С Виолетка Славова и Мария Стайнова, съоснователки на архитектурно студио lusio, разговаря Даниел Пенев
Арх. Виолетка Славова и арх. Мария Стайнова са съоснователки на архитектурно студио lusio, специализирано в проектирането на учебни пространства.
Арх. Славова притежава магистърска степен по архитектура от „Политехнико ди Милано“, а арх. Стайнова – от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София. Двете създават lusio, след като печелят архитектурния конкурс „Училища на бъдещето“ на Фондация „Америка за България“ с проекта си за Център по природни науки и предприемачество в 1. ОУ в Берковица, който е открит през октомври 2018 г. Проектът им е отличен с награда „Нормалност на годината“ в архитектурните награди WhATA (2018). А проектът им за изградения в столичното 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ STEM център е отличен в „Български архитектурни награди“ (2022) на Камарата на архитектите в България (КАБ).
Виолетка Славова и Мария Стайнова, фотография Петя Митрева
С арх. Славова и арх. Стайнова разговаряме за същината на хубавата училищна среда, за въздействието на архитектурната среда върху ученето и преподаването, за етапите на работа при проектирането и изграждането на образователни пространства, съобразени с нуждите и интересите на учениците и учителите в XXI век, и за потенциала на училището да играе ролята на общностен център на местно ниво.
Каква е ролята на архитектурната среда в образователния процес? В каква степен и как точно влияе тя на ученето и преподаването?
Виолетка Славова: Да вземем пример на микрониво – архитектурата влияе пряко на начина, по който един учител може да управлява класната стая. Ако класната стая е организирана по учитело-центристкия модел, това не дава възможност на учителя да използва различните режими на учене на децата. Архитектурата може да пречи на управлението на класната стая дори само с това къде е поставен учителят, какви са мебелите, дали позволяват бързо да се местят, защото ако са големи и тежки, учителят си казва: „Аз нямам време дори да си преподам материала, камо ли да реорганизирам класната стая“. Да не говорим, че в идеалния случай децата трябва също да могат да управляват класната си стая. Тази реорганизация на учебното пространство е ключова за преживяването на децата, за това до каква степен те могат да запомнят какво се случва в класната стая, за това дали ще успеят да работят в групи. Един учебен час би трябвало да комбинира няколко начина на учене, но обичайното архитектурно разпределение на микрониво не позволява това да се случи.
Математически кошер, 10. СУ „Теодор Траянов“, София, фотография Александър Тодоров
Как се отразява средата на мотивацията за преподаване и учене? Сякаш много хора в зряла възраст говорят със суперлативи за компаниите, които поддържат уютни офиси и предлагат всякакви удобства на служителите, но стане ли дума за нуждата от осигуряване на уютна и функционална училищна среда, мнозина гледат на това като на лукс, който можем да си спестим, защото за ученето в клас е достатъчно просто да има чинове и дъска.
Мария Стайнова: Училището винаги трябва да се разглежда в общ план, защото класната стая не е единственото място, където децата прекарват времето си, напротив – когато, да речем, мозъкът ти е прегорял от математика, ти искаш да излезеш навън. Влиянието на хубавата среда върху мотивацията на учениците е огромно. Ти искаш там, където си, да е хубаво – това е най-естественото нещо. Когато средата е потискаща, ти просто не даваш 100% от себе си. Това важи и за хората, които ходят на работа, и за децата в училище. Когато правихме постпроучване след откриването на проектирания от нас STEM център в 90. СУ „Ген. Хосе де сан Мартин“ в София, тогавашната директорка Емилия Иванова спомена, че след като е отворил врати центърът, в който има едно голямо пространство, където учениците могат да се събират и да учат или да правят каквото си поискат, агресията в училището е намаляла генерално. С други думи, учениците разполагат с място, където могат да се опознаят и да започнат да се чувстват като част от общност, в резултат на което се наблюдават по-ниски нива на агресия.
Център раСТЕМ, 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“, София, фотография Александър Тодоров
Има съществена разлика между лъскавата и на пръв поглед хубава училищна среда и наистина уютната и предразполагаща към пълноценно обучение среда. Новото и луксозното сами по себе си не са гарант за комфорт и отлични резултати. Какво е вашето мнение по този въпрос?
М.С.: Ние, възрастните, сме склонни да приемем разпределението в кутийки, коридори и класни стаи, защото това е нещо познато, и в момента, в който бъде облечено в лъскав материал, то вече хем е познато, хем е ново и ние си казваме: „Това е супер!“. Поне за мен най-заблуждаващият елемент е на теб едно нещо да ти изглежда и звучи познато, защото времето е друго, децата са други. Когато ти като родител, влизайки в училището, припознаваш миналото си в него, това е проблем.
В.С.: Преди време участвахме в програма, в която България участваше заедно с Дания, Великобритания, Португалия и Испания. Посетихме училища във всяка държава и наблюдавахме реакциите на представителите на българското училище в програмата, когато влизаха в друго училище. Например: „Ама тук има деца, които седят по пода и четат“. Може би, когато попаднеш в една среда и забележиш неща, които те шокират, това е добър знак, че тази среда е предложила нещо ново на тези „нови“ деца и на тези учители, които се опитват да се закачат за мозъците на тези деца, защото те имат нужда от друг тип стимули. Децата изначално са мотивирани, по-скоро въпросът е училището да не ги демотивира. Дори базата да е нова, ремонтирана, дори да е направено с нови материали, шарено, лъскаво, идеята, че това ти осигурява ново преживяване, сама по себе си невинаги е валидна и може да бъде подлъгваща. Да, в първия момент това те очарова, но не е задължително да промени начина, по който преподаваш или учиш.
10. СУ „Теодор Траянов“, София, фотография Александър Тодоров
Има и друг момент, който не е за пренебрегване – училищният директор може да използва новото учебно пространство с рекламна цел, а в действителност то да не се използва активно и по предназначение.
В.С.: Средата сама по себе си не прави промяната. Хардуерът и софтуерът трябва да вървят заедно напред. Дори да се проектира прекрасна среда, ако тя не е адекватна за целите на съответното училище, тя по-скоро ще отблъсне учителите, защото те няма да знаят какво да правят с това пространство. Много е важно да се намери баланс между индустриалния модел и разчупени пространства, които не са пригодени към нуждите на учителите и учениците. Били сме в училище в Осло, спечелило архитектурни награди, защото е разчупено, вътре всичко е отворено, всички са заедно. Като отидохме там, те правеха ремонт, защото учителите не можеха да преподават вътре, разпределението на архитектите не им вършeше работа за начина, по който те искаха да преподават. Едно добро училище би трябвало да напасне архитектурата с това, което учителите искат да правят вътре.
Лаборатория за малки изследователи, 1. ОУ „Никола Вапцаров“, Берковица, фотография Светослав Анастасов
Допускам, че много българи не са наясно с процеса на проектиране и изграждане на учебни пространства. Бихте ли могли да обясните на достъпен език какви етапи включва реализацията, да речем, на един STEM център – от зараждането на самата идея, през изготвянето на проект, до неговото изпълнение – и кой участва в тях?
М.С.: Директорът на училището се свързва с архитектурно студио. Следва среща с ръководството, описват се големите цели, защото отвъд новото пространство училището има и други цели – да има повече ученици, децата да не бягат от училище. В нашия случай огромно парче от времето ни за проектиране отива за проучване. Наблюдаваме часове, за да видим какви са нуждите на учителите и как ние най-добре можем да ги подпомогнем. Правим фокус групи с родители и работилници с учители и с ученици – показваме им проблемите, които сме набелязали, и те дават идеи. След работилниците ние се оттегляме, слагаме си архитектурната шапка, правим един голям синтез на цялото проучване и набелязваме горещите въпроси, които наистина трябва да се решат. После започва проектирането, търсим обратна връзка от учителите и училището на много ранен етап, за да са в течение с нашите идеи. След като приключи идейният проект, започва техническата фаза, където се включват инженерите и ние като архитекти координираме работата им, за да не се получат недомислици. Когато архитектурният проект е готов, той се остойностява. На следващия етап се обявява обществена поръчка, което е много интересен и рисков момент, защото е много важно как е обявена обществената поръчка. Може да се появи строител, който иска да изпълни проекта бързо и с най-евтините материали. Ние правим всичко възможно в проекта всички параметри да са строго определени, така че строителят да не може да избере например таван, който не е със съответните показатели.
В.С.: Когато става въпрос за обществена сграда и се наливат огромни пари, които най-малкото не са лични, е добре да може да се обяви обществена поръчка на база проект, а не на база общо намерение или идея.
М.С.: Освен това е голяма борба да убедим училищата, че нашата работа продължава по време на строителството, защото в момента, в който влезе строителят, те удря реалността – оказва се, че от тези материали няма тези количества, изкъртват се стените и се оказва, че там има друга колона или тръба, и т.н. Много е важно при т.нар. авторски надзор, на който ходим всяка седмица, по няколко пъти, ако трябва, проектантът да е там, защото иначе строителят започва да решава проблеми и да бъде креативен. Когато той е креативен, резултатът често е негативен, защото той ще избере най-евтиното и най-лесното, а не непременно най-доброто за училището. Този здравословен конфликт на интереси между проектанта и строителя е ценен и трябва да се поддържа. Училищата трябва да имат и съзнанието, и търпението, и бюджета за тази фаза, защото от нея зависи крайният резултат.
NEXT Level STEM hub, 1. ОУ „Никола Вапцаров“, Берковица, фотография Дориян Тодоров
В тази връзка в какво се изразява проблематичността на т.нар. инженеринг, който според представители на архитектурните среди като вас не е най-уместният подход, що се отнася до интересите на учениците, учителите и директорите?
В.С.: Малко по-трудно е да се обясни на широката публика защо инженерингът сам по себе си е проблематичен. Да, големият му плюс е, че процесът от идея до изпълнение е по-бърз, но проблемът е качеството. Този конфликт между проектанта и строителя, за който Мария говори, е здравословен, защото така двамата се държат взаимно под око – ние упражняваме контрол над строителите и те упражняват контрол над нас, ако ни хрумне нецелесъобразна дизайн идея. Това са отделни звена, които се противопоставят едно на друго и работят заедно, докато се строи, за да се получи добър краен резултат. При инженеринга тези звена са под една шапка и те се допълват по лош начин, защото проектирането е в услуга на строителството – кое ще е най-лесно и най-евтино за изпълнение, без строителят да се занимава много, за да може да го построи навреме, защото за да спечели обществената поръчка, той нерядко е дал нереалистични срокове за строителство, които знае, че няма да спази, ако работата се върши както трябва. Проектирането страда не просто защото строителството не е качествено, а и защото трябва да може да се случи бързо и с базовите схеми – т.е. като архитект ти нямаш време да пробваш варианти за тази сграда и да провериш какво може да се получи.
М.С.: За проектирането на обществена сграда е нужно време, а не да се планира за няколко месеца и само инженеринг да може да я реализира.
Как може да се увеличи вероятността новоизграденото учебно пространство да бъде използвано пълноценно от учителите по природни, хуманитарни и пр. науки? Как може да се оползотвори потенциалът, заложен в средата, когато много учители, особено по-възрастните, може би никога преди не са имали досег с подобни условия и трудно могат да си представят как да ги използват оптимално?
М.С.: Сещам се за интересен пример отново от 90. СУ. Когато реализирахме STEM центъра, имаше едно помещение, за което не стигнаха парите. Там те вкараха чинове и столове и ние бяхме шокирани, защото бяхме планирали меки пространства, амфитеатри, една различна среда. Оказа се обаче, че това пространство е ключово за ангажиране на всички учители, особено най-консервативните, така че те лека-полека да се отворят към центъра. Някои от тях си искат обичайната среда с чинове и столове, така се чувстват сигурни. Когато в едно по-раздвижено пространство оставиш една по-традиционно изглеждаща стая, тези учители влизат там и със свои темпове започват да се отварят и към останалата част от пространството. Това ни показа, че в едно по-алтернативно пространство трябва да планираме и едно по-консервативно, което да е с обучителна цел за самите учители.
В.С.: Важно е учителите да участват в проектирането, идеята за това пространство да е изкоментирана с тях, а не само с директора, да можем да им го разкажем така, че те да си го представят, да започнат да ни дават обратна връзка и ние да променяме проекта. Това помага впоследствие учителите да не чувстват пространството като нещо чуждо.
Да Винчи STEAM hub, СУ „Христо Ботев“, Карнобат, фотография Петя Митрева
Наскоро Министерството на образованието и науката връчи договори за финансиране за изграждането на STEM кабинети в 15 училища по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В момента тече оценката на концепциите за изграждане на такива кабинети в над 2000 училища в страната, за което ще бъдат отпуснати над 500 млн. лв. по ПВУ. Как гледате на това мащабно изграждане на STEM кабинети и какво може да се направи, за да сме спокойни, че тези ресурси ще бъдат инвестирани в подобряване на учебния процес, а не просто в изграждане на кабинети, които ще се използват от дъжд на вятър или само за пиар цели?
В.С.: Каквото и да кажем, ще е със задна дата. Аз поне не се сещам какво може да се доизпипа, защото тези проекти вече са на етап обявяване на обществени поръчки. Основният проблем на тази програма е, че не се предвижда обучение на учителите за това какво е STEM. Беше редно първо да се мине през обучение на учителите и развиване на техните умения и после да се говори за оборудване и среда. На всичкото отгоре в тези проекти средата не е задължителна, може да минеш и само с оборудване…
М.С.: Редно е да има контрол – като дадеш едни пари, да има отчетност за какво са похарчени. Това би означавало да има експертни комисии, които да обикалят училищата и да следят строителния процес, обучение за учителите. Лошото е, че училищата, които ще се обзаведат само с оборудване, са огромен процент, защото те са наплашени от ремонтни дейности. Понеже училищата са общински, често ремонтите са извън техния контрол – общината гласува бюджет, дава го на някоя фирма, тя влиза в училището и директорът и учителите нямат представа какво се случва. Вследствие на това те са наплашени и често не искат изобщо да се занимават с ремонти – ще поръчат 100 компютъра и готово. Това е наболял проблем на макрониво.
По какъв начин училищната среда може да влияе на обществената? Доколкото съм запознат, вие разглеждате училището като институция с потенциал да се превърне в център на общността на ниво квартал или град.
М.С.: Ако някъде можеш да направиш ударна промяна, това е училището. Поне така ние го разглеждаме с нашия архитектурен бекграунд. През училището минават всички и децата все още не са под влиянието на манталитета „Моят дом е моята крепост“ – да си хвърляш боклука навън и да оставяш мръсно. Създаването на хубава среда, за която и те да милеят, в някаква степен може да промени обществото ни.
Център раСТЕМ, 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“, София, фотография Александър Тодоров
През 2018 г. вие получихте наградата „Нормалност на годината“ за проектирания от вас Център по природни науки и предприемачество в 1. ОУ в Берковица. Доколко се приближаваме към времето, когато нормалността в българската образователна система ще бъде ежедневие, а не ярко изключение?
В.С.: Все повече! Все пак се обсъждат и промени в учебната програма, които също като средата са ключови, защото докато учителите чувстват, че нямат една свободна минута да експериментират с нещо по-различно в каквато и да е среда, трудно бихме постигнали качествена промяна в обучението. От тази гледна точка се задават интересни времена и промени, които би трябвало да бъдат отразени адекватно и в средата.
М.С.: Плюс това вече се говори за среда. Когато започнахме, ние трябваше да убеждаваме всички, че средата е важна. Вече повечето учители, директори и журналисти говорят, че средата е важна, което е голяма промяна. Темповете не са тези, които искаме, но тази нормализация на интегрирането на смислени нововъведения в бълграското образование е в ход.
От англ. science (наука), technology (технологии), engineering (инженерство) и mathematics (математика).
