Политическата криза спокойно можеше да се избегне. Причините това да не се случи са страшно много и е невъзможно да се разгледат задълбочено в един рутинен медиен анализ. И все пак, за да се достигне до някаква яснота, проблемът трябва да се постави поне в най-обща теоретична рамка.
Кабинетът Денков – Габриел беше съставен с мандата на втората парламентарна сила „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ и беше почти изцяло доминиран от нея с изключение на поста вицепремиер и министър на външните работи. Той функционираше под формата на нерегламентирано взаимодействие между двете антагонистични партии ГЕРБ и ПП. Историята на отношенията между тях е достатъчно добре известна. В предишен текст прогнозирах, че правителството на акад. Николай Денков ще падне предсрочно и че това ще се случи в момента, в който Бойко Борисов прецени, че е омаломощил ПП-ДБ и има шансове да постигне електорална победа и да възвърне старата позиция на ГЕРБ, осигурявала години наред тоталния контрол на партията върху структурата на изпълнителната власт. Припомням тук въпросния цитат, който е писан в контекста на местните избори и проблемите в енергетиката: „Целта на ГЕРБ (по време на кампанията) е… да предизвика ерозия на доверието към политическия си противник, на когото дава парламентарна подкрепа, за да се задържи в изпълнителната власт. Съчетанието на думите „атака” и „подкрепа” би звучало като оксиморон във всяка друга ситуация, но в дадения случай то дефинира същността на стратегическите ходове на нежелания и неизбежен партньор в кабинета… Накрая, нека да повторим още веднъж: това правителство ще падне скоро, но не и сега“.
За съжаление, днес отново трябва да се опитваме да обясним защо се стигна дотук и какво следва нататък. Причините за кризата са естествени от гледна точка на теорията – нямаше подписано коалиционно споразумение за съвместно управление на държавата за пълен четиригодишен мандат; нямаше детайлизирано споразумение за равнопоставено споделяне на персоналната отговорност на всички равнища на изпълнителната власт; оставката на правителството беше подадена като акт на индивидуална инициатива на акад. Денков; взаимните нападки не спряха нито за миг; преговорите се проведоха по абсолютно аматьорски начин в разрез с всички учебникарски предписания.
Нямаше подписано коалиционно споразумение за съвместно
управление на държавата за пълен четиригодишен мандат.
Анализаторите твърдяха, че ще има правителство заради редкия шанс за установяване на взаимен контрол между двете партии, които изпитват недоверие помежду си. В нормални условия това обстоятелство би било предпоставка за строга формализация с процедурно и институционално изражение. Но гафовете, предвещаващи краха, започнаха оттук. На 5 март акад. Денков депозира оставката на МС в НС, без да е съгласувал действието си с ръководството на ГЕРБ. Същия ден ПП-ДБ внесе искане от името на парламентарна група точката с оставката да бъде разгледана на 6 март. След остра реакция от страна на Бойко Борисов, който по предварително известна информация беше заедно с Мария Габриел на форум на ЕНП в Брюксел, вечерта на 5 март ПГ на ПП-ДБ оттегли точката, за да я внесе отново без предупреждение рано сутринта на 6 март с мотива, че си спазва обещанията пред избирателите. Този на пръв поглед съвсем дребен детайл имаше изключително важни последствия, а едно от базовите обещания на акад. Денков и на лидерите на ПП-ДБ беше, че правителството ще изпълни своята управленска програма за период от осемнайсет месеца. Ако оставката беше отложена за 6 март, или ден-два по-късно, тя можеше да се гласува в пленарната седмица между 13 и 15 март, което означаваше консултациите при президента да започнат около 18 март, а връчването на първия мандат да стане най-рано на 25 март. Второто последствие, освен наличието на минимум една седмица в повече за преговори, щеше да се изрази в удовлетворяване на желанието на Борисов заедно с Мария Габриел да защитят кабинета по време на дебата за оставката в пленарна зала.
От гледна точка на процедурата бе допусната втора груба грешка. Когато се водят преговори, задължително трябва да се установи предварително съгласие по отношение на техния формат. Ключово условие е представителите на двата преговорни екипа да бъдат равностойни по ранг. Бойко Борисов пръв излъчи екипа на ГЕРБ, в който влизаха Мария Габриел и трима народни представители. ПП-ДБ се отзоваха на поканата на Борисов с изцяло лидерски екип и го призоваха да се включи незабавно и той. Допуснатата грешка е базово нарушение на технологията на преговорите; често пъти едно такова нарушение се превръща във фактор за потенциалния им неуспех.
Нямаше детайлизирано споразумение за равнопоставено споделяне
на персоналната отговорност на всички равнища на изпълнителната власт.
Третата формална грешка на ПП-ДБ беше самоинициативата да внесе в НС правила за избор на състав на Комисията за противодействие на корупцията, без да е осъществена предварителна координация с ПГ на ГЕРБ-СДС. Както стана ясно от думите на Рая Назарян на пресконференцията в неделя вечерта, не е изчакана и съгласувателната процедура с ЕК. Подобни изпреварващи ходове по ключови политически въпроси създават впечатлението, че от ПП-ДБ се опитват да наложат своята лидираща позиция, без да се съобразяват с базовите норми на коалиционната култура, с процедурните правила и със структурата на парламентарното представителство. Тук обаче има една много важна уловка, която не бива да излиза извън полезрението: Бойко Борисов е известен със склонността си да нарушава институционалните порядки, когато те не обслужват неговия интерес. Но когато ГЕРБ трябва да се възползва от тях, стриктният формализъм на лидера е забележителен. Впрочем формализмът трябва да се спазва във всяка една ситуация, независимо от това дали носи полза, или вреда.
В началото споменахме, че за успешното функциониране на една коалиция е необходимо да има подписано коалиционно споразумение. Поради парадоксалния характер на ситуацията трябва да обърнем специално внимание на тавтологията: щом става дума за коалиция, подписаното споразумение е коалиционно. Не вършат работа неологизми и евфемизми от типа на „сглобка“, „некоалиция“, „меморандум“, „правила за съвместно управление“. Оттук нататък коалиционната теория систематизира различните видове коалиции (голяма, широка, минимално печеливша) и отделните им разновидности. Партньорите правят своя избор съобразно спецификата на политическия контекст. Следователно първата структурна грешка на ГЕРБ и ПП-ДБ беше, че от началото до края отказаха да признаят коалиционния характер на управлението. Дори финалният документ, изготвен от двете формации, не се нарича „коалиционно споразумение“, а бе озаглавен „Споразумение за съвместно управление и механизъм за вземане на решения“.
Вторият структурен проблем произтича от липсата на механизъм за назначенията в органите на изпълнителната власт в т.нар. „споразумение“. В условията на взаимно недоверие между партньорите е неизбежно да се установи и взаимен контрол върху тях. Ето един примерен модел: ако в дадено министерство ГЕРБ има министър, тогава заместник-министрите би следвало да са от ПП-ДБ. Началникът на политическия кабинет е доверено лице на министъра, по силата на логиката в такъв случай той трябва да е от ГЕРБ. За да има баланс и контрол, и парламентарният секретар би трябвало да е от ПП-ДБ, а съветникът, който също е доверено лице, отново трябва да е от ГЕРБ. Във въпросното министерство надолу може да има изпълнителни агенции, които са на пряко подчинение на министъра. Ако продължим със същата логика на механизма за възпиране и контрол в рамките на нашия пример, щом министърът е от ГЕРБ, изпълнителният директор на агенцията трябва да е от ПП-ДБ. В неговия политически кабинет съветникът следва да е от ПП-ДБ. Тогава поне един от заместник-изпълнителните директори ще е от ГЕРБ. За областните управители и техните заместници механизмът следва да е същият. Ако министърът е от ГЕРБ, председателят на ресорната парламентарна комисия задължително да е или от ПП-ДБ, или от опозицията, но не и от ГЕРБ. Разбира се, този примерен модел е съвсем условен, но той задава общата посока на стандартната коалиционна логика. Ако министърът е от ПП-ДБ, би била релевантна структурата на разпределение на позициите, която е огледална на гореизложената. Нека да припомним, че една от причините да падне от власт правителството на Кирил Петков беше, че всяка партия управляваше еднолично и със свои кадри ръководеното от нея министерство и нямаше никакъв контрол. За съжаление, продължава да се наблюдава афинитет към същата схема на феодализъм и нараства вероятността негативният резултат да се прояви не само в краткосрочна, но и в дългосрочна перспектива. Сега преговорите се провалиха поради неразрешените спорове за министерски кресла. Ако беше договорен някакъв механизъм от типа на посочения, едва ли щеше да има значение името на военния министър.
Една от причините да падне от власт правителството на Кирил Петков беше,
че всяка партия управляваше еднолично и със свои кадри ръководеното
от нея министерство и нямаше никакъв контрол.
Третият структурен проблем касае начина на протичане на диалога между партньорите. Темата има дълга напластена предистория на размяна на взаимни обиди, нападки и обвинения. Настоящата статия може да бъде обогатена с множество цитати от периода на работата на 48-ото НС, които няма как да бъдат систематизирани и анализирани в един кратък текст. В общ метафоричен смисъл, когато Тома Биков се е обръщал от парламентарната трибуна към колегите си от ПП с думите: „Ние не ви искаме!“, а Кирил Петков е призовавал открито Бойко Борисов „да отиде на топъл остров“, едва ли е резонно да очакваме да се слеят в едно общо управление антагонистичните лидерски фракции, претендиращи, че са демократични партии. Всъщност Борисов и Петков развиват два различни типа популистки дискурс, допирната точка между тях е конфликтното поведение. Борисов иска да изведе държавата от тежкото финансово състояние, представено като резултат от пагубната политика на Асен Василев. Петков говори за „мафия“, „корупция“, „пачки, кюлчета и чекмеджета“. Сега е още по-интересно, защото идват европейските избори, а коалицията трябваше да бъде формализирана, за да продължи да съществува. Ако мислим от гледната точка на дискурса на Борисов, който счупи сглобката, ще счупи и държавата, а после няма да има нито сухопътен Шенген, нито Еврозона. Ако мислим от гледната точка на дискурса на Петков, министрите на ГЕРБ ще върнат корупцията, мафията и задкулисието в структурата на изпълнителната власт. Предсрочните парламентарни избори биха затвърдили електоралното превъзходство на ГЕРБ и биха хвърлили камък в градината на ПП-ДБ. Същевременно е много вероятно довчерашните враждуващи партньори да не разполагат с аритметично мнозинство в следващия парламент. Тогава ГЕРБ неизбежно ще се опре на старата си патерица ДПС и краят на кризата (ако изобщо е възможно да настъпи такъв край) ще бъде ознаменуван от избора на надпартийно експертно правителство с подкрепата на ГЕРБ, ДПС и други националноотговорни спасители на разградената държава. А Корнелия Нинова ще стои все по-самотно на борда на потъващия Позитаник и пак ще пита какво стана с демонтажа на модела „Борисов“. Ако кабинетът „Габриел“ беше се реализирал, това също нямаше да се отрази особено благоприятно на електоралната позиция на ПП на фона на масираната негативна медийна кампания. Капанът на Борисов вече щракна, но още е рано да разберем каква точно е уловката.
Не бива да забравяме и институционалното измерение на мечтата за промяната, която трябваше да придаде смисъл на съществуването на тази коалиция. Хората очакваха съдебна реформа и възраждане на чувството за справедливост. Вместо това станаха свидетели на замяната на Гешев със Сарафов, на убийството на Мартин Божанов и на половинчатите разкрития на корупционните схеми в прокуратурата. А винаги, когато дойде време за избор на антикорупционната комисия, коалиционната формула започва да се пропуква. Само наивници могат да си мислят, че след сегашната драма около състава на правителството ще се намерят 160 гласа за попълване на парламентарната квота на съдийския и на прокурорския съвет. Хоризонтът на мечтата за промяна е много по-широк. Тя не е свързана с назначаването на едни хора на дадени позиции. Дебатът за коалицията се превърна в битка за постове. От него отсъстват редица базови елементи, на които се спряхме в текста. Но има и още нещо. Почтеността е особено понятие, не се поддава на нормативна регулация, не се установява автоматично посредством механизма на персоналните назначения, не е жезъл в ръката на политическите проповедници на манихейския дуализъм, не поставя априори рамката на опозицията „ние – те“. Именно тук е закодирано същественото основание за песимистична прогноза. Нароиха се множество борци за власт, които се впуснаха в битката, развявайки флага на почтеността и собствената си непогрешимост, вместо вкупом да поемат по пътя към стабилността и изхода от кризата. Консенсусът рухна, тъй като не бяха спазени елементарните правила за неговото съхраняване.