Представяме ви анимационния филм на Мартин Иванов в сътрудничество със сайта kinematograf.bg
„Улов“ (2018), режисьор, сценарист Мартин Иванов
Китът е сред най-използваните символни образи в пантеона на зооморфните архетипи. Героите, изправили се срещу тези могъщи създания, са възпети в песни и романи. Навярно помните неизбежната библейска съдбовност в митарствата на Иона, или пък умопомрачения героизъм на Ахаб и екипажа на неговата китоловна шхуна. Китът е символ на допотопните и примордиални сили, на несъзнаваното, на природната мъдрост и величие. Е, представете си всичко това наопаки и ще добиете представа за късометражната анимация „Улов“ на Мартин Иванов. Един свеж и забавен филм, който хвърля хумористичен поглед върху старата връзка между човека и морските създания, не без доза сарказъм.
В слънчево утро един човек отива на риболов. Приключението на съвременния мъж. Повлякъл цялата си покъщнина, той е решен да си създаде всички възможни удобства и да си направи хубав обяд. Единственото, което му липсва, е добрият улов, но не би се задоволил с каква да е риба, трябва да е голяма, така че поне да може да разкаже на приятелите си. Но дали всичко ще протече по предварително начертаните планове?
„Улов“ е лек и комичен, абсурден и ироничен филм, който ще дръпне устните ви в усмивка. История, която се плъзга по повърхността на живота, макар и по някакъв начин да разказва за морските дълбини. Непретенциозен и семпъл хумор, наивистичен рисунък, минимален разход на енергия и все пак качествен резултат. Трябва да се отбележи голямата роля, която мажорният риф на рок китарата допринася за настроението на филма. Добър пример за значението на играта между картина и звук.
Анимацията „Улов“ не дава уроци и поучения, по-скоро осмива, вместо да се кара, по-скоро показва как изглеждат нещата отстрани. Комичното е изградено върху лесно доловима критика към съвременния човек, който е скъсал връзката със своето природно начало, но и с каквито и да било етика и идеализъм. Отива на риболов не защото има нужда от храна, а за да се забавлява. Излиза извън дома си, може би дори извън града, но носи със себе си купища принадлежности, устройства, вещи, от които няма нужда. Създава боклук – е, все някой ще го събере. Иска да си почине от натоварения град и всекидневието, но не може да остави комфорта зад себе си дори за няколко часа. Гротескна картинка на антигероя на нашето време. Персонаж, който си заслужава шамара на провидението. За свое щастие обаче не е забравил да вземе някоя друга бутилка вино.
Иван Врамин