Всички обещания са удържани. Всички резерви след първия филм – опровергани. Виденията са ограничени до същественото, възможните паралели със Star Wars – почти забравени, сдържаността и своеобразното смирение са прераснали в пълно осъзнаване на визуалната мощ и концентриране върху посланието на интерпретацията на Дени Вилньов, без да се пренебрегва сложността на литературната първооснова на Франк Хърбърт.

„Дюн: част втора“ не е загубил реалистичност в естетическия подход, но е спечелил доста откъм емоция, самостойност на прочита и дори оригинално звучене в подбора на акцентите.

Действието продължава точно оттам, където оставихме Пол и майка му в края на първа част. Те са бегълци, които получават убежище при фремените (известни още като „свободните хора“ на Аракис), преди да се впуснат в нови изпитания и да приемат предопределението си. В друга част на Аракис барон Харконен и зловещата му свита се опитват да укрепят властта си на Планетата на подправката, но саботажи уронват престижа им в очите на императора…

В центъра на повествованието все така е Пол Атреидски, преследван от мрачни предчувствия, изправен пред най-сериозната дилема: да избира между любовта на живота си и бъдещето на Вселената. Сърдитият, объркан, на моменти наивен младеж се превръща в решителен мъж, готов да приеме предизвикателствата на съдбата и да понесе отговорността за изборите, които прави.

„Дюн: част втора“

Сюжетът отделя внимание на изграждането на връзката между Пол и Чани от народа на фремените, но в по-общ план балансира между темите за (не)преходността на вярата, противоречивостта на традициите – политически, религиозни или народопсихологически, и възможността за манипулация на колективното несъзнавано (в която сестрите от Бин Джезърит играят, разбира се, ключова роля). Основните аспекти на сложния избор, който почти припознатия като фремен Пол трябва да направи, намират отражение в междуличностните му отношения: с майка му, с Чани и индиректно с принцеса Ирулан.

„Дюн: част втора“

От многобройните социално-политически и философски теми, залегнали в романа на Франк Хърбърт, екранизацията на Дени Вилньов дестилира във втората си част и извежда на преден план все по-задълбочаващото се разделение между „старите“, които вярват в митове и пророци, и младите, които нямат вяра в нищо. По вододелната линия между двете части на обществото се движат онези, създали легендите за месията, за да обслужва собствените им интереси. Дотук всичко пасва идеално на (всяка) една религиозна доктрина. После идва нововъведението, родено във въображението на Хърбърт – какво би станало, ако пророкът прозре мисията си и се отрече от нея? Куизъц Хадерах, Лизан-Ал-Гаиб или „просто“ Муад’Диб, който винаги оцелява, главният герой на „Дюн“ еволюира неудържимо от аристократичния потомък отмъстител до еманация на екзистенциалната философия, според която всеки човек е „осъден да бъде това, което сам е избрал“.

Грандиозен, интелигентен, сложен блокбастър със спираща дъха „пясъчна“ красота и достойна за уважение амбиция, „Дюн: част втора“ има идеален ритъм, нито една сцена не е прекалено дълга или прекалено къса, а действието и политиката се редуват в баланс и предоставят множество епични моменти в хода на интригата. Детайлите са интелигентно премерени между онова, което трябва да бъде показано, и другото, което трябва да бъде само загатнато. Майсторското превъплъщение на Тимъти Шаламе позволява на Пол да израсне пред очите на зрителите. Не по-малко съществено за наративния баланс обаче е и присъствието на достоен злодей, а Остин Бътлър (какъв обрат след ролята на Елвис!) е превъзходен като Фейд-Рота – садистичната му достоверност е съизмерима с психопатското присъствие на Родриго Санторо в ролята на Ксеркс от „300“ (2006, реж. Зак Снайдър).

Ефектно съчетание от цветове и музика, „Дюн: част втора“ сякаш преоткрива начина на представяне в киното на научно-фантастичните вселени. Режисьорът избягва прекалената употреба на специални ефекти, за да се концентрира върху възстановката на една война, която напомня на тези, които се случват в съвременния ни свят, но също и на конфликтите между католиците и протестантите, разтърсвали Европа цели столетия. Природните елементи – от безкрайната пясъчна шир до отсъствието на всякаква зеленина, се оказват действащи лица в нещо като езотерична трагедия, в която основни ценности са хуманизмът, грижата за бъдещето на планетата и необходимостта от прозорливост, противопоставяща се на догматичното заслепение.

„Дюн: част втора“

„Вярно е, че филмът е по-трагичен от книгата – признава  Дени Вилньов, – защото разширих това, което Франк Хърбърт имаше предвид относно факта, че е необходимо да внимаваме с харизматичните лидери и опасностите на фанатизма“. Заявявайки по-отчетлива авторска позиция в екранизацията на втората половина от романа на Хърбърт, канадският режисьор придава на галактическата история неочаквано модерен привкус. Дали Пол Атреидски ще стане герой освободител или безмилостен идол начело на фанатизирана орда, която опустошава Вселената?