Ще си върна живота? Обещавам.
Максим Кривцов, 33-годишен украински поет, фотограф, картечар, загина на фронта в Купянск на 7 януари 2024 г. Участник в Революцията на достойнството през 2013–2014 г., той се записва като доброволец още през 2014 г. и воюва на фронта. После работи в Центъра за рехабилитация на участниците в Антитерористичната операция, Операцията на обединените сили и Veteran Hub. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Максим се връща на фронта. Първата му стихосбирка „Стихове от бойницата“ излиза на 25 декември 2023 г. Тиражът е изчерпан за броени дни. Според класацията на Украинския ПЕН клуб „Стихове от бойницата“ е сред най-добрите украински книги за 2023 г. Негови стихотворения са публикувани в различни поетични антологии. Предлагаме ви три творби на Максим Кривцов, написани в Купянск през последните дни от живота му.
* * *
„Ще си върна живота
обещавам“
написано е с маркер на стената на едно
популярно заведение в Киев
там има и кафе и сладки и модни дрехи
гердани музика и балкони с невероятни гледки
виждах
как мъглата обгръща небостъргача
нежно и тихо.
„Любовта не съществува“
е написано на друг етаж на това заведение
а освен това не съществува морето
не съществува въздухът
не съществуват сънищата
и аз
но кафето тук е добро
отдолу някой е дописал:
„Слънце, кой те накара да мислиш така?“
ще ви кажа кой:
калта, през която е трудно да стигнеш от позицията
до блиндажа
мините, които падат край тебе
плътно завързаните около шията върви на зимата
частите от хора
разхвърляни
размятани из полето
случайно и небрежно
сънят, от който крещиш
дъждът, когато трябва още няколко дена да чакаш смяна
и слънцето
което се е скрило в мазето
защото има въздушна тревога
наистина
кой те е накарал да мислиш така, слънце?
Кратка отпуска
няколко дена включително пътя
срещам се с приятели
работя с глина
за първи път за две години пека чийзкейк
който стана средна работа
с приятелката ми наблюдаваме
как котката на зимата е сграбчила мишката на улицата
държи я
аз мога да дишам
отсреща през улицата претичва момиче
води голямо мършаво куче
отнякъде изплуват последните етажи на хрушчовките
като плувци в стил бътерфлай
мержелеят се като светещи гирлянди
още малко
и ще поискам отново да стана част
от обичайния град
да разхождам голямо куче
да пържа яйца
да пия кафе в симпатични книжарници
с високи полици
това е опасно
това е много опасно
спокойният живот е болест
изхвърли тези мисли
като употребени калцуни
бягай оттук
към своя блиндаж
към своята кал
към своите мини
ще си върна живота
ще си върна живота?
Обещавам.
* * *
Кой можеше да си помисли
шест години война
как можех да знам
когато в детството си събирах зрели ябълки
в края на август.
Кой можеше да си помисли
обикалях с приятеля си из промишлената зона на града
събирахме метал
остатъци от резервни части из пътя
30 копийки за килограм
а освен това те удрят в кантара
за да си купим малко Южна нощ и да поиграем на
Халф-Лайф
а сега сглобявам
остатъците от момчета
от хора
май изглежда като човек
или част от човек
няма на света нищо
толкова студено.
Трябва да се направи приложение
карта на Горското гробище
ред 58
от него 4 крачки напред
и третият гроб вдясно – неговият
пътеводител през гробището
всички само за това ще говорят.
Дългият жълт автобус-хармоника
под номер 10
само няколко са по маршрута
25 копийки билетът
винаги е пълен с хора
като пазар в навечерието на първи септември
трябва здраво да си държиш чантата или
раницата
защото ходят крадци
незабелязано разрязват изкуствената кожа
взимат последните пари
но днес ми откраднаха нещо повече:
морето.
Поглъща ме китът на тъгата
тук съм
като Йона
и не мога да се измъкна
вече шест години
макар че това продължава вечно
войните не свършват
свършват хората
кой можеше да си помисли.
* * *
Човекът се свършва
както свършва хлябът
в магазина на спалния микрорайон
както свършва водата в чешмата
когато е станала авария на магистралния
водопровод
както свършва лятото
както свършват силите на маратонеца
както свършва денят
както свършва светлината по време на блекаут
както свършват боеприпасите по време на бой
както свършва конфликтът в семейството,
разразил се във кухнята
както свършва разговорът
както свършва срещата
както свършва пътуването
както свършва виното в чашата за евхаристия.
Така че
днес
няма да слагам точка
Превод от украински Албена Стаменова, Максим Кривцов