Поетите Кирил Мерджански и Иван С. Вълев си поделиха литературното отличие, учредено преди три години по идея и със спомоществователството на журналистката Румяна Таслакова
Двама автори си поделиха Националната литературна награда „Константин Павлов“, която бе връчена за трети път в деня, в който именитият поет щеше да навърши 91 години. Кирил Мерджански бе отличен за книгата си „Бъдеще на Античността“ (изд. ФО) и за своето „приносно присъствие в българската поезия“, а по-младият му колега Иван С. Вълев – като „нов глас“ с поетичния си сборник „Навлизане в града“ (изд. Scribens). Те получиха статуетка, дело на скулптора Красимир Ангелов, и парична премия.
Режисьорът Явор Гърдев, който е ученик на живеещия сега в САЩ Мерджански, прие отличието от негово име. Поетът обаче благодари за признанието със специално записан видеоклип: Днес 2 април, рождения ден на големия български поет Константин Павлов, напуснал ни през 2008 г., за пръв път в моя живот получавам литературна награда. Не съжалявам за това, защото за мен е особено висока чест да приема именно аз отличие за поезия на името на този наш уникален поет, образец за гражданско и поетическо достойнство, независим и скептичен дух, от когото сме се учили и на когото сме се възхищавали. Истински дисидент по времето на т.нар. социализъм, Константин Павлов заплати висока цена за своята поезия на гражданско неподчинение, поезия на разрив не само с налаганите от системата естетика, но и с всяка нормативна и предвидима естетика. Известно е, че именно заради това неговата поезия е спряна да бъде публикувана за повече от двайсет години, но пък е преписвана на ръка и четена на глас. Бих го определил като уникален глас за нашата поезия, глас на мъжество и невероятен талант.
Може би тук е мястото да споделя кога и как за първи път се срещнах с неговата изключителна поезия. Бях в девети клас в гимназията, когато по апокрифен път до мен достигна неговата втора стихосбирка, чиито свободни стихове ме смаяха с хипнотичната си прямота и парадоксална поетика. Любопитното бе, че в нея бе пъхната изрезка от вестник с разгромяваща рецензия за книгата на Константин Павлов, която авторът – вече не помня кой – сляп за уникалната поетика на съдържанието, бе привидял книгата единствено като отвратителен вивариум на змии, паяци, свинчета, мишки и амеби. Тогава чрез една малка по обем книга и една рецензия, приложена към нея, пред мен се разкри извечният конфликт между истинската поезия и овластената посредственост…
Днес за мен е радост да се наредя сред имената на носителите на наградата с неговото име: Амелия Личева, Кирил Василев и Екатерина Йосифова, получила я посмъртно…
Поетът Иван С. Вълев прие присъденото му литературно отличие с думите: Това за мен наистина е много голяма чест и отговорност, предвид името, което носи тази награда. И бих искал да я посветя на покойната ми майка, защото освен всичко друго, на нея като учител по литература дължа и първия си досег с българската поезия. Константин Павлов винаги ме е вълнувал. Няма да крия – не го открих лесно, не го разбрах отначало, може би все още не го разбирам докрай, но има нещо специално в него, което ме кара да се връщам и да се връщам. За мен той е един от най-обичаните гласове в новата ни литература. И ми се струва, че е важно да се подчертава, че словото побеждава дори когато обстоятелствата около него му пречат; че ръкописите не горят. Самият живот на Константин Павлов е доказателство за това…
Уви не е тайна, че живеем във време на кризи и се сбъдват думите му, че „миналото предрешено дебне там някъде зад завоите на бъдещето“. Затова си мисля, че е важно всеки от нас да заема позиция, да не е безразличен и с това да допринася против онези, които, пак по Павлов, са готови „да задвижват сенките на цялото човечество, за да постигнат това, което искат“…
Националната литературна награда „Константин Павлов“ бе учредена преди три години по идея и със спомоществователството на дългогодишния главен редактор на българската секция на радио „Дойче веле“, журналистката Румяна Таслакова. Имената на победителите в конкурса бяха избрани от жури, в чийто състав са поетесата Мирела Иванова, проф. Михаил Неделчев, литературен историк и критик, и проф. Александър Шурбанов, литературен историк, преводач и поет. Церемонията бе проведена сред творбите на художника Греди Асса в Софийската градска художествена галерия. В музикалните паузи звучаха изпълнения на Христо Овчаров (контрабас), а актьорът Ириней Константинов рецитира стихове от Константин Павлов. Неговите размисли, припомнени от Румяна Таслакова, продължават да са актуални и днес: Отдавна думите са изпразнени от съдържание, произволна е употребата им, всички говорят, малцина мислят. Словото престана да има стойност успоредно с обезценяването на човешкия живот и (уж) вечните морални норми. Този процес не е започнал от вчера. Десетилетия беше отглеждан едноцветният интелектуален простак, за да разцъфти сега с всички цветове на дъгата. Искам да кажа, че разноцветни мутанти продължават битката срещу културата. А е доказателство, че културата съществува. Битката ще бъде спечелена. Познайте от кого…
