори когато съм оставала с впечатлението, че нещо е минало добре, той ме е карал да вярвам, че мога още. Наблюдавам след работата по „Ана Каренина“ много сериозно израстване на състава, затова решихме да продължим сътрудничеството с него, много от колегите вдигнаха нивото си като танцьори. Установихме, че сме изключително добра балетна трупа, но такъв тип неокласически спектакли се оказаха предизвикателство за нашите танцьори и именно срещите с подобни постановки повишават качеството и на класическите заглавия, защото хората се обогатяват, започват да се движат и да усещат тялото си по различен начин. Когато започнахме с „Ана Каренина“, беше по-трудно, защото повечето от нас за първи път сменяха техниката и начина си на движение. Сега „Великият Гетсби“ върви с лекота – споделя художествената ръководителка на балета Марта Петкова.
По време на репетициите на „Великият Гетсби“ в Софийската опера и балет, фотография Светослав Николов
Подготовката за новия спектакъл е на финала, а в деня, когато се състоя официалното представяне на постановъчния екип и солистите, беше и първата репетиция на сцената.
Не само съм вдъхновен от гениалната история, но искам да направя модерен прочит, който се изразява в смяна на изразните средства. Искам да направя препратка към движенческия, невербалния език, с който общуваме в балета, използвайки красивата музика от различни американски автори – обяснява хореографът.
По време на репетициите на „Великият Гетсби“ в Софийската опера и балет, фотография Светослав Николов
Драматург на спектакъла е Балинт Раушер, който не за първи път работи с Лео: Като танцьори усетихме, че е много важно да имаме сериозен драматургичен фокус на сцената. Проучихме задълбочено 20-те години, както и самия роман. Фокусираме се върху разкриването на всеки един от героите в дълбочина, което е доста необичайно за балетно представление. Получава се динамично, почти като на филм. Така даваме истинската картина на епохата.
Допълнение към тази картина е плейлистата, в която са включени някои от най-популярните пиеси на американските композитори Филип Глас, Ленард Бърнстейн, Джордж Гершуин, Бени Гудман, Самуел Барбър, Джордж Уайтфийлд Чадуик, Глен Милър.
Времето в романа е епохата на джаза, когато го откриваме дори в класическата музика. Развитието на музиката в Америка, преди това създавана само от бели, започва да се свързва и с музиката на афроамериканците, доведени в Щатите като роби. Тяхната музика става извор на вдъхновение. И ето го джаза! Той тръгва от юг и стига до Ню Йорк – допълва Лео Муич и казва, че му е отнело почти девет месеца, за да прослуша и избере най-подходящата музика.
В тази постановка костюмите са на Мануела Паладин Шабанович. Те са великолепни, всеки един от тях – изработен специално за танцьора, който ще го облече. Материите са много скъпи – кадифе и фина коприна. Муич обърна специално внимание на майсторството и всеотдайността на шивашките ателиета в Операта.
Сценографът Стефано Катунар споделя, че е вдъхновен от стила арт деко: Двайсетте години на ХХ век са ново време, в което и архитектурата, и дизайнът са нови, различни, златни. Всички знаят „Шанел №5“, перлите. Има голямо развитие и в строителството. Така че декорите ни са вдъхновени от американския арт деко, комбиниран с това, което в историята на изкуството и архитектурата се нарича „Чикагска школа“.
Лео Муич продължава за работата си като хореограф: Не третирам образите като солистични. Мисля за тях като за характерите, които Фицджералд е описал. Не търся този, който ще изтанцува солото. Искам да постигна усещане за общност… Имаме много, много роли, много хора, които са на сцената, както е и в живота. За мен е интересно да работя с отделните групи танцьори. Обществото ме интересува. Нищо не е по-силно от една група, която се движи през цялото време в ритъма на музиката. Именно това създава усещането за общност.
В тази постановка всеки в балетната трупа има по две задачи. Танцьорите споделят, че в началото на репетициите е било трудно, но сега вече всеки е изработил спецификата на образа си.
Марта Петкова ще бъде Дейзи Бюканън: За първи път се сблъсквам с такъв типаж, което е поредното предизвикателство за мен като артист, защото колкото по-различна е палитрата ми от роли, толкова повече ме обогатява като танцьор. Ролята на Дейзи е много специфична. Тя е съвсем различна от мен – капризна е, самовлюбена. Това е най-интересната ми задача в този спектакъл – актьорски да пресъздам тази роля, която е в абсолютен контраст с мен в живота.
По време на репетициите на „Великият Гетсби“ в Софийската опера и балет, фотография Светослав Николов
Никола Хаджитанев ще се превъплъти в Джей Гетсби и Том Бюканън: Ролята на Том Бюканън не е непозната за мен. Сега освен Том правя и ролята на Джей Гетсби. Задачата е доста по-сложна. Двамата герои са много различни и това е предизвикателство за мен. Тъй като не ми е за първи път, се нагаждам, но физическата работа е много, и двамата имат много за танцуване. В спектаклите на Лео Муич намирам много свобода и се чувствам комфортно.
Катерина Петрова – Дейзи Бюканън и Джордан Бейкър: Не ми се случва за първи път да имам две роли в един спектакъл. В тази постановка те са Дейзи и Джордан. И двете са много интересни. Те са приятелки, но имат различен натюрел – едната е по-лична, другата е по-шармантна, по-флиртуваща. Работният процес е много труден, защото има моменти, когато двете са едновременно на сцената. Така трябва да си фокусиран в повече от едно нещо.
Ролята на Джей Гетсби е поверена на още двама премиер солисти – Цецо Иванов – Джей Гетсби, който ще бъде и Джордж Уилсън, и Фредерико Пинто, който освен Джей Гетсби подготвя и Том Бюканън.
Фредерико Пинто: МногомихаресвадаработясЛео. Той иска дамислимзахарактеранагероя. Аз съм Гетсби, който е важен човек и много интелигентен. Подготвям и Том. Той е по-първичен, човек с власт, с пари. Това са два различни характера и чрез тях се развивам като актьор. Преди да започна да танцувам класически балет играех бални танци, латиноамерикански танци, така че този спектакъл много ми харесва. За публиката също ще бъде интересно да чуе другата музика. И издавам, че щеимаголямо партинасцената.
Цецо Иванов: И в двете роли – на Гетсби и на Джордж, се набляга повече на ансамбловото танцуване. Тук звучат Гершуин, Бърнстейн и други композитори, които са по-съвременни. Стилът не е много променен спрямо предишната постановка, защото всеки хореограф има свой стил, който поддържа. Той е запазен, но хореографията е съвсем различна. Има всички онези характерни движения и танци на онова време, към които предразполага и самата музика.
Специално внимание Марта Петкова отделя на младия Симеон Атанасов, носител на първа награда от конкурса Сара-Нора Нова в Бургас, за когото това ще бъде първата голяма роля. Той ще е разказвачът на историята Ник Карауей.
Симеон Атанасов: Моят персонаж е разказвачът на цялата историята. С него започва балетът – със срещата му с психиатъра. Той започва да пише и се връща назад във времето. Ник няма нищо общо с хората около Гетсби. Той попада в ситуации и не може да повярва какво му се случва… Работата с Лео е уникална. Много се изисква от нас и това ни обогатява. Бил съм в САЩ четири години и стилът на Лео не е нов за мен. Като репертоар това е голямо предизвикателство.
Според Лео Муич „Великият Гетсби“ е сред най-четените романи в света. В него не е описана само историята на един човек, той разкрива цялата епоха, отношенията между хората, отношенията в държавата, възхода и краха на мечтите. Хореографът казва, че и днес познава хора като Гетсби – новите богаташи.
Когато избрахме темата с художествения ръководител на балета Марта Петкова, разговаряхме за ситуацията тук. Знаех, че все още не е правено подобно нещо. Интересно ми е да мисля пазарно. Ситуацията, в която се намира България, както и всички бивши източни страни, е на преход, който включва развитието на мафия и връзките ѝ с държавата, но и отношението към ценностите, които претърпяват огромна трансформация. Мисля, че Гетсби е твърде актуален и днес.
Напрегната, но творческа е атмосферата в балетната трупа на Софийската опера. Подготовката за премиерата върви успоредно с репертоарните спектакли, които са винаги разпродадени. Премиерите на „Великият Гетсби“ са на 12 и 13 април от 19 часа и на 14 април от 16 часа, а до края на сезона ще има още само четири представления – на 25, 26, 27 април от 19 и на 28 от 16 часа.
Когато публиката дойде да гледа спектакъла, трябва да бъде разтърсена. Ние, хората на сцената, които правим този спектакъл, които го танцуваме, си задаваме въпроса дали предлагаме достатъчно емоции на публиката. Ние сме производители на емоции. Мисля, че публиката ще бъде привлечена от този сюжет във всичките му аспекти. Хората, които не го харесват, ще дойдат, хората, които го обожават, ще дойдат, хората, които се разпознават в Гетсби – също ще дойдат. Познавачите ще дойдат, както и любопитните. Мисля, че това е нашият шанс – завършва Лео Муич.
На финала на срещата с журналистите Марта Петкова обяви, че през следващия сезон балетната трупа на Софийската опера ще представи „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев с хореограф Калоян Бояджиев.
