Портал Култура представя късометражния филм на Рашко Раков в сътрудничество със сайта kinematograf.bg
„Интервю в утробата на кита“ (2021), режисьор и сценарист Рашко Раков, оператор Неделчо Хазърбасанов, в ролите: Иван Бърнев, Бойко Кръстанов, Христо Петков, Ирмена Чичикова
Границата между онова, което смятаме за нормално, и лудостта често е изключително тънка. Трансгресията може да се притаява в някой жест, възглед или пък възприятие за света? Въобще какво е лудост? Безспорно е, че се наблюдават определени общи симптоми и да, има установени диагнози и лечения, но все пак всеки е малко и повече луд посвоему. Подобни въпроси повдига късометражният филм „Интервю в утробата на кита“ на режисьора и сценарист Рашко Раков. Филм, който ни поднася един експериментален кинематографичен диалог в жужащия и превъзбуден рояк на лудото съзнание.
Действието се развива в една условна психиатрия, кошер за объркани умове, където медицинският асистент (Иван Бърнев) раздава всекидневната доза лекарства на трима пациенти. Неусетно се въвлича в реалиите на техните състояния, докато и той не започва да губи представа за реалността. Всеки от тримата пациенти е потопен в собствен свят, изпълнен с особена логика и халюцинаторни образи. Но дали тези илюзии са действително толкова далеч от „нормалния“ ум, дали са единствено плод на личната фантазия, дали пък реалността по-принцип не е продукт на човешкия ум? Въпросите започват да се трупат в главата на асистента, а отговорите стават все повече и по-многозначни както за него, така и за нас като зрители, на които е дадено да надникнем в метафизичната бездна на изгубената човешка душа.
Лудостта е нещо като смърт на обществения договор и конвенционалния разум. Прекрачване на положената граница. Отиване отвъд обичайното. Прекалено и трескаво задълбаване на въображението. Краен индивидуализъм, дори солипсизъм, а може би и традицията и обществените порядки се градят върху особен вид колективен солипсизъм, към който някак е прилепнало определението „нормално“. Но чия норма? Какво ако нечия норма се различава? Допуска се до един определен момент, а след това се появяват две чашки. Едната с портокалов сок, а другата с хапчета. Кривината се поизправя за кратко. А дали някои хора, които споделят лудостта, някак не съумяват да я ограничат? Лудостта като колективно пространство, което участващите съшиват като състояние на често нездравословна свобода. Да признаеш или да се предадеш пред липсата на точно определен ред, форма и смисъл в съществуването. Когато виждаш нещо, което само диагностицираните би трябвало да виждат, но умееш да го скриеш от другите, луд ли си? Може би си по-малко луд. Но как се измерва лудостта?
Камерата ни запознава с обитателите на психиатричното заведение и техните надзиратели. Три болнични стаи, в който съществуват три независими една от друга реалности и все пак те изграждат общо халюцинаторно време-пространство, в което въображаемите предмети от едната стая могат да се пренесат в другата. Пространство, което успява да се докосне до общоприетата реалност. Главният асистент скоро започва да съзира връзка между световете на Графа (Бойко Кръстанов), който се лута в лабиринта на ирационалните и тъмни архетипи, Йона (Христо Петков), който не може да се отърве от търбуха на своето раздвоение, и художничката Мария (Ирмена Чичикова), освободила разрушителното начало на пра-майката в себе си. Те обитават видения, изпълнени със страдание и екстравагантност, а може би всичко това се случва изцяло в болната фантазия на асистента и той е единственият хоспитализиран в тази история?
Сюжетът на филма „Интервю в утробата на кита“ е провокиран от диалога между четири много различни и отдалечени във времето литературни произведения – поемата „Интервю в утробата на кита“ от Константин Павлов, „Записки от подземието“ на Достоевски, „Монахинята“ на Дени Дидро и „Човекът и неговите символи“ на Карл Юнг. Четирите текста захранват историите на персонажите, докато някои елементи във визуалната стилистика и използването на музиката намигат към шедьовъра на Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“. Интертекстуална компания, която доставя удоволствие, докато я търсим из кадрите. Филм, който заслужава нашето внимание.
Иван Врамин
