Две от жертвите му са Осип Манделщам и Алексей Навални
Ако някой в света умира сега,
без причина умира в света,
той се взира и в мен.
Р. М. Рилке[1]
Всеки, разтворил страниците на Библията, е потръпвал при описанието на жестокото убийство на хилядите деца във Витлеем и околностите му, извършено в зората на новото летоброене от беззакония цар Ирод, изплашил се за властта си (Мат. 2). Този жестокосърдечен владетел (за когото римският император Октавиан Август казва, че е по-добре да бъдеш негова свиня, отколкото негов син[2]) убил и някои от собствените си синове само да не го смени някой от тях на трона и да не се домогне до властта му. Затова когато чул за рождението на Царя Христос, се опитал по хитър начин да разбере местопребиваването Му. Почувствал се подигран от мъдреците, на които поръчал да му съобщят къде е родилият се Христос (те, получили насъне откровение, се върнали в родината си по друг път), и убил хиляди деца „от две години и надолу“, за да попадне между тях и този, който заплашвал царуването му. „Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: „Глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат. 2:17–18).
В първото си съборно послание св. апостол Йоан Богослов отбелязва, че всеки дух, отричащ въплъщението на Христос, е духът на антихриста, „за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света“ (1 Иоан. 4:3).
Разгледаме ли внимателно историята на Христовата Църква, а и световната история като цяло, няма как да не се съгласим с това твърдение. Във времето духът на антихриста е шествал и продължава да шества в различни превъплъщения. Многобройни са проявленията на все същия дух-човекомразец, който в края на времената ще се разкрие в пълнота, за което говори и последната книга от Светото писание – Откровението на св. Йоан Богослов.
Духът на кръвожадния Ирод не си е отишъл от нашия свят. Всеки, който със страх за собствената си власт, е готов да сее смърт и нещастие, е обладан от този дух. Във всеки тиранин живее по един Ирод. И в хода на историческия процес той намира своите въплъщения.
Осип Манделщам и Алексей Навални – две непоколебими личности, които системата не можа да понесе, или по-точно – те не можаха да понесат нея, са изградени от доблест и истина – все качества, които често не се нравят на силните на деня.
Осип Манделщам, руски поет и преводач от еврейски произход, роден през 1891 г. във Варшава, умира ненавършил 48 години в транзитния лагер „Вторая речка“ (днес в очертанията на Владивосток) на път за Сибир.
Този възпитаник на Сорбоната и Хайделбергския университет, този тънък познавач на словесното изкуство не доживява до петдесетата си годишнина, защото е имал неблагоразумието да напише през 1933 г. стихотворение срещу тогавашния „баща на народите“.
Щом се запознал с епиграмата, написана от Манделщам, поетът Борис Пастернак казал, че това не е литературно произведение, а самоубийство. Ще си позволя да цитирам цялата епиграма, тъй като словата ѝ са достатъчно въздействащи.
Ний живеем без слух за страната под нас,
десет стъпки встрани глъхне нашият глас,
но дори в полугласните теми
става реч за планинеца в Кремъл.
Той не пипа, а с глистави палци пълзи
и гласът му от истинни гири тежи,
има поглед със смях от хлебарки
и излъскани кончови ярки.
А наоколо — вождове с тънки снаги,
той върти полухора и търси слуги.
Кой мяучи, кой хленчи, кой киха,
само той се шегува, хихика.
Като къчове указ след указ кове —
де в очи, в слабини, де в чела, в носове.
Без смъртта в него, той е малина
и широка грузинска градина.
(Превод Димитър Калев)
Вземайки пример от Манделщам, който не назовава директно името на сатрапа в епиграмата си, аз също няма да назова поименно превъплъщенията на Ирод. Когато споменаваме дадено име, сякаш попадаме в неговата орбита. „Да призовеш името на някого – споделя епископ Калистос Уеър – значи да го направиш действено присъстващ“[3]. А и да не забравяме, че съвременният Ирод, срещу когото се бореше Навални, не произнесе нито веднъж името му, а го наричаше „берлинския пациент“[4].
Манделщам, наречен от Йосиф Бродски „най-големия руски поет на ХХ век“, умира в лагера през 1938 г. от петнист тиф. Стиховете му са забранени, затова съпругата му Надежда ги съхранява на най-сигурното място, недостъпно за обиските на Държавна сигурност – в паметта си. „Повтарянето ден и нощ на думите на мъртвия съпруг – пише Бродски за Надежда Манделщам – без съмнение е свързано не само с тяхното все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране, а и с възкресяването на собствения му глас“[5]. Така съветската месомелачка не пощадява един от най-талантливите и чувствителни синове на Русия, а и въобще на поетичния свят. Само задето не е затворил духовните си очи за тогавашната свирепа действителност. „За кънтящата доблест в грядущите дни, / за високия хорски прогрес / аз лиших се от пира на наште бащи, / от веселие, даже от чест“[6].
В някакъв смисъл историята на руския политик, опозиционер и активист Алексей Навални е сходна с тази на поета (само че в ново време и при друг диктатор). Подобно на Манделщам, той умря на същите години и при подобни обстоятелства – в лагер, намиращ се в най-отдалечената северна част на Русия.
През 2020 г. бе направен опит да бъде отровен с нервнопаралитично вещество „чуждестранният агент“, многократно арестуваният общественик Алексей Навални, укоряващ управлението на настоящия сатрап в родната си страна. За щастие, тогава следовникът на Ирод не успя да постигне крайната си цел, за жалост обаче, днес, няколко години по-късно, му „потръгна“. Или както бил казал виновникът за смъртта на Манделщам, също обладан от Иродовия дух: „Няма човек, няма проблем“.
През май 2020 г. Навални бе осъден от московски съд на 9 години затвор. Около година по-късно съдът добави още 19 години затвор в колония със специален режим. Е, той не ги излежа, почина на 16 февруари 2024 г. по време на разходка, на която му станало лошо. Ненавършил 48 години.
Само че истински жив е не Ирод, а неговите жертви. И до днес в православното богослужение е жива паметта за избитите деца в навечерието на Рождество Христово (тя се чества на 29 декември). А името на Ирод е като черен щрих върху една иначе светла и вдъхновена картина.
Светлата памет за Манделщам и Навални ще остане. Превъплъщенията на кръвожадния Ирод рано или късно ще изгубят властта си и ако останат в паметта на хората, то ще е по-скоро като черен щрих, като спомен за злото, което няма как да пребъде.
В разговор с поетесата Анна Ахматова Манделщам споделя: „Аз съм готов за смъртта“. Преди да се прибере в Русия, Навални остави своето послание към сънародниците си: „Ако ме убият, не се предавайте“. „Алексей Навални – твърди отец Георгий Еделщайн – знаеше, че отива на смърт; прие я като руски новомъченик“[7].
В една от своите проповеди о. Павел Флоренски казва: „Чрез Своето осъждане Христос осъди всеки, който иска да има власт над живота на другите.[…] Не разбирате ли, че отново и отново Христос е разстрелван и обесван, бит и оскверняван? Не разбирате ли, че всеки изстрел е насочен към Христовото тяло? Не разбирате ли, че всеки един от нашите братя и сестри е член на Христовото тяло?“[8].
Поетът Манделщам и лидерът на руската опозиция Навални са вярващи хора. Манделщам пише следните стихове: „Твоя лик мъчителен и крехък, / не можах да сетя в таз мъгла / „Господи!“ – по грешка аз изрекох, / без да искам туй да промълвя“[9]. В текста си „Скрябин и християнството“ той заявява: „Християнското изкуство е винаги действие, базирано на великата идея за изкуплението. То е безкрайно многолико в своите прояви на „подражание на Христа“, вечно завръщане към единствения творчески акт, положил началото на нашата историческа ера“[10].
Алексей Навални бе православен християнин. „Мисля по-малко, имам по-малко дилеми – има една книжка – споделя той – в която е казано какво да правя във всяка ситуация… Блажени гладуващите и жадуващите за правда, защото ще се наситят“[11].
Както споменах, и двамата дисиденти, живели в различни векове, умират на една и съща възраст (ненавършили 48 години) и на почти едно и също място (лагер в Русия). Ужасяващо е това, че условията, в които е живял Манделщам, и тези, в които живя Навални и живеят неговите съвременници днес, не са се променили кой знае колко за делящите ги повече от осемдесет години. Това са условия на несвобода. По повод смъртта на Навални музикантът Юрий Шевчук каза: „Той ни напомни, че всички можем да станем свободни“.
Сам Бог е надарил сътворените от Него хора със свободата. Той не иска вярващите да основават вярата си на насилие върху тях. Ненапразно в книга Откровение се казва: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3:19).
Макар при раждането на Христос да са убити толкова невинни жертви от жестокия Ирод („Христос не бяга от смъртта, а просто върви към нея по друг път, зряло“, твърди прот. Алексей Умински[12]), макар и до ден днешен да не секват престъпленията, извършени от продължителите на Иродовото дело, крайната победа не принадлежи на тези безчовечни мъчители.
Нека не забравяме, че Бог е Словото (Иоан. 1:1). И че последната дума е винаги Негова.
[1] Рилке, „Труден час“, превод Петър Велчев.
[2] Срв. Крол, Г. Ирод Велики, сп. „Духовна култура“, 1976, кн. 4, с. 18–25.
[3] Еп. Калистос Уеър. Силата на името, www. pravoslavie.bg, 24 октомври 2005 г.
[4] След отравянето му през август 2020 г. Навални провежда лечение в Германия.
[5] Бродски, И. Надежда Манделщам (1899-1980), www.librev.com, 18 май 2013 г.
[6] Строфа от стихотворението на Манделщам „Вълк“ (превод: Димитър Калев).
[7] Руски свещеници за смъртта на Алексей Навални: Той понесе своя кръст, www. dveri.bg, 19 февруари 2024 г.
[8] Флоренски, прот. П. Вопълът на кръвта, www. dveri.bg, 20 февруари 2024 г.
[9] Строфа от стихотворението на Манделщам „Твоя лик, мъчителен и крехък“, превод Дафинка Станева.
[10] Манделщам, О. Скрябин и християнството, сп. „Християнство и култура“ бр. 4 (111), 2016, с. 89.
[11] Макаров, В. Навални: почти некролог за един символ, www.hristianstvo.bg, 18 февруари 2024 г.
[12] Умински, прот. А. Всички идеи рано или късно умират, а Христос е жив, сп. „Християнство и култура“ бр. 1 (188), 2024, с. 20.