С д-р Павлина Върбанова, създателка на платформата за грамотност „Как се пише?“, разговаря Даниел Пенев
Д-р Павлина Върбанова е езиков редактор и коректор, автор на учебници и помагала по български език за работа с ученици от 5. до 12. клас, създателка на сайта „Как се пише?“ и една от инициаторките на кампанията „Думи на годината“. Има докторска степен по български език от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
С д-р Върбанова разговаряме за приключилото неотдавна трето издание на кампанията „Думи на годината“[1], за влиянието на технологиите и особено на изкуствения интелект върху начина, по който употребяваме българския език и възприемаме света, и за личната ни отговорност да общуваме грамотно и да придобиваме нови знания.
В края на януари вие и колегите ви в журито на кампанията „Думи на годината“ обявихте думите на 2023 г., избрани след онлайн гласуване. На първо място е „изкуствен интелект“ (45%), а тройката се допълва от „сглобка“ (37%) и „времеубежище“ (35%)[2]. Какъв е вашият прочит на тези резултати?
През декември няколко англоезични речника обявиха своите думи на 2023 г., сред които бяха AI (английското съкращение на „изкуствен интелект“) и „халюцинирам“ – глагол, свързан с възможността изкуственият интелект да ни предоставя невярна информация[3]. Друг речник обяви „риз“ (от англ. rizz – разг. чар, харизма, привлекателност) за дума на годината. С Доротея Николова, с която заедно организираме кампанията, си казахме: „Ех, какви думи избират хората в западния свят! Свързани са повече с новите технологии и с личността – както в случая с думата „риз“, – а ние тук си избираме само политически думи като ключови за годината“. Това си мислехме през декември. Само месец по-късно се оказа, че и ние, българите, не сме толкова далеч от света. Започваме да се приобщаваме, надявам се, към вълненията на хората, за които мислим, че са по-напред от нас в своето развитие – те обръщат внимание не толкова на политическото, колкото на онова, което чертае нови хоризонти и по съвсем друг начин вълнува човешкото съзнание. Докато политиката определя нашия обществен разговор, не мисля, че ще напреднем кой знае колко като общество. Това потъване в политическото не е здравословно дори за самата политика. За езика също е хубаво да има разнообразие от теми и хората да разсъждават малко по-освободено, по-напредничаво.
Нека да обърнем внимание и на друг важен аспект – какво ние преценяваме като съществено, какво се запечатва в нашето съзнание и какво остава далеч от него, въпреки че се е случило през годината. Ясно е, че нашата кампания не е строго социологическо изследване на обществените нагласи, същото важи и за излъчваните думи на годината в други държави. Според мен обаче класацията дава адекватна представа за настроенията на хората, за това какво забравят и какво помнят. Думите, които липсват в анкетата, са не по-малко важни от присъстващите в нея.
Вероятно отсъствието на определени думи от класацията донякъде се обяснява и с периода на провеждане на кампанията. Залети сме от толкова много информация и способността ни да се концентрираме и да помним за дълго време сякаш залинява. Например наскоро приключи разследването на прокуратурата срещу българската компания за криптовалути Nexo – то започна с гръм и трясък преди една година, а човек има чувството, че оттогава са минали пет години. Същото може да се каже за напрежението около идеята 24 май да замени 3 март като национален празник.
Пилонът на Рожен също беше вдигнат през 2023 г. Колко енергия се изля в социалните мрежи. Къде е пилонът в „Думи на годината“? Имахме само едно предложение за него в първия етап на кампанията. Много бързо отминават събитията, даже и скандалите се забравят.
Виждаме и обратното явление – например сред 10-те най-популярни думи за 2023 г. е PISA, наименованието на международното сравнително изследване на уменията на учениците, резултатите от което излязоха в началото на декември.
Наблюдавали сме това и предишните години – колкото по-скоро се е състояло събитието, толкова по-голяма е вероятността то все още да бъде помнено и съответно в първия етап на кампанията да се появят предложения за думи на годината, свързани с него. Ами „демонтаж“? Ако демонтажът на Паметника на Съветската армия в София не се беше състоял през декември, а през февруари или март, дали щяхме да го помним и дали щеше да има толкова предложения за „флекс“, „ъглошлайф“, МОЧА. Обединихме ги в една дума по темата – „демонтаж“. Тук е мястото да кажем, че журито, в чийто състав бях и аз, не си е измислило тези 10 думи във финалната анкета – подбрахме ги от списък с 30 думи и изрази, за които получихме най-много предложения в първия етап на кампанията.
Насилието е една от големите отсъстващи теми. Аз недоумявам как не се появиха повече предложения за „домашно насилие“ или за „макетно ножче“. Тук обаче трябва да отбележа, че често ние открояваме темите чрез по-особени думи. Тоест, ако в самата дума има нещо интригуващо, вероятността темата да се появи сред предложенията е по-голяма, както в случая със „сглобка“, която е много ярка дума, „времеубежище“ също е ярка дума. Словосъчетанието „домашно насилие“ само по себе си не е впечатляващо. Но пък защо срещнахме „макетно ножче“ само веднъж? Това е много ярко словосъчетание.
Както и словосъчетанието „мижав интерес“, което се нареди сред 10-те думи на 2022 г.
Да, точно така. Ако се замислим, има какво да излезе от цялата вълна на демонстрации през миналата година, свързани със случая с Дебора, и да се появят повече предложения по тази тема. Вероятно обаче се срамуваме да говорим за домашното насилие. Също така много хора не са го изпитвали, то липсва в тяхното семейство. И слава богу! Хора, които нямат личен опит, трудно си представят, че такова нещо е възможно – например мъж да вдигне ръка срещу жена си. Ами може, за съжаление.
Бих искала да отбележа, че думата „война“, която беше на първо място в класацията за 2022 г., сега е на четвърто място. Все още голяма част от сънародниците ни живеят с тази тревога, но войната като явление се измества по-назад в съзнанието ни. Това вероятно е защитен механизъм, защото не е здравословно постоянно да сме тревожни. От една страна, така се съхраняваме психически, но от друга, стои въпросът дали не закърнява способността ни да съпреживяваме ужаса и болката на хора, сравнително далеч от нас.
Вероятно иронията и сарказмът също са механизми за съхраняване на здравето ни. Все пак думата „сглобка“ е с политически нюанс, но се употребява иронично.
„Сглобка“ съдържа насмешка и колкото повече време минава, толкова повече се засилват ироничните нотки, дори на моменти се стига до сарказъм. Думата „сглобка“ се употребява често и с удоволствие от критиците на правителството – така те иронизират управляващите като цяло. Думата „евроатлантик“ също се употребява иронично. Това се откроява като тенденция – доста думи, заредени с ирония, успяват да намерят място във финалния етап на кампанията, и неслучайно. Ние, българите, имаме усет към ироничното, към саркастичното. Според мен това ни помага да оцеляваме и е проява на здрав разум и на способност да се самосъхраним, каквото и да ни се случва.
Как си обяснявате първото място на словосъчетанието „изкуствен интелект“? Този аспект от развитието на технологиите плаши ли ни, кара ли ни да се притесняваме от неизвестното, или по-скоро ни дава повод за оптимизъм? Или пък просто темата е твърде актуална и затова думата оглави класацията за 2023 г.?
Словосъчетанието „изкуствен интелект“ излезе на челно място заради всички тези неща, за които говорите. От една страна, изкуственият интелект предлага много възможности, те тепърва ще се разкриват. Ние даже още не подозираме какво ще бъде в състояние да прави изкуственият интелект – надяваме се, в полза на всички нас. И ето, веднага се появява тревогата някой да не злоупотребява, опасенията дали ще успяваме да го държим под контрол. Мнозина се питат дали тези страхове са преувеличени. Аз лично мисля, че в момента може би се притесняваме излишно, защото навремето и мишката щеше да изяде книжката, но не успя; когато се е появила телевизията, се е смятало, че радиото ще изчезне от живота на хората. За всичко обаче се е намерило място под слънцето. Надявам се здравомислието у човечеството да вземе връх – и най-вече у хората, от които преди всичко ще зависи разумната употреба на изкуствения интелект.
Специалистите от речника „Колинс“ съобщиха, че употребата на AI, английското съкращение на „изкуствен интелект“, се е увеличила четири пъти през 2023 г. в сравнение с предходната година. Нашите партньори от Sensika направиха обширен анализ на медийния език у нас и се оказа, че в българските онлайн източници на информация употребата на словосъчетанието „изкуствен интелект“ е нараснала почти пет пъти през миналата година в сравнение с предходната, т.е. имаме аналогичен резултат. И ето, не е случайно, че „изкуствен интелект“ се изкачи на пиедестала в класацията на хората. Езикът на медиите има силно влияние върху съзнанието и трябва да внимаваме как възприемаме информацията от тях. Надявам се с времето те да започнат да обръщат повече внимание на медийния анализ, както сега обръщат повече внимание на класацията на хората в сравнение с предишните издания, защото е в интерес на самите медии да се огледат в този анализ, да видят с каква информация ни захранват. Това е изключително важно за здравето на едно общество.
Не бива също да пренебрегваме факта, че вече всеки може да се допита до изкуствения интелект под формата на ChatGPT и да поиска отговор от него. Аз пробвах как се справя ChatGPT с българския език – трагичен е. Например не може да направи синтактичен анализ на елементарно изречение. Не може, обаче не си го признава. Това не е редно – когато не си в състояние да направиш нещо, ами кажи си, за да не ти вярват хората. Но не, ChatGPT е лукав и се прави, че може. Изкуственият интелект няма да свърши нашата работа. За това да сме по-грамотни, по-знаещи и по-способни, сме отговорни ние лично като хора. Да, изкуственият интелект може да ни е полезен, но в момента, повтарям, поне в областта на българския език е трагичен. Не го използвайте за проверка на правопис, пунктуация или граматика.
На 3 март тази година очакваме пускането на българския братовчед на ChatGPT – BgGPT. Предполагам, че очаквате появата му с интерес.
Да, ще подложа BgGPT на същия тест, за да видя как ще се справи – надявам се, по-добре. Просто не знам какво са заложили създателите му, не знам как са работили върху моделите на изкуствения интелект. Но непременно ще проверя какво може в областта на българския език, и ще го сравня с възможностите на ChatGPT.
Как влияят изкуственият интелект, социалните мрежи и останалите технологии за комуникация върху развитието на български език и грамотността на българите? В първото издание на „Думи на годината“ за 2021 г. например най-много гласове получи некнижовната дума „преценям“.
Когато обявихме думите на 2021 г., изрично посочихме, че това е некнижовна дума и че нейният книжовен вариант, който следва да употребяваме, е „преценявам“. Разбира се, когато такава дума си проправи път в медиите и в човешкото съзнание, трудно можем да ограничим нейното влияние – можем само да обясняваме, че е неправилна. Най-тревожното не са отделните думи, в това число и чуждиците, защото лексикалният пласт в езика е най-подвижният. По-страшното е, когато започнат да се променят граматичните модели, когато английската граматика започне да влияе върху българската и ние започнем да мислим на английски, говорейки на български. Това влияние взема все по-големи размери, предполагам – основно чрез автоматичния превод. Не искам да слагам всички медии под един знаменател, но съм попадала на текстове, за които си личи, че са преведени автоматично. Това само по себе си не е лошо. Понякога и на нас ни е по-лесно да си преведем бързо някакъв текст и да разберем веднага за какво става дума, но ако някой иска да публикува автоматично преведена статия, нека да си направи труда да я редактира из основи. Съзнавам, че е трудно, особено на хората, които използват английския в своето ежедневие и работа. И все пак при добро желание е възможно човек да упражнява контрол.
Прави впечатление, че в трите досегашни издания на „Думи на годината“ много по-силно застъпени са думи, които по един или друг начин са свързани с колективното ни битие, докато в англоезичния свят на преден план излизат и думи като „риз“ (дума на 2023 г. според Оксфордския речник) и „автентичен“ (дума на 2023 г. според речника „Мериам-Уебстър“), които са ориентирани в по-голяма степен към личността, към индивидуалността.
Колкото и да сме разединени в България, ние все още възприемаме себе си през призмата на общественото, търсейки своето място в социума. Това е парадокс – хем трудно успяваме да направим нещо заедно, хем също толкова трудно ни е да се откъснем от обществото. Даже и в противопоставянето пак имаме нужда от общност. Би било интересно да се изследва този феномен.
Нека да обърнем внимание и на хубавата новина в кампанията тази година – сред 10-те думи има две от полето на културата, по-специално на литературата. Това са „времеубежище“ и „Букър“. Нещо повече, „времеубежище“ е не просто заглавието на отличения с международна награда „Букър“ роман на Георги Господинов, а и изцяло нова дума в българския език, измислена от автора.
Ние отчетохме този факт и затова написахме „времеубежище“ не с главна буква, а като съществително нарицателно име. За да се уверя лично, че има такива употреби, потърсих в Google „времеубежището“, „моето времеубежище“ и „нашето времеубежище“ и получих доста резултати. Повечето се появяват в текстове, свързани с романа, но се срещат и независими употреби, което приятно ме изненада. В думата „времеубежище“ има уют и търсене на спасение. Тя е многопластова и може да се тълкува например като „убежище във времето“, но и като „убежище от времето“. Отношенията между човека и времето сякаш винаги са били сложни. Тук се сещам за мисълта на Васил Левски: „Времето е в нас, а ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“.
Кои са думите, които бихте искали да видите на водещо място в класацията през следващите години?
Бих искала да видя думи, заредени с положителна енергия. Защо да не се появят и повече предложения от областта на културата, спорта, здравеопазването, информационните технологии – нека да има разнообразие от теми. Най-много бих се зарадвала, ако в челото на класацията си пробият път думи, различни от политическите.
[1] Първият етап на кампанията „Думи на годината 2023“ е проведен от 8 до 12 януари 2024 г., когато са събрани предложения от хората за думи и изрази на 2023 г. От тях жури от дългогодишни наблюдатели на обществените процеси определя 10-те най-ярки думи и изрази. Първите три думи и изрази на 2023 г. са избрани чрез открито онлайн допитване за финалния етап на кампанията, проведено от 15 до 20 януари 2024 г. Журито на инициативата включва д-р Павлина Върбанова, доц. Георги Лозанов, Веселина Седларска, Доротея Николова и д-р Иван Ланджев.
[2] Сборът на процентите е по-голям от 100, тъй като всеки участник в гласуването можеше да избере от една до три от предложените думи.
[3] През 2023 г. речникът на „Кеймбридж“ добави ново значение на „халюцинирам“ за употребата му във връзка с изкуствения интелект, а именно – „генериране на невярна информация от изкуствен интелект“.
