Още преди „Homo sapienne“ да бъде преведен на английски език, престижното списание „Ню Йоркър“ публикува дълъг разговор с авторката, наричайки я „неочаквана литературна звезда“. Специално внимание заслужава компетентният предговор на квебекския професор Даниел Шартие, според когото Гренландия може да се чувства щастлива, че има такава писателка.На 8 март романът излиза на български език в превод на Росица Цветанова.
Заглавието „Homo sapienne“ (200 стр., цена: 18 лв.) би могло да се приеме като женския род на homo sapiens. Само че акцентът пада върху представката хомо в друга дума – хомосексуален. Защото петимата герои на този жестоко откровен роман – Фия, Инук, Арнак, Ивис и Сара – са две лесбийки, един хомосексуален младеж, една бисексуална и една транссексуална жена. Тези млади хора живеят в гренландската столица Нуук и макар да имат като всички останали свои занимания, професии и забавления, не спират да търсят своята идентичност – сексуална, родова, но и чисто човешка. Homo sapienne e многозначна книга – за /не/толерантността на обществото към сексуално различните, за отговорността, която сами трябва да поемем за себе си, за избора, който правим, за готовността ни да се противопоставим на социалния натиск, за способността ни да поемаме рискове.
Заглавията на частите на книгата са съставени от заглавията на песни, познати на любителите с английското си наименование, и от имената на героите. Вътре в текста цитатите от песните са преведени под линия. А песните са Crimson & Clover на Джоан Джет и „Дъ Блекхартс“, Home на „Фу Файтърс“, Walk of Shame на Пинк, Stay на Риана и What a Day на Грег Ласуел.
Гренландската писателка Нивиак Корнелиусен е родена през 1990 г. в село Нанорталик (1400 жители) в Южна Гренландия. Завършва социални науки и психология и е автор на две книги, от които първата, Homo sapienne, е номинирана за Наградата за литература на Северния съвет и получава литературната награда на датския в. „Политикен“. Преведена е на десетина езици. С тематиката и стила си романът остава единствен по рода си в Европа, а и в света. Нивиак казва, че никога не се е сблъсквала с предразсъдъци, след като публично е разкрила, че е лесбийка. Въпреки това социалният натиск принуждава индивида да си задава въпроси за мястото си сред другите и това може да доведе, какъвто е случаят с персонажите на романа, до определен дискомфорт: кой съм аз?
Моята сексуалност, любовните ми отношения, половата ми идентичност трябва ли да съвпадат? Как да се освободя от социалната си идентичност, за да открия моята собствена? По думите на проф. Шартие произведението на Нивиак Корнелиусен е политическо, феминистко, „куиър“, социално, новаторско и общочовешко. Да удържиш победа над своето рождение, да намериш своята идентичност, да постигнеш личната си свобода, преди да се обърнеш към света – в това се състои дълбоко политическият жест на авторката.
Този издателски проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.
Нивиaк Корнелиусен - „Homo sapienne” (Откъс)
Crimson & Clover –ФИЯ
Нашите планове:1. Когато завърша образованието си и сеопарича, ще си купя къща с много стаи и балкон.2. Ще се оженим.3. Ще имаме три-четири деца.4. Ден след ден ще пазаруваме след работа и ще се прибираме вкъщи с колата си.5. Ще остареем и ще умрем.
Петер. Един мъж. Три години. Хиляди планове. Милиони покани за вечеря.Прахосмучене и почистване, които непрекъснато клоняткъм безкрайност. Изкуствените усмивки погрозняват. Сухите целувки застиват като сушени риби. Лошият секс следва да се избягва.С времето симулираните ми оргазми ставатпо-неправдоподобни. Но продължаваме да кроим планове.
Дните притъмняват. Празнотата в менсе разраства. Любовта ми вече няма вкус. Младостта ми остарява. Онова, което ме крепижива, издъхва. Животът ми се изхаби, одъртя. Животът. Кой живот? Сърцето ми ли? Тое машина.
– Какво да приготвим за вечеря?
Лепкави свински опашки, напомнящи заонова, дето е в гащите ти – иде ми да му отвърна.– Какво ще правиш, като приключиш?
Ти какво би направил, ако не ти отговоря? – иде ми да го попитам.
– Искаш ли да си прекараме приятно довечера?
Цар си на забавленията, мамка му, когаза последно си бил забавен? – иде ми да му сеизрепча.
Дали ще се сдухаш, ако повече не се прибера у дома? Дали ще плачеш? Дали животът тище приключи? Дали ще започне? Хайде де, каквоще направиш? „Обичаш ли ме?“ – питаш. Обичам любовта ти, но не, не те обичам. Простими, но „такъв е животът“. Нима животът етакъв? Нима любовта не можеше да предложинещо друго? Ако да, то чисто и просто не могада го проумея. Не, не мога да го приема. Сбърках ли? Греша, като погледна насам. Греша,като застана тук. Греша, като се помръднаотново. „Приеми грешките си, приеми живота“ – не, по дяволите! За нищо на света. Акоживотът не е грешка, то грешка е да се греши.Може би тъкмо животът греши. Благодаряти, че ме обичаш – мен, дето греша. Но не: нети благодаря!
– Ще опека няколко английски бифтека.– Ще те видя в центъра, като приключа.– Няма съмнение.– Да, обичам те.Мамка му.
План:Да живеем заедно.
Когато ми свършват лекциите, поемамкъм супера в суграшицата, английски бифтеци, сода и плодове, опа, носиш ли си бонус картата, към дома във вонящ автобус, пълен сусмихнати хора, които поздравяват, iggu, колко си сладка, устните ми се усмихват, мозъкът ми ще гръмне, стига си се смял, доленгрознико, и ти си сладък, тихо, не мога да сесдържа да не си мисля, че нямам търпение да силегна довечера, да изчезна в друг свят, утре дасе събудя за същия шибан ден, надявам се тойда не се пробва да спи с мен, но мисля, че имавероятност, какво оправдание да си измисля,да излезем, ох, от сутринта ме цепи главата,май че тази вечер ще си легна рано, iggu, аз щесе погрижа за теб, ще те гушна, по дяволите,надявах се да има нещо за вършене и да си легнекъсно, ще ми се поне да играеше на видеоигри,но не, той е джентълмен, ще ми се да ходешепо жени, но не, дори не се и заглежда, когатопокрай него мине някое момиче със секси задник, ама че джентълмен, шибан джентълмен,iggu, виждаш ми се уморена, много ли бяхтезаети днес, по дяволите, няма нужда да започваш всяко изречение с iggu, да, толкова бях заета, съпруг, с когото да прекарам остатъкаот живота си, мъж, който избира да се грижиза теб, вместо да се загледа по някой секси задник, ще ми се да се заглеждаше по някой задник,който не е моят, iggu, ще ти приготвя нещо захапване, знаех си, че ще го каже, и сама мога даготвя, ти може да излезеш с приятелите си,няма ли някакъв футболен мач, iggu, не, ще сепогрижа за теб, щом ти е скапано, предавам сеи кимвам, след 45 минути вече ми е писнало отнего, имам нужда да остана сама и паля цигара, преди да вляза, iggu, пушенето убива, шегува се той, ха-ха-ха, ама че смешно, иде ми да сегръмна, май ще е най-добре да се насмуча, да сия допуша докрай, той смята, че димът смърди, затова не си измивам ръцете и не обръщамвнимание на лошия си дъх, джентълмен, който никога не се оплаква, iggu, почини си, животът щеше да е малко по-вълнуващ, ако тойсе оплакваше поне мъничко, отивам при него,целуни ме, той ме целува и прегръща, iggu, надявам се, че ще ти мине, предавам се и влизамв стаята, логвам се във Фейсбук, не ми е чуждамисълта да тагна Петер и да напиша: кой искатози джентълмен, дето никога не се оплакваи никога не заглежда чужди задници, писна миот този живот, боли ме гърбът, понеже вечно седя с наведена глава, той ме обича толкова много, че ми се ще в тялото ми да се вселидухът на Сатаната, за да мога да го наръгамс нож, четири години в затвора, ресоциализация, нов живот, може би по-вълнуващ, ето голюбимия, ето го бъдещия ми съпруг, любов догроб и раздяла, iggu, яденето скоро ще е готово, iggu iggu iggu, по-добре си гледай шибания живот, или бих могла да наръгам себе си, надгробен камък с моето име, рождена дата, дата насмъртта, вече беше толкова мъртва, че преспокойно можеше да умреш още млада, и щяхада ме помнят като жената, която олицетворява цялото зло, майки щяха да казват нa децата си, не вървете по нейния път, и щях дасъм от полза, по дяволите, да, щях да се хилятам изотдолу и да си казвам: така ти се пада,по дяволите, сама си го причини от самосъжаление, и да се наричам iggu iggu iggu, и да изтезавам погребаното си тяло, за да си взема поука, iggu, хайде, яденето е готово, дяволът мее върнал на земята, наказва ме, преди блянътми да е станал прекалено хубав, не бива да сесмея, сядам на масата, ммм, вкусно е, iggu, яж,зеленчуците съдържат много витамини, въздъхвам, вече не го слушам какво казва, само кимам, осъзнавам, че ме пита, какво, не разбрахдобре, как какво, колегите ти, любимият мизнае, че не слушам, но пробва отново, iggu, видяли работата на Йорген, ето пак, не, защо, iggu,мисля, че би могла да ме вдъхнови, пак кимвам,iggu, ама че си скапана днес, изпитвам порив дасе махна, не, май че само имам нужда от чиствъздух, ще се поразходя, iggu, да, добра идея, иаз имам нужда да глътна малко въздух, по дяволите, съжалявам на минутата, iggu, облечи сетопло, иде ми да му отвърна: не съм ти бебе,спри да ми говориш така, но когато ме хващаза ръката, аз хващам неговата, когато ми давасърцето си, аз го държа, когато жертва сърцето си, иде ми да го унищожа, защото жертвите умират, иначе скоро ще стане време залягане, иначе съм напът да преживея още единден, силите ми стигат, няма проблем, като сенаспя, ще се почувствам по-добре, ще мога даизкарам още един ден, ако нощес сънувам живот, може би утре ще има нов живот, можеби различен живот, може би не, може би ощеедин ден като днешния, сигурно, няма ползаот надеждата, надеждата вече е мъртва, имаси надгробен камък, Надежда, след като, такаили иначе, не се появи, установих, че вече неси сред нас, най-после ще се приберем у дома,свежият въздух не ми подейства добре, самосе намокрих, не там долу, а от суграшицата идъжда, оная ми работа е пресъхнала, надявамсе той да не се пробва довечера, егати, iggu,какво ти се прави, като се приберем, когатоми смигва, получавам потвърждението, че Надеждата вече се е споминала, просто съм толкова уморена, че ще си легна, iggu, ще взема дате масажирам, е, окей, измивам си зъбите и силягам съвсем бодра, той ме масажира, ставами по-добре, любими, хиляди благодарности,по-добре ми е, и той ляга върху мен, преди дасъм си довършила изречението, дявол да го вземе, нещо кораво докосва тялото ми, iggu, тялото ти е тъй прелестно, че ми се прииска, целувам го, не, наистина съм уморена, какво щекажеш за утре рано сутрин, iggu, е, добре, тойотстъпва, защото е джентълмен, но посърва,обичам те, съкровище, харесвам те, простонямам желание, защото съм толкова уморена,той се усмихва, защото е чул онова, което мусе е искало, iggu, няма никакъв проблем, некада те гушкам, докато заспиш, и ме прегръща,докато заспя, любимият ми, мислите ми садругаде, чудя се как мога да водя такъв живот,нали съм мъртва, как не ме е срам да се отнасям така гадно с един грижовен мъж, какво данаправя, е, просто се налага да опитам да поспя, така или иначе, за въпросите ми няма отговори, и ще дойде още един ден, пак същият, ище боготворя тази свята нощ, Надежда, почивай в мир, колко жалко, че си се самоубила.
- За представяне на книгата по радио и телевизия – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)
- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Юлия Петкова, 899 330 444)
- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - colibribooks@colibri.bg(Николета Николова, 885 425 562)
